Как ЕС и България се превърнаха във враждебна крепост

Погледнати от турска страна ЕС и България изглеждат като враждебна крепост. Тези, които искат да преминат границата, са посрещнати от огради, камери и насилие: "Пребиват ги и им взимат парите", пише "Зюддойче Цайтунг".

"Не разбирам защо го правят", казва пред екип на германския "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) жител на село Смаилчево, разположено в Турция, съвсем близо до границата с България. Той има предвид тези, които се опитват да преминат. "Оттатък ги пребиват, но те въпреки това опитват отново и отново", казва мъжът пред германската медия. Той е разговарял с един от бежанците, който му обяснил, че иска да избяга "заради свободата". "Искаше да отиде в Германия - както всички", обяснява турският селянин пред ЗЦ.

Мъжът от Смаилчево не го разбира. Ясно - свобода, но на каква цена? Бежанците обичайно пристигат с такси от близкия град Одрин, след което се насочват към оградата - с ножици за стомана и със стълби. Някои обаче се връщат и тръгват с такси обратно към Одрин.

"По-рано хората оттатък искаха да дойдат тук, сега е обратното"

Смаилчево (или на турски: Буюкисмаилче) е затворено място. За местните хора отвъд пределите на селото светът свършва, обяснява пред ЗЦ бившият кмет Емин Бей. По-рано това е било първото село в натовската държава Турция, след което започвал Източният блок. "Колко странно - по-рано хората искаха да преминат границата и да дойдат към нас, сега е обратното", посочва Бей.

Същевременно бившият кмет изтъква, че "оттатък" вече не е само България - там е Европейският съюз. Но погледнат от Смаилчево, той изглежда като враждебна крепост. Защото границата е оборудвана с датчици за движение, с термокамери, части на българската гранична охрана и на европейската гранична агенция Фронтекс, отбелязва ЗЦ. Дори германската вътрешна министърка Нанси Фезер посети наскоро българо-турската граница и похвали "подсилената охрана на външните граници" на ЕС.

Гонене по бързата процедура

Германското издание отбелязва, че целта на Европа е всяка една външна граница да заприлича на тази между Турция, България и Гърция - т.е. почти никой да не може да премине през нея. Ако някой все пак успее, вече се сблъсква с една нова процедура. Съдбата на тези хора трябва да бъде решена още в лагерите, близо до границата.

За тези, които почти нямат никакъв шанс да получат право да останат, е предвидена бърза процедура. Тя бе въведена в България през 2023 година, като в повечето случаи приключва с негативно решение. И засегнатият трябва да бъде екстрадиран, при това бързо. Реформата цели да отблъсне мигрантите - както разказват хората от граничните турски села. И българската, и гръцката гранична полиция връщат все повече хора обратно в Турция. Като много често това са незаконни екстрадиции без процедура, без правно основание, нерядко съпроводени и с насилие, макар правителствата в София и Атина да отричат това, пише ЗЦ.

В своя статия "Ди Цайт" привежда следните цифри: миналата година българската гранична полиция по нейни данни е "предотвратила" 180 000 незаконни опити за преминаване на границата от страна на хора, които след това отново "доброволно"' се били върнали в Турция.

Бой, изнасилвания и други ужаси

ЗЦ цитира бившия кмет на турското гранично село Емин Бей, който разказва за сирийки, които са били изнасилени. "Те кървяха." А от кого са били изнасилени - от българската полиция ли, питат германските журналисти. Бей кима утвърдително - сякаш ако действително е така, това не би представлявало никаква изненада, отбелязва изданието.

Хората от селото и целия район около Одрин споделят и още ужасяващи истории: "Те насъскват кучетата срещу тях. Пребиват ги, взимат им парите и дрехите, след което бежанците се връщат в кръв". Особено жестоки били гърците, посочват пред ЗЦ жителите на село Смаилчево, според които гърците не давали и пиле да прехвръкне.

"Полицията наказва тези, които се нуждаят от закрила", казва 40-годиният Хамид Хош Сияр. Той е ирански физик, а днес живее в Харманли, където работи във фондация "Мисия Криле", която помага на бежанците. Когато Хамид пристигнал в България преди четири години, полицаите го набили с бастуна, който носел, след което го отвели в затворен лагер. Впоследствие получил убежище, тъй като е лежал в затвора в Техеран. Днес вероятно би му било по-трудно в България - като иранец той ще мине по бързата процедура, т.е. най-вероятно ще бъде екстрадиран.

"Ди Цайт" отбелязва, че пристигналите в България бежанци вече не са толкова много, колкото през 2023 година - благодарение на оградата и на усилията, полагани от турската полиция.

"Политиците обаче няма да успеят да спрат хората", смята Хамид Хош Сияр. "Те могат да ги затруднят, но това няма да ги задържи", убеден е той. Дори на бежанците да им се налага да избират все по-опасни маршрути.