Никой не може да отнеме европейския респект към Борислав Михайлов

14 години начело на БФС. Толкова продължи ерата на Борислав Михайлов във футболната ни централа. Мненията за управлението на Боби са противоречиви, което е напълно обяснимо. Винаги ще има недоволни. А и една поговорка гласи, че колкото са повече враговете ти, толкова много си постигнал в живота.

Когато Борислав Михайлов и част от другите „четвърти в света” взеха властта, замечтахме да видим отново България там, където те я заведоха на Мондиала в САЩ.

Нека обаче се върнем малко назад във времето, за да видим дали бившите управници на БФС имат пръст в класирането на Пеневата чета на световното през 1994 година. Тогава конците отгоре ги дърпаха Валентин Михов и „брокерите”, начело с Христо Данов. Но нито те, нито който и да е било, е участвал пряко в битката на „Парк де Пренс” и после в лудото американско лято. Успехът беше изцяло дело на футболистите - Емил Костадинов, Христо Стоичков, Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Йордан Лечков, Красимир Балъков и останалите. И, разбира се, на треньора Димитър Пенев.

Нещо повече – даже след класирането ни имаше огромни скандали, свързани с премиите. Тогава разполагахме с гениално поколение, при което нямаше значение кой дърпа конците в БФС. А това поколение натрупа опит и самочувствие благодарение на западните клубове, в които играеше, благодарение на далеч по-силното ни първенство в сравнение с настоящото.

Е, да си кажем истината. Или по-скоро да я припомним, защото темата е дъвкана и предъвкана – в България от години насам липсва поколение. Силно, талантливо, с огромен арсенал като това на Пеневата чета или като на Бербо, Марто и Стенли. Именно поради липсата на качествен материал вече 15 години не сме участвали на голям форум.

Всичките ни прекрасни футболисти от златните периоди на националния отбор нямаха фантастичните условия, които Борислав Михайлов предостави на сегашните играчи. Базата в „Бояна” е истинско бижу, на което и някои западни отбори биха завидели. Но базата, за която толкова много пъти е писано, не е всичко...

В ерата „Михайлов” България бе домакин на европейското първенство за младежи до 17 години през 2015 година. Тази година приехме европейския шампионат за девойки, миналата година БФС организира световно за деца в неравностойно положение, вкара треньорска програма по методите на Аякс, мачовете от Трета лига се излъчват онлайн от голяма международна компания и клубовете имат възможност да капитализират.

Футболната централа подписа договор със „Спорт радар” за борба с черното тото. А една позната до втръсване тема - договорът за телевизионните права, е в пъти по-изгоден за клубовете от тези в Сърбия и Хърватска например.

Съвместно със спортното министерство стартира програма за ДЮШ, отделно се изпълняват няколко европроекта по еразъм (програма на ЕС за подкрепа на образованието и спорта в Европа), беше затегнато лицензирането на професионалните отбори и най-важното – Борислав Михайлов е първият българин, заел високи позиции в европейската и световната централа – член на Изпълкома на УЕФА и член на комисията за развитие на футбола към ФИФА.

Знаете ли кое е едно от най-странните неща от управлението на Борислав Михайлов. Той е недолюбван най-много от феновете на ЦСКА, а именно благодарение на президента клубът два пъти оцеля. Първо през 2008 година, когато им отнеха европейския лиценз, „армейците” трябваше да бъдат изхвърлени и от „А” група. После на няколко пъти е имало „затваряне на очите”, за да може пак ЦСКА да го има. А сегашният тим от ерата „Гриша Ганчев на „Армията” съществува отново след благословията на БФС.

Като стана въпрос за ЦСКА, някои напълно безпричинно обвиняват Боби и БФС за колапса на клубния ни футбол. Колапс. Та вижте какво направи и прави Лудогорец в евротурнирите. В Разград има пари, има отбор, има успехи. И тези пари не са пристигнали от футболната централа. Това, че останалите отбори не могат да бъдат конкурентни на Лудогорец, не е проблем на Михайлов, защото клубовете са частни дружества, имат си собствен бюджет и хора, които ги управляват.

Другата химера е слабото съдийство. Тази тема винаги е била и ще бъда нажежена до краен предел независимо дали реферите свирят добре, независимо дали някои от тях са перфектни не само у нас, но и на европейската сцена. Пресният пример е Георги Кабаков.

Е, като теглим в крайна сметка чертата, ще видим, че Борислав Михайлов не е в никакъв случай ангел, но не е и демон, както някои се опитват да го изкарат по-черен и от дявола. И в никакъв случай няма да остане такъв като част от историята на БФС. В крайна сметка Михайлов бе превърнат в изкупителна жертва за резила от Англия, при все това, че не той, а Красимир Балъков пусна в игра посредствени футболисти като Сърмов, Пашов и Камен Хаджиев. Балъков, обаче нямаше достойнство да си подаде оставката след огромното фиаско насред София, а си отиде човекът, който му гласува доверие и нито веднъж не се намеси в работата му.

Великият вратар нямаше вина и за шепата лумпени, които първо бяха допуснати на стадиона, а след това бяха оставени безпрепятствено да вилнеят с расистки изрази.

Борислав Михайлов прояви респектиращо чувство за отговорност и депозира оставката си в името на сваляне на напрежението от държавата, която бе нападната от английските лешояди.

Михайлов може и да се раздели с поста си, но няма кой да му отнеме доверието, с което се ползва в европейската и световна футболна общност, а това струва много повече от лицемерното поведение на много от персоните, които до скоро го величаеха. Историята е единственият съдник, а тя е орисала Михайлов с ореол на победител.

Димитър Апостолов/Блиц