Забравете какво сте чували: Юпитер не обикаля около Слънцето

Юпитер. Най-голямата планета в Слънчевата система. Всъщност газовият гигант е толкова голям, че в действителност не обикаля около Слънцето. Или поне не точно.

Юпитер обикаля около звездата ни, но тъй като е 2,5 пъти по-голям от всички останали планети в системата взети заедно, той е достатъчно голям, за да измести гравитационния си център. Центърът на на тежестта, около който се движат Слънцето и Юпитер не се намира в самата звезда, а в точка непосредствено над слънчевата корона.

Ето как точно се случва това.

Когато в пространството малък обект обикаля около по-голям, онзи с относително по-малката маса не описва перфектен кръг около по-големия. Вместо това и двата обекта се движат около общ гравитационен център.

В случаи, с които сме свикнали – например Земята, която обикаля около многократно по-голямото Слънце – центърът на гравитация лежи толкова близо до ядрото на по-големия обект, че феноменът с отместването е пренебрежимо малък. По-големият обект не се отмества забележимо, а малкият се върти в кръг около него.

Но в реалността всичко е много по-сложно.

Например, когато Международната космическа станция (МКС) обикаля около Земята, двете тела – Земята и МКС, обикалят около общият за тях гравитационен център. Но този център е толкова близо до центъра на Земята, че движението на планетата около тази точка е абсурдно да бъде регистрирано, а МКС описва почти идеална окръжност около Земята.

Същото важи и за повечето планети, обикалящи около Слънцето. Звездата ни просто е много – много по-масивна от Земята, Венера, Меркурий и дори Сатурн. Така гравитационният център на всяка от тези двойки остава дълбоко в недрата на звездата.

С Юпитер нещата не стоят по същия начин.

Газовият гигант е толкова голям, че центъра на масите, или както се нарича – барицентърът, лежи на 1,07 радиуса от центъра на Слънцето – т.е. на около 7% от слънчевия радиус над повърхността на звездата. И двете тела обикалят около този център.