Най-значимите събития в ядрената енергетика по света и в България

Българският атомен форум (БУЛАТОМ) представи класация на най-значимите събития в ядрената енергетика по света и в България, изготвена на базата на анкетно допитване до енергийните репортери на национални и регионални медии. Онлайн анкетата бе проведена в средата на ноември, а за участие в нея бяха поканени редактори и репортери, отразяващи случващото се в области като икономика и енергетика. В гласуването взеха участие 27 журналисти, включително и екипът на ФАКТИ.

В класацията на събитията от световно значение челните места заеха единствената в света плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов“ на руската корпорация „Росатом“, която бе въведена в промишлена експлоатация през май тази година, лицензионният напредък на проекта за малък модулен реактор на американската компания NuScale, началото на монтажа на експерименталния ядрен реактор ITER, който се изгражда във Франция и първата АЕЦ в арабския свят – „Барака“, в ОАЕ.

Като най-значими събития в атомната енергетика на България бяха отличени възраждането на идеята за изграждане на 7 енергоблок в АЕЦ "Козлодуй", подписаните от „Росатом“ меморандуми за разбирателство с Framatome SAS и с GE Steam Power във връзка с проекта за АЕЦ „Белене“ и писмата на Булатом до българското правителство и ЕК с настояване атомната енергия да бъде включена в „Зелената сделка“, а първи и втори енергоблок на проекта АЕЦ „Белене“ и седми и осми на АЕЦ „Козлодуй“ да са част от енергийната стратегия на страната.

Резултатите бяха представени пред журналисти чрез виртуална среща, в която се включиха председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, главният секретар на организацията Станислав Георгиев, както и енергийните експерти Борислав Боев и Петър Манчев.

В обобщение на събитията през отиващата си година Богомил Манчев подчерта, че политическият натиск върху Европа и света продължава да върви в посока към възобновяеми източници, което не решава проблема със сигурността на доставките на електроенергия.Според него е необходим „по-добър микс между ядрената енергетика, която може да бъде регулирана в рамките на 24 часа, и развитието на ВЕИ, които осигуряват чисто производство, макар и не 100% от гледна точка на излъчване на въглероден диоксид”.

„За България най-значимо е, че продължава процедурата за стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Има ясен интерес от водещи световни компании - и „Росатом“, и Фраматом“, и GE са гиганти в сектора, и участието им в проекта потвърждава неговата икономическа целесъобразност. Правилно е да се разглежда, макар и в по-далечно бъдеще, идеята за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, коментира още Манчев.

Най-значимите атомни събития в България коментира Петър Манчев, главен финансов директор на консултантската компания GCR. Той изказа съжаление, че първите 4 енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“ са били пожертвани с лека ръка и посочи факта, че същата ВВЕР технология със същите блокове в момента се експлоатира успешно в редица държави членки на ЕС като Финландия, Чехия, Унгария и Словакия.

„Абсолютно неправилно е да се противопоставят проектите АЕЦ „Белене“ и 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. От днешна дата, например, реализацията на АЕЦ „Белене“ би могла да се случи в рамките на 7-8 години. Защото правно-административният път е изминат – имаме одобрена площадка, имаме почти одобрен технически проект, имаме доставено оборудването с дълъг цикъл на производство на площадка „Белене“. Така, че това са два проекта които се допълват във времето като гаранти на енергийната сигурност на България и действително трябва да положим всички усилия да реализираме и двата“,коментира още Петър Манчев.

Събитията на глобалния атомен енергиен пазар през настоящата година анализира Борислав Боев, докторант в катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Стопанската академия в Свищов. По думите му всяко разкриване на нови атомни мощности е във фокуса на медиите, интересно е и е новина. Това се вижда и в класацията, в която репортерите са поставили на първо място пускането в експлоатация на първата плаващата АЕЦ в света - „Академик Ломоносов“. Той подчерта техническите възможности на проекта, които позволяват снабдяване с електричество и топлинна енергия на отдалечени райони без традиционна системна свързаност. „Идеята на една плаваща АЕЦ е да бъде маневрена и да може да реагира на извънредни ситуации”, добави Боев. По думите му ПАТЕЦ „Академик Ломоносов” работи с реактори тип КЛТ-40С, всеки с мощност 35 MW и „те са послужили за основа на руския малък реактор РИТМ – 200”.

По отношение на малките модулни реактори, Боев обобщи, че „за да заработи реално тази технология е нужно пътят им да бъде „политически разчистен”, което за съжаление не се наблюдава в ядрената енергетика така, както за сектора на възобновяемите енергийни източници.