Гърция и Турция, две съседки, които винаги намират за какво да спорят, не се страхуват да кръстосат шпаги и в полето на кулинарията. Двете страни си оспорват произхода на широка гама специалитети от националната им кухня, сред които разядката "дзадзики" (гр.) или "джаджък" (тур.), кафето в джезве и дори популярното улично ястие, приготвяно от вътрешности, наричано в Турция "кокореч", а в Гърция - "кокореци".
А чия е кралицата на сиропираните десерти - баклавата, и какво отличава турския от гръцкия ѝ вариант?
Скорошно социологическо проучване за произхода на баклавата показа, че 95,4 на сто от хората в Турция твърдят, че баклавата е тяхна, докато 4,6 процента я признават за гръцка. В Гърция процентът на онези, които казват, че баклавата е гръцка, е 62,7 на сто срещу 37,3 на сто, признаващи произхода ѝ от Турция.
Гърците и турците обаче имат различни предпочитания към сладкия деликатес - докато мнозинството от гърците я предпочитат с орехи, турците, в преобладаващата си част, залагат на варианта с шамфъстък, сочи още проучването на агенция Ареда, осъществено сред 1848 души в двете страни на 14-16 юни т.г.
Освен ядките в пълнежа турската и гръцката баклава имат и други различия, свързани с формата, използването на определени подправки и дори хрупкавостта на корите, казват кулинарни експерти.
Турция и Гърция обаче съвсем не са единствените, които претендират за бащинството на десерта - Кипър и някои близкоизточни страни твърдят същото.
"Конфликтът за баклавата", тлеещ от векове, прерасна в пълномащабна война през 2006 г., когато кипърските гърци решиха да нарекат баклавата своя. Истинско кощунство според турците!", напомня Грийк рипортър.
Войната се разпали, когато баклавата бе включена като кипърски гръцки десерт в брошура с десерти на Европейския съюз.
"Баклавата е десертът на султана", заявиха от Асоциацията на майсторите на баклава в Турция, а политическото ръководство в Анкара заяви, че е твърдо решено да "не загуби баклавата в полза на кипърските гърци", писа в. "Йени шафак".
Брошурата с рецепти на десерти, описани на английски език и представени с националния флаг на съответната страна, представяше баклавата като кипърски гръцки национален десерт. Това разпали допълнително гнева на Анкара, вече разгневена от опит на Кипър година по-рано да си припише и произхода на локума, писаха турски медии. През 2005 г. кипърските гърци влязоха в Книгата на рекордите Гинес с най-големия локум, с тегло от тон и половина, предизвиквайки дебати по темата чие в действителност е това лакомство.
"Да се твърди, че баклавата е гръцка, е същата глупост като да се каже, че Зевс е от Газиантеп", коментира Мехмет Аслан, тогавашният председател на търговската палата в Газиантеп - окръг, славещ се с производството на сладкия деликатес.
Турция в крайна сметка отнесе въпроса към Брюксел и в края на 2013 г. ЕС даде защитен статут на баклавата от Газиантеп. Това превърна "антепската баклава" в първия турски продукт, регистриран в списъка на Европейската комисия със защитени наименования за произход и защитени географски указания - списък, който има за цел да популяризира и защитава наименованията на качествени продукти.
Прословутата баклава от Газиантеп се приготвя от пластове тънки кори и пълнеж с крем от грис и шамфъстък. Традицията повелява турската баклава да има 40 кори.
Разположен в Югоизточната част на Турция окръг Газиантеп, или само Антеп за краткост, се слави като турска кулинарна столица. Турция е един от най-големите производители на шамфъстък в света, а Газиантеп е най-отличителната марка на страната в производството на вкусната ядка, наричана в Турция "зеленото злато". Неслучайно турците казват на ядките "антеп фъстъъ" (антепски фъстък), а не шамфъстък (от Шам - Дамаск) като нас. Според "Ню Йорк Таймс" град Газиантеп разполага със 100 магазина за баклава и произвежда 90 процента от цялата баклава, която Турция изяжда за една година.
Според сведения баклавата е била създадена в древността, след което се е видоизменила в Османската империя. Някои източници твърдят, че произходът ѝ датира от асирийците, които са я приготвяли още през VIII в. пр.н.е., като са слагали нарязани ядки между безквасни плоски хлябове, потапяли са ги в мед и след това са ги пекли на примитивен огън от дърва, посочва сайтът Евгюзар. Древногръцките моряци и търговци, пътуващи до Месопотамия, открили вкуса на баклавата, пренесли рецептата в Гърция и я променили леко, посочва още сайтът. Други учени пък се застъпват за персийския ѝ произход.
През XVII в. в Османската империя се е спазвала традиция в двореца Топкапъ в Истанбул по време на Рамазан байрама да се организира парад на баклавата, на който се поднасяли подноси с прясно приготвена баклава на еничарите, за да се оцени армията и да се отдаде почит на нейната сила. Обикновено тази баклава е била напоена с розов сироп, пълнена с шамфъстък и нарязана на хапки.
Какъвто и да е произходът на десерта обаче, и турци, и гърци, а и всички останали, които са го опитвали, са единодушни в едно - вкусът му е вълшебен!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Дупбхг
Коментиран от #3
11:39 29.06.2023
2 ???
Коментиран от #23
11:40 29.06.2023
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 100 процента
11:46 29.06.2023
5 Мишел
11:59 29.06.2023
6 Истината е ясна
Коментиран от #25
12:01 29.06.2023
7 Соваж бейби
12:03 29.06.2023
8 уточнение
Коментиран от #10, #19
12:04 29.06.2023
9 Украинска е!
12:05 29.06.2023
10 Соваж бейби
До коментар #8 от "уточнение":
Най вероятно вие казвате истината,няма да забравя никога и с тъга понеже не си спомням името на десерта хапнахме в сирииски ресторант в Марсей нещо като баклава но не с кори а тесто и на шипове като таралеж сякаш щипано триъгална форма вътре с орехи ,аромат на карамфил и лимон ,вълшебен сироп бързахме за началото на концерта и не запаметих име или да питам за рецепта но си спомням домашен сладкиш пишеше в менюто.На другата година ресторанта го нямаше в строеж на кооперация си умра от мъка ,не намерих и друг сирииски ресторант поне в нашата зона на разходкане мога да забравя този вкус не съм го срещала повече този сладкиш
Коментиран от #15
12:17 29.06.2023
11 Македонец
12:20 29.06.2023
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Македонска
12:27 29.06.2023
14 Ами
12:27 29.06.2023
15 Да не е
До коментар #10 от "Соваж бейби":
Да не е “галин татлии”?Коментиран от #16
12:31 29.06.2023
16 Соваж бейби
До коментар #15 от "Да не е":
Не е това но мерси за рецептата ще я пробвам обожавам сиропирани сладкиши тука са сухи френските има само Baba au rhum и не е много сладко нямат хубави много сладки десерти а умерено аз обичам да ми накъртва от захар.Този сирииски сладкиш имаше плънка втре с орехи може би канела ,каранфила се усещаше като баклава ,триъгална форма и от горе сякъш с ръка или пинсета нащипано като баклава но от тесто не с точени кори12:43 29.06.2023
17 Кочо
12:52 29.06.2023
18 Балканското суши е всичко
Баклавата когато е студена се залива с топъл захарен сироп когато е топла се залива със студен захарен сироп Баклава с кокосов орех има ли Казва се рахат локум защото който го дъвче си трае и ме се гледа сеира докато преглътне локума
12:53 29.06.2023
19 Д'мин
До коментар #8 от "уточнение":
Правилно, всъщност баклавата е от Месопотамия. Взаимстват я гърците. А от тях османците. И наистина най-хубава е от Газиантеп!12:55 29.06.2023
20 Гошо мексиканеца
Коментиран от #24
13:25 29.06.2023
21 Кочо
13:32 29.06.2023
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 Баце
До коментар #2 от "???":
Не "май", а на 200% както и шкембе чорбата, луканката, Роналдо, Айнщайн, Моцарт и т.н. Луната просто не се и коментира.13:47 29.06.2023
24 уточнение
До коментар #20 от "Гошо мексиканеца":
Точно! Изследванията през последните десетилетия сочат, че в дълбока древност още по време на ледниковия пероиод, най благоприятни условия за живот са се оформили първо около днешното Черно море, което тогава е било доста по малко по площ и сладководно езеро, а с интензивното топене на ледовете се е препълнило и се свързва със световния океан. По стечение на обстоятелствата тук са се заселили хора с най прогресивно и иновативно мислене за времето. Така около това езеро се оформя една прогресивна цивилизация и култура, която по късно се разнася по света и разпространява във всички посоки. Според много специалисти това са били по късно наречените от други народи траки. Гърци и турци са доста по късни пришълци по териториите, където се намират днешните им държави и заимстват по голямата част от опита на местните. Все повече факти и доказателства обаче излизат, че голяма част от балканското нселение и в частност българите са едни от най преките наследници на това местно население, което с фалшификации на историята и много усилия силните на деня са успели да обявят за претопено и да наложат доскоро тази теза като единствена.13:55 29.06.2023
25 Този коментар е премахнат от модератор.
26 Този коментар е премахнат от модератор.