Наш футболист се запозна с кубинка онлайн, роди му две деца

Мнозина помнят първия капитан на Етър 1924 Венцислав Харизанов, който бе с голям принос за влизането в професионалния футбол преди 20 години. Днес той живее в Англия, женен е за красива кубинка, а двете им деца носят български имена. И не спира да се интересува от Етър и от всичко, което се случва във Велико Търново.

Харизанов е родом от Търговище и има седем сезона в местния Светкавица, после беше в Ловико (Сухиндол), а през 2002 г. стана основен нападател и капитан на Етър 1924. Кариерата си официално завърши на 33 г. във втородивизионния Чавдар (Бяла Слатина). “С “виолетовите” влязохме още първия сезон в “Б” група, изиграх и там 11 мача, но получих тежка контузия”, спомня си таранът пред "Янтра днес".

После, подобно на много други сънародници, решава да заживее и работи в чужбина. През 2009 г. пристига в Лондон и вече 14 години е там. Работи във фирма за интериорни камъни, за цялото това време не си е сменял работата и вече е мениджър по поддръжката.

В Англия среща и любовта в лицето на чаровната кубинка Дея. “С жена ми се запознахме онлайн и това за Лондон е обичайно. Няма време за друго. Оказа се, че живеем много близо, тук, ако някой живее на 20 минути пеша от теб, значи ти е съсед”, разказва Венци.

Дея е родена в Куба, но 7-годишна се премества със семейството си в Мадрид. Била е лекоатлетка като девойка, спринтьорка, има спечелени медали в Испания.

Двамата вече са семейство и се радват на две прекрасни момчета. По-големият се казва Васил и на 7 ноември ще навърши две години. Малкият пък е Невен и е едва на пет месеца. “Той е по-тъмничък, но повече прилича на мен. Имахме сделка с жена ми – ако е момче, аз да избирам името, а ако е момиче – тя. В крайна сметка решихме да е Невен, което е най-близко до името на майка ѝ”, споделя Харизанов. Естествено, надява се двамата им синове да станат футболисти. Невен още дори не е пролазил, но големият Васил е постоянно с топката в крака.

Венци Харизанов не е спрял с футбола и в Англия, макар и на аматьорско ниво. Играе в един и същи отбор от Западен Лондон, който така и не е сменял през годините. Името му е “J.B. Rangers” и се подвизава в долните дивизии. Там също българинът е капитан, както е бил в почти всички отбори в кариерата си. “Имат хората уважение, дори като чуят, че си бил професионален футболист, имат голям респект”, казва Венци.

Спечелили са доста купи през годините, но през 2021 г. взеха най-голямата купа в региона с участието на над 200 аматьорски отбора. Първия път загубили на финала, втория не можали да го изиграят заради пандемията, но третия път грабнали трофея. В момента няма други българи, но по-рано там играл Димитър Наков и взели доста отличия. Той се прибрал в България и сега е треньор на юношите на Пирин. “От 14 г. играем едни и същи футболисти, сега ще трябва вече да подмладяваме. Аз играя най-вече, за да поддържам физическа форма, скоро ще ставам на 48 години. Щом мога да ходя, ще играя”, смее се Харизанов.

Беше част и от тима на България – всяка година през лятото в Лондон има световно първенство, като всички емигранти си правят национални отбори. Имали един спонсор албанец, женен за българка. Казал: “как така Албания ще има отбор, а България няма да има?” Извадил пари и ги организирал, тогава освен Харизанов в отбора били и Любомир Генчев, Тошко Стоев, Димитър Наков…

Венци няма проблеми да играе активно, но последния сезон има само три мача. Поспрял заради двете им малки деца. Сега обаче жена му и малчуганите ще бъдат до Коледа в Испания и Харизанов пак почва активно с футбола. “Дея отиде в Мадрид, защото тук няма кой да ѝ помага за децата, освен майка ми, която идва от време-навреме. В Испания е цялото ѝ семейство, сестра ѝ и братовчедките, а майка ѝ живее в Боливия. А и времето там е много хубаво, децата могат да играят на улицата. И с първото дете тя стоя пет месеца в Испания. И за нея, и за децата е по-добре”, казва Венцислав. За своя рожден ден ще отиде за седмица дотам, после за рождения ден на Васил, после пък за Коледа…

Венци Харизанов не забравя нито България, нито пък Етър и продължава активно да следи всичко, което се случва у нас. “Миналата седмица си бях в България. Минах през Велико Търново и веднага отидох на стадиона. Купих си от фен магазина новия екип на Етър. Ходих и на мача с ЦСКА 1948, много се ядосах на дузпата за домакините. Беше несъществуваща, дори целият стадион се изненада”, споделя той.

Според него феновете на Етър са прекалено крайни в критиките си. “Виолетовите” не отстъпват в играта на другите отбори и не вижда защо е тази паника. “Следя представянето на Етър, защото в този отбор е най-романтичният период от моята кариера, ако може да се нарече кариера”, смее се Венци.

Казва, че на кубинката Дея много ѝ харесва в България. Миналата година идвали с по-голямото дете, но тази не посмели семейно, защото Невен е само на няколко месеца. “Миналото лято за три седмици направихме една голяма обиколка из страната. Не можах да ѝ покажа само “Звук и светлина”, но догодина и това ще стане”, казва той.

Догодина през юли ще си дойдат за цял месец. Планират да отидат и до Куба, но децата още са малки и няма да запомнят нищо. “Искам да си идват момчетата често, за да научат добре българския език. Аз им говоря само на български, майка им на испански, те учат английски. И двамата имат и българско, и испанско, и английско гражданство. Светът се променя и никой не може да предвиди бъдещето. Някой ден може да се приберат и не искам да се чувстват като чужденци”, завършва Венцислав Харизанов.
Анатоли ПЕТРОВ/"Янтра днес"