Четири отбранителни приоритета на НАТО за предстоящата среща на върха във Вашингтон

На своята седемдесет и пета юбилейна среща на върха през юли НАТО трябва да се увери, че е толкова годен за бъдещето, колкото е бил през последните десетилетия, в целта си да засили възпирането и да осигури колективна отбрана. Постигането на тази цел обаче ще изисква от Алианса да трансформира подхода си към отбраната, като се съсредоточи върху четири приоритета: 1) включване на нови технологии във военни способности, 2) ангажиране на нови защитници извън традиционния държавноцентричен военен модел, 3) увеличаване на своя капацитет за операции с множество домейни и 4) добавяне на нови ресурси в подкрепа на тези промени, пишат за Atlantic Council и RAND Франклин Д. Крамър, член на борда на Атлантическия съвет и бивш помощник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност и Анка Агачи, чуждестранен сътрудник в Инициативата за трансатлантическа сигурност на Центъра за стратегия и сигурност Скоукрофт към Атлантическия съвет и в момента работи като анализатор на (отбранителната) политика в RAND.

Заплахата, която Русия представлява за членовете на НАТО, е най-непосредствената причина за необходимостта от тези трансформации. Докато войната срещу Украйна продължава, Русия засилва военния си капацитет. Съобщава се, че руските разходи за отбрана се покачват до 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година, а руската отбранителна индустрия значително се разширява. Тези разширени усилия биха могли да позволят на Русия да възстанови сухопътните си сили още три до пет години след края на войната в Украйна, според оценки, цитирани в неотдавнашна статия в New York Times.

Когато се добави към нейните значителни въздушни, военноморски, кибернетични и космически способности, това би превърнало Русия в сериозна армия в относително близък до средносрочен план. Освен това, в случай на конфликт с НАТО, Русия вероятно ще получи значителна подкрепа от Китай, Иран и Северна Корея. В края на краищата Москва вече разчита на икономическа и технологична подкрепа, произтичаща от нейните "безгранични" отношения с Пекин. За сравнение Техеран и Пхенян са предоставили муниции и въоръжение на Русия за използване срещу Украйна и може да се очаква да предоставят подобна подкрепа в случай на конфликт между Русия и НАТО. Накратко, съюзниците от НАТО са изправени пред последващ военен противник в Русия, най-вероятно в дългосрочен план.

Независимо от това, НАТО може да запази възпирането и ефективната отбрана, като предприеме четири трансформационни подхода, за да ръководи Алианса напред.

Да прегърнем технологичната революция

Първо, НАТО трябва да включи ключовите елементи на текущата технологична революция, илюстрирана от безпилотни превозни средства, адитивно производство, сателити в ниска околоземна орбита и изкуствен интелект. Войната на Русия срещу Украйна показа значителния ефект на бойното поле, който имат подобни технологии. Например безпилотните летателни апарати се използват широко в Украйна за събиране на разузнавателна информация, като сили за нападение и поддържащи способности и дори като експлозивни снаряди вместо артилерия. Безпилотните морски превозни средства са повредили или унищожили както военноморската инфраструктура, така и корабите. Адитивното производство е осигурило производствени възможности и логистична поддръжка за артилерия, особено критични части. Сателитите в ниска околоземна орбита, допълнени от изкуствен интелект, предоставят информация за насочване, разузнаване, наблюдение, разузнаване и ключови изображения, наред с други приложения.

НАТО трябва да включи тези ключови елементи на новата технологична революция в цялата си отбранителна архитектура, от развитието на способности до придобиването до операциите. Съединените щати предприемат важни стъпки за безпилотни превозни средства чрез инициативата Replicator и в космоса чрез разчитане на търговски компании за изстрелване, наблюдение и комуникационни способности като бърз начин за компенсиране на предимствата на противника, но Алиансът като цяло трябва да приеме тези нови подходи. В края на спектъра за научноизследователска и развойна дейност, Ускорителят на отбранителните иновации на НАТО за Северния Атлантик може да представлява важна вътрешносъюзническа платформа за идентифициране, инвестиране в и евентуално разширяване на критични нововъзникващи технологии.

Като важна стъпка в капитализирането на технологичната революция в операциите на НАТО, Алиансът трябва да приеме доктринални и стратегически насоки на срещата на върха във Вашингтон за придобиване и използване на съвременни технологии. Най-важното е, че срещата на върха трябва да гарантира, че изискванията за нови технологии са включени в новите цели на способностите на Процеса на планиране на отбраната на НАТО (NDPP), които започват по-късно тази година. Например, NDPP ще трябва да определи цели на съюзническите способности за космоса, включително разузнаване, наблюдение и разузнаване; комуникации; и контра-пространство. Подобни цели също могат да ръководят новия план за действие на НАТО за отбранително производство.

Включване на подходи от частния сектор за отбрана

Второ, НАТО трябва да установи системен подход за включване на нови защитници като част от своите оперативни способности чрез допълване на традиционния държавен военен модел с подходи на частния сектор и индивидуални подходи.

НАТО трябва да даде приоритет на ангажирането на частния сектор за критични оперативни дейности по време на война. Такива усилия на частния сектор са "шести домейн" (допълващ петте военни домейна въздушен, сухопътен, морски, кибернетичен и космос), със специален фокус върху ключовите области на устойчивост на критична инфраструктура и осигурени комуникации по време на война.

Държавите от НАТО трябва да установят договорни споразумения с доставчици на киберсигурност от висок клас, за да защитят критичните инфраструктури, необходими за ефективността по време на война, включително въздух, железопътен транспорт, пристанища, електрическа мрежа и тръбопроводи. Следва също така да бъдат установени сравними договорености с комуникационните компании и особено компаниите, експлоатиращи сателити в ниска околоземна орбита. Такива договорености трябва да включват обучението и ученията, необходими за ефективна устойчивост във военно време, като необходимите разходи са включени в бюджетите за национална отбрана или сигурност.

Държавите от НАТО също трябва да подобрят собствените си военни кибернетични способности. По-специално, всяка нация от НАТО трябва да създаде капацитет за увеличаване на броя на персонала за киберсигурност, наличен по време на война. Това може да стане чрез създаването на национален цивилен резервен корпус за киберсигурност и/или разширяване на способностите за киберсигурност на военния резерв. Що се отнася до този персонал, държавите трябва да се съсредоточат — както направи Обединеното кралство — върху киберспособностите на индивида и не трябва да изискват същите физически способности, които обикновено се изискват от военния персонал.

Освен това моделът на операции на "преследване" на киберкомандването на САЩ - който предоставя отбранителни способности на нации с по-малко опит в киберсигурността - трябва да бъде разширен по време на война, за да осигури непрекъсната поддръжка на ключова критична инфраструктура в целия Алианс (както и в Съединените щати). Нации освен Съединените щати с експертни кибер способности като Франция, Естония и Обединеното кралство могат да предприемат подобни дейности за преследване заедно със Съединените щати, инициатива, която също може да се превърне във важно вътрешносъюзническо усилие за изграждане на капацитет.

Комуникационният и енергийният сектор на държавите от НАТО зависят в значителна степен от подводни кабели и тръбопроводи, които са силно уязвими за атаки. Признавайки този проблем, НАТО вече създаде Морския център на НАТО за сигурност на критичната подводна инфраструктура. Тази организация обаче по същество е само организация за споделяне на информация. НАТО трябва да отиде отвъд споделянето на информация и трябва да работи с нациите за създаване на международен корпус за защита на подводната инфраструктура, който да комбинира правителствени и частни дейности в подкрепа на операции, които осигуряват устойчива защита, включително ремонт и възстановяване на подводни кабели и тръбопроводи. Първоначално тази група може да включва Съединените щати, Обединеното кралство, Франция и Норвегия - всички държави със съществуващи подводни морски способности - както и ключови кабелни и тръбопроводни компании от частния сектор.

Съсредоточаване върху операции в множество области

Трето, НАТО трябва да преразгледа подхода си за водене на война, за да се съсредоточи върху операции в множество области. Това ще изисква комбиниране на възможности от висок клас с евтини, но все пак високоефективни технологии. От гледна точка на високите разходи, съюзниците от НАТО, в допълнение към Съединените щати, придобиват повече от петстотин самолета F-35, които ще осигурят ключови елементи на комуникациите и мрежи за насочване към многодомейнни операции в допълнение към техните способности за стелт за атакуващи мисии като потискане на противовъздушната отбрана на противника.

В областта на ниските разходи срещата на върха на НАТО трябва да възложи на военните власти да създадат многодомейни оперативни групи. Тази инициатива ще се основава на усилията, които понастоящем се предприемат от Съединените щати, включително съществуващата многодомейнна работна група на армията на САЩ, която действа в Европа.

Такива работни групи могат да осигурят рамка за такива способности като евтино мултидомейн наблюдение и сензорни мрежи; динамична логистика и поддържане, включително използването на изкуствен интелект за осигуряване на логистична ефективност по време на конфликт с висока интензивност; и интегрирано кибернетично и кинетично нападение, насочено срещу противникова логистика и инфраструктури, поддържащи войната. Важно е, че такива способности могат да бъдат приети в краткосрочен и средносрочен план.

Увеличаване на разходите за отбрана и ефективност

Четвърто, НАТО се нуждае от правилните ресурси, за да позволи своята трансформация на защита и възпиране. Повече харчене е важно и споделянето на тежестта ще бъде ключова тема на срещата на върха във Вашингтон. Въпреки че през 2023 г. само единадесет от тридесет и една държави-членки на НАТО изпълняваха целта на Алианса за разходи от 2 процента от БВП, срещата на върха трябва да увеличи тази цел и да постигне съгласие за цел от 2,5 процента. Това ще бъде важен политически сигнал, че НАТО е сериозен по отношение на отбраната и ще осигури обединяваща вътрешна цел за съюзниците. Освен това съюзниците трябва да обмислят начини за стратегическо обединяване на ресурси, когато това е от полза. Например, комюникето на НАТО трябва да подкрепи създаването на бюджет за сигурност и отбрана на Европейския съюз, фокусиран върху мобилността, устойчивостта и устойчивостта на критичната инфраструктура.

Ефективното харчене е също толкова важно, колкото и харченето на повече. За да увеличи максимално резултатите от националните разходи, НАТО трябва да организира многонационални консорциуми за разработване и придобиване на ключови способности под егидата на Агенцията на НАТО за подкрепа и снабдяване. Един пример за такъв консорциум биха били инвестициите в евтини безпилотни превозни средства, които са показали последващи ефекти на бойното поле в Украйна. За усилията на Европа за превъоръжаване ще бъде важно да се включат средства като разузнаване, наблюдение и разузнаване, въздушна и противоракетна отбрана и способности за електронна война в тези инвестиции и да се балансират способности от висок клас като F-35 с по-ниски разходи, но критични активи като обикновени стари артилерийски снаряди.

Предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон предлага възможност на Алианса да даде приоритет на нови и трансформиращи способности. С тях НАТО може да продължи да осигурява възпиране и отбрана за населението на своите държави-членки (сега повече от един милиард души) в бъдеще, точно както е правил през последните седемдесет и пет години.