Новите обвинения срещу Доналд Тръмп

Федералните обвинения срещу експрезидента на САЩ Доналд Тръмп и реакцията на неговата Републиканска партия са една от водещите теми в западния печат днес.

"Обвиненията срещу Доналд Тръмп – нова глава в републиканската криза", гласи заглавието на френския в. "Монд". Експрезидентът избра да пледира, че е невинен, но в същото време Републиканската партия на САЩ е объркана, като се люшка между отричането, тяснопартийната подкрепа и премерените критики срещу кандидата с най-добри шансове да спечели партийната номинация за президентските избори догодина.

Според самия Тръмп той е жертва на заговор на Демократическата партия, подкрепян от "марксистки" магистрати, отбелязва изданието.

"Краят на безнаказаността на Доналд Тръмп", гласи заглавието на швейцарския френскоезичен в. "Тан", който отбелязва, че фаворитът на републиканците може да се изправи и пред други обвинения. "Способността му да се изплъзва през пукнатините на закона може и да е разрушена, но политическото му обаяние е в добро състояние", добавя изданието.

И въпреки принципа, че никой не е над закона, бившият президент не е просто поредният обвиняем. Той се кандидатира за преизбиране – и както съдилищата не трябва да се притесняват за политическите последици от действията си, а да се произнасят по фактите по делото, няма правна норма, която да попречи на Доналд Тръмп да се кандидатира за върховния пост и да бъде избран. Той дори би могъл законно да води кампанията си от затворническа килия, напомня в. "Тан".

Но независимо колко енергично Тръмп ще обвинява съдебната власт, че действа по поръчка на Белия дом, що се отнася до поверителните документи, нищо не подкрепя това твърдение. Обвинителният акт е внесен в съд в Маями – място, за което се предполага, че е по-благосклонно към бившия президент, отколкото силно демократичния Ню Йорк. А съдийката, която председателства съдебния състав, пред който Тръмп се яви вчера, е назначена от самия него.

От друга страна, поговорката, че фактите са упорити, вече не е толкова вярна в епохата на алтернативната реалност, разпространявана от социалните мрежи и вече захранвана от изкуствения интелект, пише изданието. Мнозинството от привържениците на Републиканската партия продължават да преглъщат брътвежите на своя лидер, който повтаря, че изборите през 2020 г. са били откраднати. Съдебната безнаказаност на Тръмп може да е в миналото, но не и политическата му безнаказаност.

Когато стартира кампанията си миналата сряда, бившият американски вицепрезидент Майк Пенс, който изостава в социологическите проучвания, изложи жизненоважните за американската демокрация въпроси, чието решаване зависи от следващите президентски избори. Преди нападението срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. "президентът ме помоли да избера между него и Конституцията", разказа той. Избирателите отново са изправени пред същия избор". Ще се състои ли най-накрая този съществен дебат, пита швейцарското издание.

"Истинската несправедливост щеше да бъде Доналд Тръмп да не бъде обвинен", гласи заглавие на британското издание "Иконъмист", което подчертава, че "експрезидентът трябва да бъде съден по надлежния ред".

Самият той би искал да превърне кандидатпрезидентската кампания в кампания за оставането си извън затвора. Кампанията му вече използва обвиненията срещу него за набиране на средства – твърдейки, че "Джо Байдън никога не би могъл да спечели свободни и честни избори и затова иска да изпрати в затвора невинния си опонент".

В отговор на обвиненията Тръмп направи подвеждащи сравнения между своя и други случаи, излъга за процеса на декласифициране на секретни документи и отправи неоснователни нападки срещу длъжностни лица, отбелязва в. "Ню Йорк таймс", чиято статия опровергава неверните твърдения на експрезидента.

Противно на това, което твърди новообвиненият експрезидент, Администрацията на националните архиви на САЩ има юрисдикция над документите, изготвени при управлението на президентите, ръководили страната след създаването ѝ. Редът за декласифицирането им обаче е определен в специален закон и това не се извършва само с решение на президента. Противно на твърденията му също така, процедура за "преговори" между напускащия поста президент и архивната служба не съществува в съответния Закон за президентските документи.

Посочените от Тръмп случаи на други политици – Майк Пенс, Хилари Клинтън, Байдън и Обама – обвинявани в неправилно боравене с документи, се различават съществено от неговия собствен случай: не само по проявената от политиците готовност да сътрудничат за откриването на документите, които не е трябвало да задържат, но също и по броя им, тематиката и значимостта на укритите секретни документи и липсата на умисъл, установена от експертни комисии.

Всички твърдения на експрезидента са лъжливи или подвеждащи, се изтъква в статията на "Ню Йорк таймс", като ги опровергава едно по едно.