Ядрените оръжия не са уокмени. Те са фундаментът, който пази НАТО от руска агресия

Ядрените оръжия може да изглеждат като реликва от Студената война, но те са фундаментът на НАТО и гарантират сигурността на алианса. През последните години Русия, отчитайки превъзходството на НАТО в конвенционалните оръжия, започна да модернизира ядрения си арсенал, въпреки инициативите през 90-те години в обратна посока, и това е заплаха за алианса. Поради тази причина НАТО ще продължи да има ядрени оръжия – за да запази мира и да възпре агресията на Русия. Такова мнение изрази Джесика Кокс* – директор на НАТО по отношение на ядрената политика.

Защо съюзниците в НАТО все още трябва да ги е грижа за ядреното възпиране? В ерата на все по-съвършените конвенционални оръжия, кибервойна и автономни роботи, ядрените оръжия не са ли просто реликва от Студената война, която вече няма голямо значение? Защо тези оръжия продължават да бъдат разполагани на територията на мирна Европа?

Това са въпроси, които често чувам от активисти, общественици и журналисти. Ядрените оръжия може би изглеждат ретро като уокмени и стационарни телефони във времена, в които дискутираме смъртоносните автономни оръжия, дронове и въоръжаване на космическото пространство. Модерната война изглежда като научнофантастичен филм в сравнение с архаичните атомни оръжия. И въпреки това, ядрени държави като Русия и Китай инвестират сериозно в модернизирането на ядрения си арсенал, Северна Корея продължава да извършва ядрени изпитания, а Иран отново попада под светлините на прожекторите със своите ядрени разработки.

Ядрените оръжия са фундаментът на колективната сигурност на НАТО от създаването на алианса. Повече от 70 години ядреният арсенал на страни като Великобритания и Франция, и разполагането на американски ядрени оръжия в Европа, служат за възпиране на противника и за успокоение на натовските съюзници. Държавните ръководители и правителствата на страните в НАТО нееднократно потвърждават, че НАТО е ядрен алианс и ще остане такъв, докато съществуват ядрени оръжия. Казано просто, ние продължаваме да имаме ядрени оръжия, защото ядреното възпиране все още е необходимо и неговите принципи още работят.

Съкращаване на ядрения арсенал

В разгара на Студената война, Съединените американски щати разположиха около 7300 ядрени оръжия в Европа, осигурявайки гаранции за възпиране и сигурност на своите съюзници в НАТО. Днес, броят на американските ядрени оръжия в Европа в подкрепа на НАТО е редуциран с 90% спрямо Студената война. Само между 1991 и 1993 година САЩ премахнаха 3000 ядрени оръжия от Европа. Между 2000 и 2010 година САЩ продължиха да намаляват броя на ядрените оръжия в Европа и ги консолидираха на по-малко бази. Това лимитирано положение остава и до днес.

Благодарение на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (1987 г.), Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия (юли 1991 г.) и Договора за съкращаване на стратегическия настъпателен потенциал (2002 г.) бе осигурено намаляване на стратегическите ядрени оръжия от страна на САЩ и Русия. Но най-значителното намаляване на ядрените оръжия в Европа се случи през септември 1991 година и не беше ангажирано въобще с договор. На 27 септември 1991 година президентът Джордж Х. У. Буш  очерта сериозните промени в американската позиция по отношение на ядрените оръжия, в отговор на разпадането на СССР, и призова лидерите в Кремъл да направят същото. Дни по-късно, президентът Михаил Горбачов обяви, че Съветският съюз ще предприеме подобни стъпки за намаляване, демонтиране и унищожаване на голяма част от своите нестратегически ядрени сили.

Тези президентски ядрени инициативи доведоха до най-значителното намаляване на тактически – или нестратегически – ядрени оръжия на европейския театър. САЩ унищожиха близо 2000 наземни ядрени артилерийски снаряда и балистични ракети с малък обсег; премахнаха всички тактически ядрени оръжия от корабите и самолетите на Военноморските сили, както и подводниците; унищожиха всички ядрени дълбочинни бомби, снижиха нивото на тревога по отношение на стратегическите бомбардировачи, а освен това отмениха планираната модернизация на някои ядрени системи.

Съветските и впоследствие руските лидери обещаха да премахнат цялата ядрена артилерия, ядрените бойни глави за тактически ракети, ядрените мини, както и да премахнат тактическите ядрени оръжия от кораби, многоцелеви подводници и самолети на ВМС. Тези оръжия трябваше да бъдат сложени в централно хранилище, а част от тях да бъде унищожена. Освен това една трета от руските морскобазирани тактически ядрени оръжия и половината от ядрените бойни глави земя-въздух трябваше да бъдат елиминирани, както и половината от запасите на преносимите по въздух тактически ядрени оръжия. До 2010 година, Русия консолидира своите тактически ядрени оръжия в централни хранилища в Русия; премахна тактическите ядрени оръжия от сухопътните си сили; и драстично съкрати тактическия си ядрен арсенал от Военновъздушни сили, ПРО войските и флота, намалявайки по този начин броя на нестратегическите ядрени оръжия с близо 75%.

Комбинираните усилия на САЩ и Русия бяха най-трансформиращата промяна на ядреното положение в Европа, което доведе до значително намаляване на броя на ядрените оръжия, както и до спадане на военното напрежение.

За съжаление, постигнатите в средата на 90-те години успехи не доведоха до траен и удостоверим прогрес в демонтажа на запасите с нестратегически ядрени оръжия. Докато Съединените щати едностранно с течение на времето намалиха своите нестратегически ядрени сили, има дебат дали Русия е изпълнила изцяло своите ангажименти или не – тъй като политическите изявления за това не включваха механизми за проверка и спазване.

Нови предизвикателства от Русия

През последните години, Русия отново избра да разчита на ядрените оръжия, разположени на европейския театър, за да се противопостави на превъзходството на НАТО по отношение на конвенционалните оръжия. Като част от цялостната си военна трансформация, Русия модернизира близо 80 процента от своите стратегически ядрени сили от началото на 2000-те години. Съединените щати едва сега предприемат своя програма за 20+ години за модернизация, включително удължаване живота на водородните бомби B61, разгърнати в Европа за натовската мисия за ядрено споделяне.

Поради това Русия е в по-добро положение да прибави новите стратегически бойни глави към модерните разгърнати междуконтинентални балистични ракети, изстрелваните от подводници балистични ракети, както и бомбардировачите, когато наложените от Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия от 2010 год. (New START) ограничения изтекат между 2021 и 2026 година. Това е от голямо значение, имайки предвид това, че е постигнат малък напредък в договарянето на нов договор за контрол на оръжията преди изтичането на стария.

В допълнение, Русия разработва нови видове ракетни системи като ракетния хиперзвуков комплекс „Авангард” и хиперзвуковата крилата противокорабна ракета „Циркон”, които Русия тества и иска да разгърне в различни платформи за използване. Освен това разработва въздушно базирана балистична ракета, „Кинжал”, която твърди, че има обсег от 2000 километра. Хиперзвуковите оръжия летят със схвръхвисока скорост, на малка височина и имат способността да маневрират по време на полет – комбинацията от тези качества прави хиперзвуковите ракети трудни за проследяване и е почти невъзможно да се отбраняваш от тях. Въпреки че САЩ започнаха да увеличават собствените си инвестиции в развитието на хиперзвукови ракетни системи, то страната изостава от Русия (и Китай).

В допълнение към хиперзвуковите оръжия, Русия е в процес на разработване на модерни ядрени системи като атомно задвижвана крилата ракета и подводно безпилотно ядрено торпедо – те могат да бъдат използвани за сплашване, принуда и атака над натовски държави, без предупреждение и с малка възможност за отговор. Руската обосновка за тези оръжия не е ясна. Въпреки това за НАТО ще е благоразумно да оцени своите собствени възможности на фона на новите руски системи.

Но може би най-голямото несъответствие между НАТО и Русия е в сферата на тактическите или нестратегическите ядрени оръжия. Това включва системи, въоръжени с ядрени глави с по-малка мощност, като въздушно-, водно- и наземно-базирани крилати ракети. Русия сега разполага със значителен арсенал от ракетни системи, които са проектирани с двойната способност за разполагане както на конвенционални, така и на ядрени оръжия. Те могат да достигнат територията на всички страни от НАТО в Европа или по земя, или по вода, или по въздух. Със своя сравнително голям арсенал от нестратегически ядрени бойни глави – между 1500 и 2000 в хранилища, сравнено с между 150 и 200 американски бомби в Европа – Русия представлява ново предизвикателство за натовските регионални действия за възпиране и отбрана.

Поддържане на ефективно ядрено възпиране

Предвид променящата се среда, свързана със сигурността, и докато нашите конкуренти и потенциални противници не проявят сами готовност или желание да се откажат от ядрените оръжия, НАТО трябва да бъде в състояние да възпре ядрените заплахи и да отговори на ядрена употреба от Русия, за да защити сигурността на почти един милиард души, които живеят под чадъра на НАТО.

Както държавните ръководители и правителства на страните от НАТО са се съгласили – и често го подчертават – ядрените оръжия на НАТО са предназначени да „съхраняват мира, да предотвратят принудата и да възпрат агресията”. Това включва уверяване на съюзниците в силния трансатлантически ангажимент към колективната сигурност, демонстриран от НАТО в ядрените договорености за споделяне, при които европейските и северноамериканските съюзници споделят рисковете и отговорностите на ядреното възпиране. Също така се изпраща силен сигнал към Русия, че тя няма да постигне целите си, прибягвайки до дори ограничено използване на ядрени оръжия в конфликт. Всяка една ядрена атака на Русия няма да успее.

Натовските съюзници остават твърдо ангажирани към целта за свят без ядрени оръжия, както и в насърчаването на контрол над оръжията, неразпространение и разоръжаване. Но НАТО също така ще остане ядрен съюз, докато съществуват ядрени оръжия. НАТО ще продължи да осигурява ефективността на нашите възпиращи и отбранителни възможности, включително и гарантирайки, че нашето ядрено възпиране остава безопасно, защитено и ефективно. На кратко, ядрените оръжия продължават да играят жизненоважна роля в сигурността на НАТО – за запазване на мира, предотвратяване на принудата и възпиране на агресията.

*Джесика Кокс е директор на НАТО по отношение на ядрената политика. Преди назначението си в Северноатлантическия алианс тя е била директор по контрола на оръжията в Съвета за национална сигурност на САЩ. Изразената гледна точка е нейна собствена и не представлява непременно позицията на страните-членки в НАТО. Коментарът на Кокс е направен на фона на замразените отношения между НАТО и Москва. След анексирането на Крим и войната в Източна Украйна алиансът започна укрепване на източното си крило, за да предотврати нова руска агресия. НАТО обвинява руските сили в чести нарушения на въздушното пространство на страните-членки, а според анализатори модернизирането на РФ се дължи на имперските амбиции на страната.