Eurosport: Лампард и Солскяер доказват, че назначенията на клубни легенди крият огромни рискове

Оле Гунар Солскяер е на път да завърши третата си година начело на Манчестър Юнайтед, но за този период най-високото му постижение е финал в Лига Европа. Франк Лампард пък прекара почти два сезона на „Стамфорд Бридж“, в които едва докара тима до финал в ФА Къп. Представете си сега, че те нямаха нищо общо с тези клубове преди да бъдат назначение за старши-треньори и дали собствениците биха им дали подобен картбланш за изява? Мнението на редактора в Eurosport Пийт Шарланд е, че това е риск, който би трябвало да се предприема все по-трудно.

Шарланд ни припомня дните на „Олд Трафорд“ на Дейвид Мойс, който в момента прави фурор с Уест Хям, но тогава дори не получи възможност, за да довърши сезона, въпреки че спечели Комюнити шиълд.

Треньорските постове в най-големите грандове неслучайно са най-скъпоплатените в света. Каквото и да мислят някои, че отбор от ранга на Манчестър Юнайтед може да се движи на автопилот, независимо от мениджъра начело, истината е, че тук работата е много по-трудна, отколкото в някой от тимовете, които не се борят за титлата всяка година. Напрежението всеки ден да убеждаваш най-добрите футболисти в Европа в собствените ти идеи е трудно само по себе си, но да мериш сили с конкуренти от ранга на Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Хосеп Гуардиола е предизвикателство, което е по силите на малцина.

Пийт Шарланд обръща поглед към самия Клоп и подчертава, че преди да се превърне в едно от най-ценените имена в бранша, той е имал възможност да постигне успехи с по-скромни тимове, за да се подготви един ден за работата в един от най-великите клубове в историята.

Солскяер и Лампард в същото време са принудени да правят първите си стъпки в професията, докато учат на тактика фигури от ранга на Кристияно Роналдо, Петър Чех, Единсон Кавани, Рафаел Варан, Н'Голо Канте и още куп световни звезди, които до неотдавна дори са играели футбол с тях.

В същото време тези легендарни футболисти, превърнали се в треньори, трябва да извадят най-доброто от таланти като Кай Хаверц и Джейдън Санчо - все момчета, считани за бъдещето на световния футбол. Но и двамата се провалиха в това си начинание, а единият дори е под угрозата да пропилее таланта си, ако скоро някой човек с визия не се заеме с него.

Друг фундаментален проблем за Оле и Франки е, че така и не изградиха визия за защитата си. Проблемът е, че там не може да се разчита винаги на индивидуалната класа на играчите, а се търси отборна идея. В миналото Паоло Малдини, Рио Фърдинанд, Франко Барези, Роналд Куман и Тони Адамс не са били най-добрите защитници в света, защото сами са спирали противниковите атаки, а, защото треньорите им са накарали всички около тях да работят в нужния синхрон.

Сър Алекс Фъргюсън неслучайно е считан за един от най-великите мениджъри в цялата история на спорта. Той направи така, че от играчи с ограничени възможности да изкове шампиони. Едва ли някой си спомня в детайли играта на Жи-Сун Парк, Дарън Флетчър, Джон О'Шей или дори самия Оле Гунар Солскяер, но всички ги свързват с някои от най-значимите успехи на Манчестър Юнайтед, просто защото са слушали, когато Съра им е говорел.

Манчестър Юнайтед е на път да изпрати едно загубено поколение, ако продължи с кредита на доверие към норвежеца, а поражението от Ливърпул с 0:5 едва ли ще е последното, което ще шокира „Олд Трафорд“ в близкото бъдеще. Отборът просто има нужда от наставник, към когото да няма излишни сантименти.