Венецуела: отчаяние, глад и бедност

Положението във Венецуела е катастрофално: 96% от домакинствата живеят в бедност, все повече гладуват. В страната няма бензин и вода, токът често спира. Мнозина отдавна не са слагали хляб, месо или зеленчуци в устата си.

Отчаяна жена гневно удря по една тенджера. Тя няма с какво да нахрани дъщеря си. "Какво да правя, по дяволите? Детето не е яло вече от четири дни! Нямам пари за храна. Мъчително е, направо съм бясна. Децата ни молят да им намерим нещо за ядене. Онези там горе - нека чуят как къркорят стомасите на горките ни дечица!"

От известно време насам това видео с гневната жена от щата Мерида във Венецуела се споделя в социалните мрежи. Сусана Рафали, която работи като нутриционист, добре разбира гнева на своята сънародничка. "Повечето семейства зависят от парите, които им изпращат техни роднини от чужбина. Но в условията на пандемия много от тези хора изгубиха работните си места", обяснява тя. Рафали посочва, че паричните преводи от чужбина са се свили с цели 52%, а това поставя под въпрос изхранването на много семейства.

Почти всички живеят в бедност

Според статистика, изготвена от Католическия университет "Андрес Бейо", цели 96% от домакинствата във Венецула живеят в бедност, а 64% - дори в крайна бедност. Много малко семейства вече могат да видят на масата си месо, риба, яйца, плодове или зеленчуци. Както е известно, Венецуела вече от години живее в условията на хиперинфлация, на международни санкции и липса на валутни постъпления. А пандемията допълнително влошава положението на обикновените хора, които и преди това страдаха достатъчно.

Въпреки опасността от зараза, през последните месеци все повече венецуелци излизат на улицата, за да протестират срещу острите дефицити, особено в селските региони. Хората нямат вода, нито бензин, токът непрекъснато спира, цените на хранителните продукти са чудовищни. Разгневени демонстранти разбиват и грабят магазините. Венецуела доскоро беше най-големият производител на петрол в Латинска Америка, днес обаче рафинериите не работят и пустеят. В страната няма почти никакво производство, няма и пари за внос на храни. Малкото продукти, които произвежда местното селско стопанство, трудно достигат до потребителите, понеже няма бензин.

Децата - първите жертви на кризата

Първа жертва на кризата стават децата, обяснява специалистката по хранене Рафали: "Те страдат от недохранване, което пък увеличава тройно опасността от заболявания и дори от смърт поради болест. Първите си години децата във Венецуела прекарват в несигурност и глад. Това им нанася тежки емоционални поражения. А когато тръгнат на училище, тези деца има трудности с концентрацията и с усвояването на учебния материал. С напредването на възрастта те се превръщат в хора с емоционални и социални дефицити. С други думи, излизане от дяволския кръг на бедността просто няма."

Рафали добавя, че системата на общественото здравеопазване в момента е тежко претоварена. Безрезултатни остават и усилията на правителството да реши проблема с недохранването на хората, казва тя. "Има някаква програма, която трябва да помага с хранителни продукти на семействата, но в крайна сметка усилията не се концентрират към онези хора, които имат най-остра нужда от помощ. Разкриват се и много случаи на корупция."

Социологът Луис Педро Еспаня също смята, че положението непрекъснато се влошава. В Католическия университет "Андрес Бейо" той разработва модели за предотвратяване на бедността. "Според статистиката, в момента процентът на недохранените деца под петгодишна възраст във Венецуела е сравним с този в Нигерия или Конго", посочва социологът.

Венецуела