Париж събра най-добрите в бойните изкуства

Велин Хаджолов за пореден път предвожда своите възпитаници на Световния фестивал по бойни изкуства в Париж.

Бившият ръководител на отдел „Специални акции” (ОСА) в ДАНС и създател на стила Българско кемпо (Булкемпо) е готов за подвизи на престижния форум.

Събитието стартира днес и се провежда в Олимпийския дворец на спорта в Париж. Всяка година във френската столица се организира фестивал по бойни изкуства, който събира стотици отбори от цял свят.

Участниците представят пред над 20 000 души своите умения и спецификата на съответния боен спорт.

Под ръководството на Хаджолов, играещ треньор, българският отбор ще демонстрира стила Булкемпо, който е уникален за целия свят и се тренира само в България.

През тази година нашите състезатели готвят и изненада, тъй като в техните редици присъства и двукратната световна шампионка по художествена гимнастика Симона Пейчева, която ще демонстрира изразителността на техниката заедно с шесткратната ни световна шампионка по Кемпо – Анна Априлова, и четирикратния световен шампион Алипи Алипиев.

Българско кемпо (BULGARIAN KEMPO) е модерна Будо-дисциплина, която съчетава хармонично силата, остротата, твърдостта и пластиката в активна среда на реален двубой. Характеризира се с рационална и ефективна структура, която е обособена от перфектен ритъм и съвършена комбинация на ударна и хвърляща техника в условия на различни видове захват.
В него са съхранени всички положителни черти на традиционните единоборства – задълбочена отработка на базова техника, форма, двубой, строга дисциплина и ритуал.

Мастер Велин Хаджолов, основател на Национална федерация „Българско кемпо“: В Булкемпо са застъпени мекият и твърдият принцип на борба

Мастер Хаджолов разкажете ни какво представлява бойният спорт Булкемпо?

Булкемпото е българска универсална система за самозащита, вид българско бойно изкуство, което е създадено през 2003 г. и е официално прието от Световния съюз на бойните изкуства в Чунг-Жу, Южна Корея. За да тренираш този спорт, е необходимо да се съюзиш с умората от физическите и психическите натоварвания, с болката от реалността на борбата, с волята, която ще ти дава сили да вървиш напред.

Разкажете малко повече за себе си. Колко пъти сте били световен шампион?

Девет пъти. Роден съм в Златоград през 1970 г. През периода 1980 – 1983 г. тренирах борба свободен стил в детско-юношеската школа в родния си град. От 1983 до 1987 г. се занимавах активно със спортна гимнастика и акробатика. През 1987 г. започнах своето развитие в сферата на бойните изкуства. Първо тренирах киокушин, а също така съм се занимавал с шотокан карате. След това, като постъпих на работа в Министерство на вътрешните работи, се занимавах също така с джудо и самбо. Многократен полицейски шампион съм по карате и по джу-джицу. Имам и вицеевропейска титла по фудукан карате.

Сега работя активно за изграждането и усъвършенстването на бойците, възприели съдбата да вървят достойно по пътя на Българско кемпо и да утвърждават доблест­та, честта и любовта към Отечеството за свой върховен идеал.

Предстои Ви участие на най-големия Будо-форум в света: „Париж – Берси“ 2016. Какви са Вашите очаквания за него?

Състезанието във френската столица се води като Колизеума на славата на бойните изкуства. Всяка година през март в Париж се събират най-добрите представители на бойните спортове от цял свят и представят наученото от изминалата година. Участниците в този фестивал са специално поканени от организаторите. За огромна радост ние за девети път имаме честта да бъдем номинирани да станем част от този уникален спортен празник. На събитието ще присъстват представители на близо 40 държави. По време на форума всеки отбор ще представи най-различни бойни изкуства. Ще има демонстрация на японски бойни изкуства, китайски, малайзийски, бразилска капоейра и руско самбо.

Как се стигна до създаването на този боен стил в България?

През 2001 г. започнах работа с Юрий Костров, който действително промени моето виждане за бойните изкуства. След около 3 години работа с него решихме да направим ново направление и така създадохме Булкемпо. В началото работихме заедно, но през 2003 г. се появиха противоречия по отношение на едно от средствата за самоотбрана, които използваме – козия рог. Ние въведохме това оръжие специално. Получи се така, че се изрази желание рогът да бъде представян като славянски атрибут и символ, а той е изцяло български. Няма как да бъде направен компромис с подобно нещо. Заради това се наложи разделение, след което Булкемпо пое по собствен път. В Украйна и Русия също бяха създадени две отделни направления. Така че можем да кажем, че в България от 2003 г. Булкемпо е самостоятелен спорт.

Какви са условията за развитие на един сравнително нов спорт в България? Подкрепя ли Ви държавата?

Истината е, че сме по-популярни в Западна Европа, в Корея, в Русия. Няколко пъти сме гостували в руския град Перм, където ни посрещат много топло. В България нещата винаги стоят малко по-особено, но може би всяко нещо идва с времето си. В един период подготовката ни беше финансирана от държавата, най-вече предвид предстоящи световни първенства, от които нашите състезатели са носили златни медали за България. В момента за съжаление нямаме никаква подкрепа от страна на министерството на спорта и от държавата. Събрала се е комисия, която е решила кои са обществено значимите спортове и ние не фигурираме в тях. Не го казвам, за да се оплаквам. В крайна сметка сме приели това решение и продължаваме напред.

Булкемпо освен спорт е и философия. Какви са основните й принципи?

Ако трябва да направим паралел с източните бойни изкуства, в Булкемпо са застъпени мекият и твърдият принцип на борба. В стилове като карате, таекуон-до и кикбокс е характерен твърдият, а в джудо, айкидо и хапкидо – мекият стил. Булкемпо е чудесно съчетание на мекия и твърдия принцип. Аз обичам да давам пример с една монета от 100 лв. от 1937 г. Казват обикновено, че монетите имат две страни. При тази – от едната страна е ликът на Цар Борис Трети, а от другата е номиналната стойност от 100 лв. Съществува и една трета страна на монетата, която съединява другите две. Там е написано „Боже, пази България”. Нашият спорт се явява тази трета страна. Ако трябва да го опиша по друг начин, ще дам пример с китайската монада. В нея е характерна борбата на противоположностите, на бялото и черното, на деня и нощта, на светлото и тъмното. За нас, българите, като християни е характерно триединството. Ние повече отделяме внимание на тяло, душа и дух. Същевременно, ако трябва да намерим Булкемпо в деня и нощта, е необходимо да го търсим само в изгрева и в залеза. Там, където те се съединяват, където е хармонията. Това е Българското кемпо.

При Вас тренират и малки деца. На какво ги възпитавате и учите?

Най-малките, с които работим, са на 6 години. Те още не са тръгнали на училище. При тях все още се формира характерът. За тези деца е много важно, че са стъпили в залата и ще се занимават с бойно изкуство, защото в крайна сметка физическият капацитет на един човек се развива с течение на времето и той достига до определено ниво. Ако човек не работи върху своята моралност и нравственост, няма как да се развива. Идва един етап, в който ако не обръщаш внимание на нравственото си поведение, няма как да повишиш и техниката си. С това нещо малките дечица се сблъскват още на първата тренировка при нас. С този начин на мислене те започват да се отличават доста повече от връстниците си. По-късно дори родителите го виждат в държането на техните деца в детските градини, в които ходят.

Преди началото на всяка тренировка Вие се поздравявате с думата „чест”. Това какво място има в подготовката?

Да, наистина, това е нашият поздрав – чест. В каратето е прието да се поздравяват с ‘усс”. В някои случаи се казва, че това е съкращение на osu shinobu, което от японски ще рече търпение. За нас обаче е по-важна честта. Понеже ме питате за философията и за честта, ето тук може би е важната точка, от която трябва да се разглежда Булкемпото. На Изток се отделя голямо внимание на „тандема”, точка, която се намира на два сантиметра от пъпа. Казват, че там е мозъкът и двигателят на всичко, което се случва. Ние сме християни и за нас най-важно е сърцето, или така наречената сърдечна чакра. Честта е продукт на сърцето, не е продукт на логиката, не е и на разума.

Какви са изискванията, за да може един човек да се запише да тренира във Вашата федерация? Трябва ли да е спортувал нещо и да е предварително подготвен?

Никакви ограничения няма по отношение на възраст и пол. Разбира се, единствената препоръка е децата да са направили поне 5 години и половина. Това е нашето желание. До този момент с по-малки не сме работили, но сме започвали с 5-годишни. Възрастта нагоре не е проблем. В момента имаме хора, които са на 63 – 64 г. и тренират при нас. Всеки е добре дошъл. Човешкият дух няма ограничение, той е безграничен.

Кажете малко повече за отбора, с който отивате във Франция? В неговите редици има няколко световни шампиони?

Много се радвам наистина. През тази година предложихме на Симона Пейчева, която е двукратна световна шампионка по художествена гимнастика, да вземе участие в нашия отбор. Тя много хареса това, което правим, и реши да се включи в представянето на Булкемпо в Париж. За мен е особена чест и привилегия, че ще бъдем заедно. Също така с нас ще пътува и Анна Априлова, която е шесткратен шампион по Кемпо. В отбора е и Алипи Алипиев, който е 4 пъти световен шампион при юношите. Отделно ще представим и едни прекрасни 4 дечица, които са на по 6 години. Те действително са наша гордост. Сигурен съм, че цялата зала ще хареса тяхното изпълнение.

Събитието се води като фестивал на най-добрите състезатели в света. Той също така представлява и шоу. Демонстрация на дух. Всичко е свързано с една оптимистична и хуманна насоченост. Бойните изкуства, събрани заедно. Бойните изкуства в името на мира.

Какво бихте искали да кажете на хората, които се чудят от толкова много бойни изкуства кое точно да изберат? Защо да изберат Булкемпо?

Всяко бойно изкуство е красиво. Всяко едно носи в себе си най-чистата философия, която един истински боец, вървящ по пътя, може да намери. Всеки сам трябва да определи себе си по кой път от бойните изкуства да тръгне. Моето уважение и респект към всяко едно от тях, но това, което действително ми допада на мен, е Българското кемпо. Него го усещам със сърцето си, а не просто с физиката.

Симона Пейчева, двукратна световна шампионка по художествена гимнастика и състезател в националния отбор по Булкемпо: Гимнастиката ми помага при изпълнението на някои от ударите

Как една състезателка по художествена гимнастика стана част от националния ни отбор по Булкемпо?

Всичко стана много случайно. Със семейни приятели записахме децата си да тренират във Федерацията. Малко по-късно нейният основател Велин Хаджолов се свърза с мен и започна да ме агитира да участвам в тренировките. Аз доста дълго отказвах. Нямах време. Реших, че всичко ще отмине и няма повече да ме кани, но той продължи. Една година мина и най-накрая се съгласих. Щом толкова дълго настояваше, вече нямаше как да откажа. Разказа ми какво трябва да се прави, какво трябва да изпълня и така започна всичко. Лично моето мнение е, че между гимнастиката и бойните изкуства няма много общо, но опитът ми помага да правя някои движения по-лесно. Все още свиквам с новия спорт.

Готова ли сте за форума във Франция?

Активно тренирахме всеки ден и се подготвяхме за състезанието. До този момент аз винаги съм била индивидуален състезател, така че това изживяване – да съм част от отбор, е ново за мен.

Апостол Светославов: Възпитателният характер и изграждането на стойностна ценностна система са ключови

С какво Ви привлече Булкемпо?

Първоначално записах сина си да тренира тук, а впоследствие започнах и аз. Харесва ми начинът на провеждане на самите тренировки и начинът на преподаване. Първото нещо, което научих, е, че трябва, като влезеш в залата, да оставиш егото си отвън. Това е правило за всички. Децата винаги са много пленени и слушат с голям интерес това, което Велин им разказва. А той им говори за българските герои – за Васил Левски, за Христо Ботев, за ценностите на православното християнство, за символите на българщината. Важно е да се отбележи, че основното оръжие на Булкемпото е козият рог, който е символ от историята на България. Много от българската история децата научават първо в залата.

Т.е. тренировките имат и възпитателен ефект?

Бойното изкуство преди всичко е изпитание на духа. Всичко друго е следствие. Аз виждам и децата, те се променят с всеки ден. Изграждат уважение помежду си. Тук те се учат, че при всяко падане по време на битка те стават по-силни. За тях най-важното е да се научат да се изправят и да поздравят този, който ги е съборил. Той от своя страна трябва да подаде ръка на падналия, да го изправи и да го поздрави. Това при децата има невероятен ефект.

Приемате ли като предизвикателство факта, че ще вземете участие на Будо-форума в Париж за първи път.

За мен това е голямо предизвикателство. По време на форума ще бъдат представени над 40 стила от цял свят. В България няма нито един друг клуб, който да е канен на този фестивал, и то това е за 9-и път. Сега с нас ще пътуват и четири деца, които са на по 6 години и заедно започнаха да тренират. Истината е, че бях изненадан, че Хаджолов реши да ме покани в отбора. Мога да заявя съвсем отговорно, че ще дам всичко по силите си да се представя по най-добрия начин.

Анна Априлова, шесткратен световен шампион по Булкемпо: За осми път ще участвам на „Париж – Берси“ 2016

Разкажете ни малко за себе си? Как започнахте да се занимавате с този спорт?

Всичко стана съвсем случайно. Преди това съм тренирала само в училище, но за съвсем малко. Така дойдох в залата, хареса ми. Уж на шега започнах и вече 11 години се състезавам. Булкемпо ме спечели с динамичност и по-голямата всеобхватност. Всеки ден аз научавам нови неща и непрекъснато разширявам моите познания.

Вие сте част от отбора, който ще пътува на фестивала на бойните изкуства в Париж. Какви са Вашите очаквания за него?

Да, точно така. Това е все пак най-големият форум за бойни изкуства и нивото е доста високо. Някои хора успяват само веднъж да отидат там. За нас това е поредно участие, за мен лично – осмо. Предизвикателството е голямо, защото трябва не само да държиш ниво, но и да го надскачаш с всеки следващ път.

Кое е най-важното в едно такова състезание?

Да запазиш концентрация до последния момент. Едно състезание е доста продължително. Има наистина много срещи. Ние участваме в доста дисциплини. В рамките на един ден може да ти се случи да излезеш 20 – 30 пъти, което е доста изморително.

С какво се занимавате извън спорта?

В IT сферата съм. Няма нищо общо със спорта. Това е хоби, а работата е начин да подпомогна състезателната си кариера. При липса на всякакво съдействие от страна на държавата няма друг начин.

Спортът помага ли в работата?

Спортът помага във всичко. Може би ставаш по-спокоен, балансиран и не ти правят впечатление ежедневните проблеми. Стоиш извисен над дребните неща, на които повечето хора обръщат прекалено голямо внимание.