Мианмар: и храмовете участват в революцията

Сякаш от нищото на един площад в Янгон изникват хиляди хора. Те скандират бойния вик на съпротивата - "Do Aye!" ("Наш дълг е!"). Докато армията пристигне, демонстрантите вече са изчезнали.

Жителите на Мианмар провеждат протести под формата на флашмоб. Ден след ден хората рискуват живота си в борбата срещу военната хунта. Силите за сигурност стрелят без предупреждение - срещу мъже, жени и деца. Оръжията са предназначени за война.

Лекуват ранените в манастири и храмове

"Никога не съм виждал толкова тежки травми", казва доктор Фай. "Простреляни глави, разкъсани крайници и натрошени кости; вътрешни органи, които буквално са експлодирали от високоскоростните куршуми. Но и наранявания от гумени куршуми, тела, които са насинени от горе до долу". Името на доктор Фай е променено. Той работи в нелегална клиника в най-големия град в Мианмар - Янгон. Неврохирургът е загърбил работата си в една болница и се е включил в съпротивата. Така са направили и повечето лекари в страната - сега те лекуват жертвите на хунтата в будистки храмове или манастири.

"Стрелят дори по линейките"

"Ранените често остават дълго да лежат по улиците, военните не ни дават да се погрижим за тях, просто продължават да стрелят", казва доктор Фай. "Не ги е грижа за лекарите и медицинските сестри, стрелят дори по линейки. И когато разберат, че лекуваме пациенти, щурмуват мястото и арестуват лекарите и доброволците. Затова нашата клиника е нелегална." Лекарите в нелегалните болници получават медикаменти и консумативи от служители на официалните лечебни заведения, които симпатизират на съпротивата. Когато случаите са по-тежки, доктор Фай кара пациентите в по-добре оборудвани частни клиники, които рискуват лицензите си.

"Повече не чуваме за тях"

Посещението в болница обаче е риск и за противниците на управляващите. Войниците често претърсват клиниките, задържат ранените протестиращи и ги карат във военни болници. Накрая те биват изправени пред военни съдилища, издават им дългогодишни присъди и повече не чуваме за тях", обяснява доктор Фай. Близо 900 души са убити, хиляди са арестувани, но дори след четири месеца съпротивата в Мианмар не секва. Протестите продължават, въпреки повсеместния глад. Икономиката на страната е срината от стачки и бойкоти.

"Революцията ще победи"

"Хората в Мианмар осъзнаха, че са изоставени", казва Фил Робъртсън от правозащитната организация Human Rights Watch. Той осъжда ненамесата на международната общност - и на Запада, и на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия. Въпреки всичко доктор Фай е убеден, че народът му рано или късно ще триумфира над диктатурата. "Наистина вярвам, че революцията ще победи", казва той. "Военните вече четири месеца не са в състояние да установят функциониращо управление". Същевременно армията се натъква на въоръжена съпротива в цялата страна. "Хората видяха как застрелват мирни демонстранти и са решени да се борят срещу хунтата с всички възможни средства, дори с насилие", убеден и лекарят. "Тази революция ще победи. Ще се борим и ще постигнем успех."