Йемен и Сирия рискуват да бъдат забравени. ЕС обаче не забравя.

Европейската комисия предложи да се засили глобалното въздействие на хуманитарните дейности на Европейския съюз с цел удовлетворяването на значително нарастващите хуманитарни нужди, които пандемията от COVID-19 изостря. В съобщението се предлагат редица ключови действия за ускоряване на предоставянето на хуманитарна помощ чрез разширяване на ресурсната база, подкрепа за по-благоприятна среда за хуманитарните партньори и преодоляване на първопричините за кризите чрез подход „Екип Европа“. С него се подчертава подновеният акцент върху международното хуманитарно право (МХП) и също така се цели справянето с драматичните хуманитарни последици от изменението на климата, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

Върховният представител/заместник-председател на Комисията Жозеп Борел заяви: "Днес една хуманитарна криза продължава средно повече от 9 години, а някои дори по-дълго. Много от тях рискуват да бъдат „забравени“ като например Йемен или Сирия. ЕС обаче не забравя. Хуманитарната помощ е един от най-осезаемите примери на външната дейност на ЕС и доказателство за нашата солидарност. Повече от всякога зачитането на международното хуманитарно право трябва да бъде в центъра на нашата външна политика в подкрепа на основани на принципи хуманитарни действия и за защита на цивилното население, както и на хуманитарните работници, рискуващи живота си, за да го защитават навсякъде по света".

Комисарят за управлението при кризи Янез Ленарчич заяви: "В свят, в който въздействието на кризите се увеличава бързо, а принципите на хуманитарната помощ почти не се оспорват, глобалната отговорност на ЕС като хуманитарен фактор никога не е била по-важна. За съжаление това се случва, тъй като нуждите се повишиха до рекордно високи равнища, докато световната донорска основа остава тревожно малка. Трябва да постигнем по-добри резултати чрез повишаване на ефективността и въздействието на нашите хуманитарни действия. Трябва да сме в състояние да реагираме с пълна сила веднага щом възникне криза. В тази обновена стратегическа перспектива се посочва как ЕС може да ускори действията си, за да помогне на най-нуждаещите се и да покаже лидерство в момент, когато предоставянето на основана на принципи помощ е крайно необходимо".

Изграждане на нов капацитет за европейски хуманитарни действия

ЕС ще създаде нов капацитет за европейски хуманитарни действия, за да се намесва пряко в хуманитарни кризи, когато традиционните механизми за предоставяне на хуманитарна помощ чрез партньорите на ЕС или техният капацитет може да са неефективни или недостатъчни. Целта е да се улесни логистиката, включително транспорта, да се даде възможност за обединяване на ресурси и да се улесни тяхното разполагане на място. Този капацитет би могъл например да предложи логистични оценки, подкрепа за първоначално разгръщане и възлагане на обществени поръчки, складиране, транспортиране и/или разпространение на хуманитарни доставки, включително ваксини срещу COVID-19 и тяхното доставяне в нестабилни държави. Това ще се осъществява в координация и взаимно допълване с Механизма за гражданска защита на ЕС, като се разчита на оперативната подкрепа на Координационния център на ЕС за реагиране при извънредни ситуации.

Лидерство в зачитането на международното хуманитарно право

Увеличават се преките и често преднамерените нападения на воюващи страни срещу цивилни лица, болници и училища в нарушение на международното хуманитарно право. През 2019 г. бе докладвано за 277 нападения срещу хуманитарни работници, като загиналите са 125 души. Ето защо ЕС ще постави още по-категорично спазването на международното хуманитарно право в центъра на външната дейност на ЕС за защита на цивилното население. По-конкретно ЕС:

- ще наблюдава постоянно нарушенията на МХП,

- ще подсили надлежната проверка във всички външни инструменти на ЕС.

- ще продължи да гарантира, че МХП е изцяло отразено в политиката на ЕС за налагане на санкции, включително чрез последователно включване на хуманитарни изключения във въведените от ЕС режими на санкции.

Преодоляване на първопричините чрез използване на полезните взаимодействия между хуманитарната помощ, развитието и укрепването на мира

Хуманитарната помощ сама по себе си не може да се справи със сложните причини за конфликти и други кризи. Ето защо ЕС ще увеличи усилията си за спешна помощ, като работи в тясно сътрудничество с участниците в областта на развитието и укрепването на мира, които се борят с първопричините за кризата, и насърчават намирането на дългосрочни решения за извънредни хуманитарни ситуации.

Евробарометър — силна подкрепа от страна на гражданите за хуманитарните действия на ЕС

В навечерието на приемането на днешното съобщение Комисията събра мненията на гражданите относно хуманитарната помощ на ЕС в 27-те държави членки. Резултатите от проучването показват ясна подкрепа за хуманитарната дейност на ЕС, като 91 % от респондентите изразяват положително мнение относно финансираните от ЕС дейности за хуманитарна помощ. Почти половината от всички респонденти считат, че ЕС следва да поддържа съществуващите равнища на подкрепа за хуманитарната помощ, а четирима от всеки десет души считат, че финансирането следва да се увеличи.

Контекст

Европейският съюз, заедно със своите държави членки, е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, като на него се падат около 36 % от хуманитарната помощ в световен мащаб. Днес хуманитарната помощ е изправена пред безпрецедентен набор от предизвикателства. Според Организацията на обединените нации тази година над 235 милиона души ще се нуждаят от хуманитарна помощ, което представлява един от всеки 33 души по света. Това е увеличение с 40 % спрямо оценените нужди за 2020 г. и почти тройно увеличение от 2014 г. насам. Успоредно с това броят на принудително разселените лица също се е увеличил, достигайки 79,5 милиона в края на 2019 г.

Същевременно разликата между ресурсите и нуждите продължава да нараства. През 2020 г. призивите на ООН за хуманитарна помощ достигнаха почти 32,5 милиарда евро — най-високата сума досега, която се дължи и на въздействието на COVID-19, като само 15 милиарда евро бяха предоставени под формата на финансиране. Като този недостиг на финансиране в световен мащаб вероятно ще нарасне още през тази година, което очевидно изисква по-широка донорска основа. През 2020 г. трите най-големи донори — САЩ, Германия и Европейската комисия — са предоставили 59 % от докладваното хуманитарно финансиране в световен мащаб. В рамките на ЕС само четири държави членки и Европейската комисия осигуряват около 90 % от неговото хуманитарно финансиране. Хуманитарните действия на ЕС ще продължат да се ръководят от стриктното спазване на универсалните хуманитарни принципи на хуманност, неутралност, независимост и безпристрастност. Като следваща стъпка Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят съобщението и да работят заедно по предложените ключови действия.