Балканите – единни срещу руската инвазия в Украйна, но разединени в детайлите

Сред балканските страни няма държава, която да не осъди руската агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари тази година. И докато в това позицията им изглежда необичайно еднопосочна, всяка от страните от региона има свои специфики и нюанси в отношението си към войната, обусловени от собствената си външна политика и интереси. Най-явен пример за това е Сърбия, която традиционно поддържа близки отношения с Москва и отказва да се присъедини към европейските санкции срещу нея. Турция също се отличава с опита си да балансира и да играе ролята на посредник между Украйна и Русия. Но при по-внимателно вглеждане в позицията и на останалите балкански държави има дискретни, но съществени особености.

Турция

Още преди Русия да нахлуе в Украйна Турция, която поддържа добри отношения и с двете страни, се опитваше да посредничи за разрешаването на конфликта между Москва и Киев. Месеци преди 24 февруари президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предложи да посредничи за намирането на решение за прекратяване на кризата, като се превърна в ключов посредник и в един от най-активните "миротворци". По време на посещението си в Киев на 3 февруари Ердоган обяви, че Турция е готова да бъде домакин на преговори между Москва и Киев.

Турция има сравнително балансирана и неутрална позиция във връзка с конфликта, като турските представители са внимателни в изявленията си, тъй като искат да запазят доверието и на двете страни. Макар Анкара да осъди руското нахлуване в Украйна и да продава и подарява на Киев дроновете "Байрактар", тя не се присъедини към санкциите на Запада срещу Москва. В емоционално изявление през февруари президентът Ердоган заяви, че "Турция няма да се откаже нито от Русия, нито от Украйна".

След много дипломатически усилия на Анкара през март в Анталия бе организирана тристранна среща на външните министри на Русия, Украйна и Турция. Това бе първата среща между външните министри на двете страни в конфликта от дълго време насам. На срещата обаче не излезе желаното от цял свят решение за примирие.

През следващите месеци активната дипломация на Турция продължи, като турските представители поддържаха постоянен контакт с колегите си в Русия и Украйна, а Ердоган не се отказа от идеята си да организира среща между президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски. Турският лидер многократно повтаря, че Анкара се опитва да организира такава среща на турска територия.

На 22 юли бе постигнато изключително важно споразумение за безопасен износ на зърно и хранителни продукти от украински пристанища. Споразумението бе подписано в Истанбул между Турция, Руската федерация, Украйна и ООН. Също така в Истанбул бе създаден Съвместен координационен център за инспектиране на товарите. Милиони тонове зърно бяха изнесени от юли месец досега. Споразумението за износа на зърно бе удължено с още 120 дни, считано от 19 ноември.

Анкара полага големи усилия и да помага за размяната на военнопленници между Киев и Москва. И Путин, и Зеленски са благодарили на Ердоган за ролята му в преговорите за размяната на военнопленници.

Очевидно Анкара, както и всяка друга страна, преследва и свои собствени цели в опита си да бъде миротворец при разрешаването на сложния конфликт около Украйна. Стокообменът между Украйна и Турция през миналата година възлезе на 7,5 милиарда долара годишно, а през следващите няколко години се планира той да достигне 10 милиарда долара годишно. Стокообменът между Турция и Русия през 2021 г. достигна до 33 милиарда долара. Вероятно Ердоган ще продължи да опитва да играе ролята на посредник между Путин и Зеленски, като най-вече не забравя за интересите на Турция.

Румъния

Като държава членка на Европейския съюз и НАТО, която освен това има най-дългата сухопътна граница с Украйна, Румъния работи активно в подкрепа на Украйна и украинските граждани още от първите дни на избухването на войната. Действията на румънските институции са единни и координирани от самото начало.

Още в началото на март в пограничния окръг Сучава започна да функционира международен хуманитарен център, който улеснява хуманитарните пратки от други държави за Украйна. Румънското правителство също откликва на молбите на Киев и предоставя гориво, лекарства, храна и линейки.

Около три милиона бежанци от Украйна влязоха в Румъния тази година, а около 90 000 от тях останаха временно в страната. За настаняването и прехраната на бежанците румънското правителство е отпуснало около 75 милиона евро, като средствата ще бъдат възстановени от ЕС. Румънските власти предоставиха на бежанците от Украйна свободен достъп до медицински услуги, образование, пазар на труда и обществен транспорт.

Румъния се присъедини към резолюцията на Общото събрание на ООН, с която бе осъдено незаконното анексиране на украински територии и осъди по най-остър начин т.нар. "референдуми" в четири украински региона, окупирани от руските сили.

След началото на войната двустранните контакти между Румъния и Украйна също бяха интензивни. Украинският външен министър Дмитро Кулеба посети Букурещ през април, румънският премиер Николае Чука бе в Киев същия месец заедно с председателя на Камарата на депутатите Марчел Чолаку, а президентът Клаус Йоханис посети Киев през юни заедно с президента на Франция, канцлера на Германия и министър-председателя на Италия. Румъния бе сред първите страни от ЕС, които отвориха отново посолството си в Киев въпреки масираните ракетни атаки.

По инициатива на Румъния през есента бе задействан тристранен механизъм с Украйна и Молдова, в рамките на който страните се договориха за тясно сътрудничество, за да противодействат на опитите на Русия да подкопае енергийната сигурност на Украйна и Молдова. Румъния внасяше електроенергия от Украйна, а когато бомбардировките срещу гражданската инфраструктура на Украйна принудиха страната да спре износа на електроенергия за Молдова, Румъния бързо започна да доставя ток на Кишинев. В началото на този месец Букурещ започна да доставя на Молдова и природен газ.

Румъния също така активно участва в улесняването на транспортирането и транзита на украинско зърно до международните пазари, като за целта разшири транзитния капацитет на пристанищата в Констанца и Галац.

Букурещ активно подкрепя и прилага санкциите на ЕС срещу Русия и стартирането на Мисията на ЕС за военна помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM), насочена към обучение и подготовка на украинската армия.

Заради войната в Украйна на територията на Румъния бе сформирана една от новите бойни групи на НАТО с участието на военни от Франция, Белгия и Нидерландия.

Военната помощ на Румъния за Украйна е тема табу за румънските политици. През април, когато Дмитро Кулеба бе в Букурещ, той заяви: "Оръжията, както и парите, обичат мълчанието и ние не коментираме какво получаваме и откъде, освен ако няма официално съобщение за това. Политиката на Румъния от 24 февруари насам е интелигентна. Останалото можете да си го изтълкувате сами".

В румънски и украински медии излизат периодично публикации за румънско оръжие, използвано в Украйна, но официални съобщения в тази посока липсват. Президентът Клаус Йоханис заяви през юни в Киев, че Румъния е направила всичко по силите си, за да помогне на Украйна, и обеща тази помощ да продължи.

През Румъния се доставя транзитно военно оборудване за Украйна, а официално е известно, че Румъния има доброволен принос във фондовете на НАТО, предназначени за укрепване на устойчивостта и отбранителните способности на Украйна в размер до 400 000 долара.

Миналия месец бе съобщено, че украинското правителство е одобрило рамково споразумение с Румъния за военно-техническо сътрудничество, което осигурява правна рамка за закупуване на оръжия и военно оборудване в рамките на съвместни проекти. Според информацията, публикувана и от Ройтерс и Укринформ, споразумението е било подписано още през 2020 г., но се е нуждаело от одобрението на украинското правителство, за да влезе в сила.

Румъния подкрепи също действията на Международния наказателен съд за разследване на престъпленията геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени на територията на Украйна от руските сили. Страната се присъедини и към делото, заведено от Украйна срещу Руската федерация в Европейския съд по правата на човека.

Гърция

Още от самото начало на руската инвазия в Украйна Гърция зае категорична позиция в подкрепа на украинската страна и на териториалната ѝ цялост – обстоятелство, което се потвърждава от трите посещения в Украйна на гръцкия външен министър Никос Дендиас след началото на войната, както и от визитата на президентката на Гърция Катерина Сакеларопулу в Киев през ноември.

Сериозен фактор за ориентирането на Гърция в подкрепа на Украйна, наред с принципите на международното право и солидарността с останалите страни от ЕС, изигра наличието на значително гръцко малцинство в Южна Украйна и особено в Мариупол, който стана обект на най-безмилостните руски атаки и продължителна обсада. Гръцкият консул в Мариупол беше и последният западен дипломат, който напусна града. Заслужава да се отбележи, че ясна позиция срещу руската агресия зае и Гръцката православна църква, която още през 2019 г. призна и автокефалната Украинска църква.

За Гърция кризата в Украйна е добър повод, който тя използва при всеки случай да подчертае неприемливостта на ревизионизма и заплахата от война и необходимостта от зачитане на международното право и на териториалната цялост на страните. Не е необходимо особено задълбочено познаване на гръцката дипломация, за да се забележи, че с тези формулировки Гърция неизменно пряко или косвено насочва към Турция, която обвинява именно в ревизионизъм, агресивност, незачитане на международното право и на суверенитета ѝ. Не случайно на 13 декември на конференция в Париж, посветена на солидарността с Украйна, Дендиас заяви, че Гърция работи за това всеки ревизионизъм и всяка заплаха за война да бъдат смятани от международната общност за предателство и тя да бъде задължена да застане на страната на онези, които са заплашени от по-големите си съседи.

В този контекст Гърция е сред активните доставчици на въоръжение за Украйна, като според оценки за периода от началото на руската инвазия до 7 юни Атина е била на осмо място в света по оръжейни доставки за Киев. Твърди се, че стойността на гръцките доставки е достигнала за периода 260 млн. долара. След юни официалните данни за оръжейните доставки за Украйна стават все по-редки, като е известно, че Гърция е доставяла предимно снаряди калибър 155 мм, както и автоматично въоръжение и патрони. Има твърдения, че Атина е изпратила още ракети „Стингър“ и боеприпаси за реактивни системи за залпов огън РМ-70. Гърция освен това предостави на Украйна 40 бойни машини на пехотата БМП-1 руско производство срещу същия брой германски бронетранспортьори „Мардер“, като вече е известно, че поне първите 20 бронетранспортьора са доставени на украинската армия. Напоследък има засилени слухове, че се обсъжда Гърция за предостави руските противовъздушни ракетни системи С-300, с които разполага. Гръцки представители обаче многократно са заявявали, че Гърция не може да се лиши от комплексите С-300, докато не получи предварително поне равностойни други системи. През миналата седмица за първи път гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос коментира официално въпроса и заяви, че прехвърлянето на С-300 от Гърция за Украйна е възможно, ако САЩ разположат на остров Крит зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът" и ги интегрират в гръцката противовъздушна защита.

Около 100 хиляди украински бежанци са намерили убежище в Гърция, където им е осигурен подслон, здравно обслужване и достъп до образователната система.

Кипър

Както по повечето международни въпроси и по отношение на войната в Украйна позицията на Република Кипър изглежда координирана с тази на Гърция, но все пак могат да се забележат някои на пръв поглед дребни, но всъщност значителни различия.

Подобно на Гърция, Кипър също изрази подкрепа за Украйна срещу руската инвазия, като постави акцент върху необходимостта от спазване на принципите на международното право и на териториалната цялост и суверенитета на държавите. И в този случай не е трудно да се забележи нескритото напомняне за почти половинвековната окупация на Северен Кипър от Турция, а кипърският президент Никос Анастасиадис съвсем директно направи паралел между руската инвазия в Украйна и турската в Кипър.

Същевременно Анастасиадис заяви ясно, че Кипър няма да изпрати оръжие в Украйна, като обясни това с турската окупация на острова и необходимостта да бъдат запазени отбранителните способности на кипърските въоръжени сили. Макар че кипърският президент остави отворена вратичка за дискусии в случай, че се намери страна, която поиска да замени остаряло кипърско въоръжение с по-модерно, най-вероятно кипърското правителство няма действително желание да внесе нови затруднения в бездруго сложната международна ситуация около Кипър. На фона на натиска от страна на Турция за решение на кипърския въпрос чрез две държави, официална Никозия не би желала да рискува подкрепата на нито един член на Съвета за сигурност на ООН, бил той и Русия. Слуховете, които се появиха през есента, за евентуално откриване на руско консулство в непризнатата Севернокипърска турска република бяха опровергани от Москва, но послужиха волно или неволно като напомняне за деликатното равновесие, което трябва да пази Република Кипър. През ноември обаче Кипър изрази готовност и ще участва в европейската мисия за обучение на украинската армия.

В момента според оценките в Кипър има близо 15 хиляди украински бежанци, като този брой е сравнително постоянен от пролетта насам. Република Кипър активно предоставя хуманитарна помощ и в самата Украйна, като по време на конференцията за солидарност с Украйна в Париж на 13 декември кипърското външно министерство обяви, че страната му е изпратила в Украйна най-големия пакет хуманитарна помощ в историята си.

Сърбия

Сърбия е възприемана като един от малкото останали приятели на Русия в Европа, тъй като не участва в налагането на санкциите срещу Москва.

Белград обаче не застава винаги зад отколешния си съюзник. Например Сърбия подкрепи през март резолюцията на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна, а през октомври - резолюция, с която се отхвърля руското анексиране на украинска територия.

Натискът от Запад за присъединяването на Белград към санкциите обаче расте неотстъпно и недвусмислено, особено в светлината на статута на Сърбия на страна кандидат за членство в ЕС.

Миналата седмица например Съветът на ЕС изрази "дълбоко съжаление” заради отказа на Белград да синхронизира външната си политика с политиката на блока за въвеждането на санкции срещу Москва.

Сръбското правителство и президентът Александър Вучич определят членството на страната в ЕС като външнополитически приоритет, но ако Сърбия обаче продължи да седи на два стола, рискува европейските ѝ партньори да спрат преговорния процес.

Белградските власти обясняват балансиращата си политика с това, че не е в интерес на Сърбия да заема категорична позиция. Страната е почти изцяло зависима от руския газ и петрол, а отказът от санкциите ѝ спестява главоболия с доставките на енергоносителите. Освен това сръбските износители продължават да се радват на огромния руски пазар, а националният авиопревозвач Еър Сърбия (Air Serbia) е една от малкото европейски авиокомпании, които продължават да печелят от поддържането на редовни полети до Москва.

Сърбите не са забравили също така, че Русия не подкрепи въздушните удари на НАТО срещу Югославия заради Косово през 1999 и западните санкции преди това. Освен това Москва не признава независимостта на някогашната сръбска област и тъй като има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, има възможност да блокира приемането на Косово в организацията.

Анкета на неправителствената организация „Църта“ сочи, че през месец октомври за въвеждането на санкции срещу Русия са били 19 процента от запитаните, а за запазване на добрите отношения с Москва – 61 на сто.

Черна гора

Черна гора, която е член на НАТО и води преговори за присъединяване към ЕС, споделя на официално равнище позицията на държавите от двете организации за конфликта между Русия и Украйна. Мненията в обществото обаче са поделени, като голямата етническа сръбска общност в Черна гора като цяло е по-благосклонна към руския наратив, отколкото тези, които се определят като черногорци или албанци.

На 8 април Черна гора потвърди решението да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, а на 7 март Москва добави Черна гора към списъка на вражеските страни.

През юни черногорският премиер Дритан Абазович посети Украйна заедно с албанския премиер Еди Рама. Двамата бяха сред първите регионални лидери, посетили страната след инвазията на Русия.

По-рано Черна гора изпрати на Украйна лекарства и военни дарения на стойност 400 000 евро. Министерството на отбраната обаче каза, че данните за даренията са поверителни.

На 30 юли парламентът на Черна гора прие резолюция, в която осъди руската военна инвазия в Украйна и обеща, че външната политика на страната ще бъде съгласувана със западните партньори.

Въпреки общата православна вяра, отношенията между Русия и Черна гора се влошиха значително, особено след 2014 г., когато Черна гора се присъедини към западните санкции, наложени на Русия заради анексирането на Кримския полуостров. През 2016 г. Черна гора обвини Русия, че е спонсорирала неуспешен опит за преврат, за който се твърди, че е бил подготвен, за да осуети присъединяването на Черна гора към НАТО.

Малката адриатическа държава обяви няколко руски дипломати за персона нон грата, с което предизвика ответна реакция от Москва. Освен това Русия забрани на министъра на външните работи Ранко Кривокапич, на министъра на отбраната Рашко Коневич и на бившия директор на Агенцията за национална сигурност Саво Кентера да влизат в страната.

През есента черногорските власти разкриха мащабна мрежа за шпионаж, работила в полза на руското разузнаване. Според публикации в местните медии част от мрежата са били двама черногорски граждани, шестима руски дипломати и около трийсет руски граждани, пребиваващи в Черна гора. Шестимата дипломати бяха експулсирани.

Според местни медии Русия е осигурявала финансиране на черногорската партия Демократичен фронт през 2016 г. и най-вероятно преди изборите през 2018 г. Информацията излезе в контекста на публикуването на части от доклад на американското разузнаване, според който от 2014 г. Русия е платила над 300 милиона долара в повече от 20 страни като част от своите усилия за придобиване на влияние в чужбина.

В началото на декември премиерът на Черна гора Дритан Абазович и президентът на Украйна Володимир Зеленски подписаха съвместна декларация за евроатлантическата перспектива на Украйна, в която правителството в Подгорица се ангажира да подкрепи Украйна чрез военни и хуманитарни дарения, а също и с приемането на украински бежанци. По официални данни от февруари т.г. досега в Черна гора са влезли над 80 000 украински граждани. В момента в Черна гора се намират 7150 души, а 7056 души са подали молба за международна закрила, съобщава Болкан инсайт.

Косово

Косово се присъедини незабавно към всички санкции, наложени от САЩ и ЕС на Русия и през март отпусна помощ за Украйна от 100 хиляди евро.

Съветът на Европа приветства на 15 декември Косово за силната подкрепа, която оказва срещу руската военна агресия в Украйна, за ясната геостратегическа ориентация на страната и за постоянното прилагане на ограничителните мерки, наложени от страна на ЕС най-вече на Русия и Беларус.

Украйна е една от страните, които не признават независимостта на Косово. Въпреки това страната дава временно убежище на общо 12 журналисти по програма „Журналисти в резиденция – Косово“, инициирана от Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF) и финансово подкрепена от правителството на Република Косово.

Украинската журналистка Дария Мешчерякова, която пребивава в Косово, каза през септември, че Украйна е по-близо отвсякога до признаването на независимостта на Косово. Тя говори и за крехката ситуация между Косово и Сърбия, за която подчерта, че не вижда никаква опасност, тъй като Сърбия не може да направи нищо без Русия (която е дългогодишен съюзник на Сърбия), докато последната е фокусирана върху войната в Украйна.

Албания

Още в първите дни след 24 февруари албанският министър по европейските въпроси и външните работи Олта Джачка излезе с позиция, за която каза, че е „на Албания и всички албанци“. В нея Джачка нарече руската агресия към Украйна „непровокирана“ и съобщи за присъединяването „без колебание“ на Албания към санкциите, наложени на руската страна от ЕС. Ограничителните мерки, наложени от страната на Русия, са в областта на финансите, енергетиката, транспорта и технологиите.

На 27 февруари Албания затвори въздушното си пространство за руските оператори и самолети, които биха могли да са собственост на руски граждани.

Министър Джачка каза, че Албания ще помогне според възможностите си с военни и болнични провизии и ще продължава да участва във всяка инициатива и предприемане на мерки от страна на съюзниците и партньорите си ЕС и САЩ по отношение на войната в Украйна. В началото на юни министерският съвет на Албания отпусна финансова помощ за Украйна на стойност един милион евро.

Джачка съобщи също, че до края на руското нападението в Украйна Албания няма да участва в нито една спортна среща срещу Руската федерация.

Общото събрание на ООН одобри в началото на март резолюция, която осъжда военната агресия на Русия в Украйна, настоява за изтеглянето на руските войски от територията на Украйна и за разрешаването на конфликта по преговорен път. Тя се базира на по-ранна резолюция, представена от САЩ и Албания пред Съвета за сигурност на ООН.

Хърватия

На 18 октомври тази година хърватският президент Зоран Миланович коментира евентуалната помощ, която Хърватия би могла да предложи на Украйна. Той заяви, че като главнокомандващ е против идеята за обучение на украински войници в Хърватия, тъй като според него това би означавало да се доведе войната в Хърватия.

На следващия ден, 19 октомври, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович заяви, че Хърватия, чрез мисия на ЕС, ще съдейства за обучението на украински войници. Той осъди позицията на президента и поддръжниците му.

След като министърът на отбраната на Хърватия Марио Баножич отправи официално предложение към президента Миланович, с което търси съгласието му за участието на хърватски войници в обучителната мисия на ЕС EUMAM, Миланович отговори, че това не е в съгласие с конституцията и не съществува международен договор, който да се уважи в този случай, а министърът на отбраната на Хърватия не е човекът, който да отправя такова искане към президента.

Въпреки категоричния отговор на президента Миланович, хърватското правителство внесе в парламента предложение за участието на хърватската армия в мисията на ЕС. Правителството предложи в мисията да участват 80 представители на въоръжените сили на Република Хърватия с възможност за ротация и до 100 представители на украинските сили да могат да влязат в Хърватия с възможност за ротация през 2022, 2023 и 2024 г.

Комисията по отбраната на хърватския парламент подкрепи предложението за участие в EUMAM, но на 16 декември в хърватския парламент решението за участие в обучението на украински войници не беше прието. Предложението събра 97 от нужните 101 гласа „за“, т.е. само четири гласа не стигнаха на парламента, за да одобри участие в EUMAM. Премиерът Пленкович заяви, че няма да има второ гласуване.

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина, в която от 1992-1995 г. бушуваше братоубийствена война, в която загинаха над 100 000 души, още от самото начало на войната в Украйна застана зад Киев и подложения на агресия украински народ. В първите месеци на войната Сараево изпрати хуманитарна помощ, страната прие и украински бежанци.

Политическите оценки за случващото се в Украйна в балканската страна, която е разделена на мюсюлманско-хърватска Федерация Босна и Херцеговина и на Република Сръбска, обаче не са еднопосочни. В Република Сръбска, която следва политиката на Белград, надделяват проруските позиции, докато в другата съставна част на Босна и Херцеговина осъждането на войната и действията на Москва е по-категорично.

Хърватският и бошнячкият членове на председателството на страната Желко Комшич и Шефик Джаферович остро осъдиха нападението на Русия над Украйна през февруари тази година. Същевременно сръбският член на председателството Милорад Додик заяви, че Босна и Херцеговина е неутрална и няма да заема позиция.

"Босна и Херцеговина подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Украйна, което означава естествено, че агресията се осъжда. Босна се присъедини към становищата на демократичния свят", заяви на 3 март 2022 г. бошнячкият член на тричленното председателство Шефик Джаферович. Той изтъкна, че Босна и Херцеговина е подписала с ЕС Договор за стабилизиране и асоцииране, в който пише, че Босна и Херцеговина координира външната си политика с тази на ЕС. "Някой иска да промени това, но не може", каза той.

Милорад Додик, по това време сръбски член на председателството, а в момента президент на Република Сръбска, още преди руското нахлуване поставяше неутралността като единствен възможен отговор на кризата в Украйна. Той осъди стъпките на представителя на Босна в ООН Свен Алкалай, който подкрепи декларацията за войната в Украйна, в която се осъжда Русия, тъй като не е имало съгласие в Република Сръбска за тази стъпка. Освен че се противопостави на осъждането на руската агресия, Милорад Додик на няколко пъти посещава Русия, за да договаря газ на благоприятни цени, изтъквайки добрите си връзки с руското ръководство и голямото приятелство между Република Сръбска и Русия.

Пример за разногласията в Босна и Херцеговина около войната в Украйна стана и това, че двама граждани на Босна и Херцеговина - бившият дипломат Слободан Шоя и професорът по философия от Баня Лука Олег Солдат - участваха като наблюдатели в референдумите за отцепване на украински области. Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович заяви тогава, че страната не е изпращала официални наблюдатели на нелегалните референдуми в Украйна. Туркович каза, че лицата, които в медиите се представят като наблюдатели от Босна и Херцеговина, не са упълномощени, не са дипломатически или официални лица на Босна и Херцеговина и по никакъв начин не представляват страната и нейните институции.

„Босна и Херцеговина уважава суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Тя също се присъедини към всички декларации на Европейския съюз и международните институции, в които се осъжда агресията срещу международно призната държава“, заяви Туркович.

Въпреки разногласията на политическо равнище, повечето от обикновените хора в Босна и Херцеговина, преживели ужасите на войната, съчувстват на страданията на украинския народ. Има обаче и такива, както отбелязват анализатори, които се възхищават на Путин.

Масови митинги срещу войната бяха проведени в Сараево и други градове на Босна и Херцеговина в началото на руската агресия. Акции по събиране на хуманитарна помощ за бедстващото в Украйна население също имаше особено през пролетта. През април от Сараево за Украйна бе изпратена хуманитарна помощ от медицинска техника, храни, превързочни и хигиенни материали.Организаторите на акцията заявиха, че за пръв път такава голяма хуманитарна помощ се изпраща извън границите на страната.

Република Северна Македония

Веднага след началото на военния конфликт правителството на Република Северна Македония се присъедини към новия пакет от ограничителни мерки на Съвета на ЕС по отношение на Русия, приемайки и всички предишни решения за санкции от 2014 г.

Към Украйна беше изпратена хуманитарна помощ, а през лятото, първоначално чрез медиите, а по-късно и от изявление на Министерството на отбраната на Република Северна Македония, стана ясно, че страната е дарила на Украйна трето поколение танкове. Без да уточнят броя на дарените танкове, от министерството на отбраната обявиха, че дарената техника е неконкурентна и несъвместими със стандартите на НАТО и че за утилизацията ѝ ще трябва да бъде заделен допълнителен финансов ресурс.

„Северна Македония вече дари военна техника за Украйна няколко пъти в съответствие с техните искания и нужди и в координация със съюзниците от НАТО", заяви тогава министерството на отбраната в Скопие. Република Северна Македония като надеждна членка на НАТО, в съгласие със съюзниците и партньорите, зачитайки териториалната цялост, суверенитета и правото на самоотбрана на Украйна, като същевременно строго осъжда агресията на Русия срещу Украйна, взе решение за изпращане на министерството на отбраната на Украйна на определено количество материални средства, посочиха от ведомството.

На реакцията от страна на говорителката на руското министерство на външните работи на Русия Мария Захарова, която заяви, че „Русия смята, че предаването от правителството на Република Северна Македония на танкове Т-72 на Украйна е голяма грешка, която само ще помогне на престъпните действия на режима в Киев“, от министерството на отбраната и министерството на външните работи отговориха, че от самото начало на руската инвазия в Украйна Скопие е осъдило военната намеса в тази страна и е било "в подкрепа на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната и преди всичко в подкрепа на мира, човешките права и международния ред, основан на правила“.

В страната няма бежанци от Украйна въпреки готовността, която от правителството обявиха да ги приемат. С помощта на България и на други партньорски държави Северна Македония успя да изтегли свои граждани и семействата им от Украйна в началото на военните действия там.

От публикувано наскоро проучване на агенция Маркет вижън стана ясно, че повече от половината от гражданите на Република Северна Македония (51,2%) смятат, че политиката на страната по отношение на случващото се в Украйна „не е мъдра”, 25,7 процента смятат обратното, а 23,2 процента нямат мнение. По-голяма част от гражданите в страната (62,8%) не одобряват и икономическите санкции по отношение на Русия, към които Северна Македония се присъедини, а 70,9 процента от анкетираните не подкрепят предоставянето на оръжие на Украйна от страна на правителството, сочат данните от проучването.

Словения

Веднага след началото на войната Словения осъди руската агресия, а едва два дни след започването ѝ правителството в Любляна обяви, че ще предостави на Украйна шлемове, оръжие и боеприпаси. През лятото словенската военно-техническа помощ се засили, като Любляна подари на Киев 35 бронетранспортьора BVP M80A, произведени в бивша Югославия. През есента Словения предостави и 28 танка М-55S, срещу които получи от Германия 40 военни транспортни машини - 35 камиона 8x8 и 5 цистерни 8x8.

Словения обяви участието си и в тренировъчната мисия на ЕС за военно подпомагане на Украйна (EUMAM) с до 30 военнослужещи.

В началото на април Словения поиска значителна част от дипломатите в руското посолство да напуснат страната.

Също така Словения категорично подкрепи ускорената перспектива за присъединяване на Украйна към ЕС. Външният министър Таня Файон обаче наскоро изрази резерви към присъединяването на Украйна към НАТО заради големите рискове за сигурността, които биха възникнали от това.

Любляна е активна и в оказването на хуманитарна помощ за украинските бежанци, като дори прие 20 деца от сиропиталище на възраст между една и три и половина години.