FT: Обречени ли са европейците да прекарат 21-ви век размятани от външни сили?

Обречени ли са европейците да прекарат 21-ви век размятани от външни сили? В Брюксел обичат да твърдят, че колективната сила на ЕС е единственият начин да се спаси старият континент от тази позорна съдба. Въпреки че нито една европейска държава не може да се противопостави на Америка или Китай, ЕС заедно се нарежда като една от трите най-големи икономики в света, пише Гидиън Рахман за "Файненшъл Таймс".

Но идеята, че икономическата тежест на ЕС може лесно да бъде превърната в геополитическа сила е подложена на бруталната проверка на реалността. Кризата в Украйна остави ЕС на резервната скамейка. Междувременно Китай наложи неофициални икономически санкции на Литва, член на ЕС, а Брюксел се мъчи да намери подходящ отговор.

Ако нещата се развият зле за ЕС през следващите седмици и месеци, разговорите за "геополитическа" Европа ще звучат все по-нелепо. Но също така е възможно настоящите кризи — по-специално литовското предизвикателство — да доведат до скок напред в способността на ЕС да защитава интересите си на световната арена.

Кризата около Украйна е въпрос на война и мир на европейския континент, така че някои представители на ЕС се чувстват унизени, че не са участвали пряко в последните преговори. И все пак не би трябвало да е голяма изненада, че Брюксел бе отстранен. ЕС не е военна сила и може никога и да не бъде. А Украйна не е член на ЕС.

Литва, за разлика от Украйна, е една от ЕС-27. Тя също така участва в търговски спор — а търговията е една от малкото области, в които ЕС вече е световна тежка категория. Така че европейците имат както възможност, така и задължение да се обединят.

Правителството на Литва бе избрано за назидание и наказание от Китай за подобряване на отношенията с Тайван, самоуправляващ се демократичен остров, за който Пекин настоява, че е бунтовническа провинция. По-рано Литва се оттегли от 17+1, инициатива на Пекин.

В отговор Пекин приложи методи, които Габриелиус Ландсбергис, литовският външен министър, сравнява с "испанската инквизиция". (В едно възможно намигване към Монти Пайтън, Лансбергис добавя, че "никой не е очаквал" испанската инквизиция.)

Китай не просто блокира цялата търговия с Литва. Той също така блокира всички продукти, съдържащи компоненти, произведени в Литва, причинявайки огромни проблеми на чуждестранните инвеститори в страната.

Пекин избра хитра тактика. Смята се, че германските инвеститори в Литва призовават правителството да отстъпи, докато проучванията показват, че литовското обществено мнение се е обърнало срещу тайванския гамбит.

Но политиката на Китай също съдържа рискове с които Пекин може да не се е съобразил напълно. Насочвайки се към веригата за доставки на ЕС, китайците се стремят към целостта на единния европейски пазар, който е от централно значение за икономиката и стратегическите стремежи на ЕС. Както казва Янка Ортел от Европейския съвет по външни отношения: "Чрез европеизирането на проблема Китай превърна това в тест за целия ЕС".

Това не е само теоретичен въпрос. Някои европейци се опасяват, че следващата страна в полезрението на Китай ще бъде Чехия, чието правителство и политици също са приятелски настроени към Тайван. Чешките фабрики играят централна роля във веригата за доставки на ЕС, така че насочването към чешки компоненти може да създаде хаос в единния пазар.

Някои европейски политици са частно раздразнени, че литовците са действали, без да се консултират с останалата част от ЕС. Но литовците не са нарушили политиката на ЕС за "един Китай". А подкрепата за демокрацията и защитата на малките нации трябва да бъдат основни европейски ценности.

Представители на ЕС обещаха подкрепа и солидарност с Литва. Вероятно ще бъде заведено дело срещу Китай в Световната търговска организация, но може да отнеме години, за да се реализира. Затова, вместо това, французите, които в момента председателстват ЕС, се стремят да ускорят приемането на законодателство срещу принудата. Това ще позволи на ЕС да отмъсти срещу принудителни търговски мерки от Китай или която и да е друга страна с набор от мерки, които могат да включват блокиране на инвестициите и митата.

Красотата на тези инструменти, що се отнася до Брюксел, е, че те са търговски мерки. За разлика от чисто външнополитическите въпроси, които изискват единодушие, решенията относно търговията могат да се вземат с мнозинство. Това би означавало, че приятелите на Китай в ЕС - особено Унгария и Гърция - няма да могат да предотвратят приемането на законодателство срещу принудата или нейното разгръщане.

Райнхард Бютикофер, влиятелен член на Европейския парламент, който бе лично санкциониран от Китай, смята, че кризата в Литва може да доведе до скок напред в способността на Европа да покаже сила. "Взаимовръзката между търговията и външната политика изведнъж ни позволява да използваме търговската политика за по-ефективно провеждане на външната политика."

Но законодателните процеси на ЕС са мъчителни, което прави малко вероятно инструментите за борба с принудата да бъдат договорени преди лятото. Дотогава Литва може да е принудена да отстъпи.

В техен собствен интерес, европейците трябва да спрат това да се случва. Ако Китай успешно тормози Литва, докато ЕС наблюдава безсилно отстрани, този урок ще бъде отбелязан - не само в Пекин, но и в Москва и Вашингтон.