Най-богатият университет срещу най-могъщия човек

Сблъсъкът между най-богатия университет и най-могъщия човек в света ескалира: Харвардският университет засега остава най-известната институция, която се противопоставя на Тръмп.

На 11 април администрацията на Доналд Тръмп изпрати на Харвард списък с искания, сред които "закриване на всички програми за многообразие, равенство и приобщаване" и възлагане на одобрен от правителството външен орган, който да извърши одит на гледните точки на студентите, преподавателите и персонала.

Харвард отхвърли исканията на Тръмп

Някои от исканията засягат работата на Харвард с чуждестранните студенти. От висшето учебно заведение се иска да реформира процеса на прием, за да се "предотврати приемането на студенти, които са враждебни към американските ценности". Освен това университетът трябва да започне да докладва на определени федерални органи като Департаментът за вътрешна сигурност и Държавния департамент, когато чуждестранни студенти извършват нарушения.

Харвард отказа, а правителството бързо отвърна на удара със замразяване на федерално финансиране в размер на 2 млрд. долара. Непокорството на институцията бележи ключов момент в продължаващата битка между правителството и частните американски университети. Администрацията на Тръмп се стреми да установи по-голям идеологически контрол върху висшето образование.

Екипът на Тръмп посочва пропалестинските протести от 2024 г. като причина да накаже университетите за това, че според него допускат антисемитизъм и не осигуряват безопасността на еврейските студенти.

Една група се оказа особено уязвима на атаката, предприета от Тръмп срещу университетите - чуждестранните студенти. Мнозина се притесняват, че репресиите не само застрашават статута на американските университети като центрове на академичната свобода, но и като дестинации за най-добрите и най-умните в света.

Земята на свободните? Вече не.

ДВ разговаря с чуждестранен студент от вашингтонския частен Американски университет, който пожела анонимност, тъй като се опасява визата му да не бъде анулирана. Студентът смята, че атаката срещу университетите цели да сложи край на практиката за свободно дебатиране и на свободния обмен на идеи.

"Аз съм първокурсник, който дойде в САЩ заради новите възможности и предизвикателства, които не застрашават личните ми свободи, включително свободното мислене. Мислех си, че се намирам в така наречената "Земя на свободните", казва той.

Студент по журналистика пък трябва да си налага самоцензура, след като е получил писмо от университета, в което го предупреждават да не критикува политиките на администрацията на Тръмп. "В (моята страна) да си журналист не е безопасно. Сега имам чувството, че там се чувствам по-сигурен, отколкото в САЩ. Трудно е това нещо да се изрази с думи", посочва той.

Страх от пътувания и преминаване на граница

И не само свободата на изразяване е ограничавана при чуждестранните студенти. Рохан Капур, вицепрезидент на Асоциацията на чуждестранните студенти в университета "Джордж Вашингтон" в столицата, казва пред ДВ, че много чуждестранни студенти се страхуват да пътуват свободно, за да не им бъдат отнети визите: "Знам, че много чуждестранни студенти няма да се приберат у дома това лято, а ще останат тук, просто защото не искат да рискуват."

На 27 март държавният секретар Марко Рубио беше попитан колко студентски визи е отнело правителството в хода на репресиите, особено срещу пропалестинските протестиращи. "Може би повече от 300 до този момент. Правим го всеки ден, всеки път, когато открия някой от тези ненормалници", отговори той.

Темата с отнемането на студентски визи следят и в NAFSA - базирана във Вашингтон организация с нестопанска цел, чийто дейност се фокусира върху международното образование и обмен. От средата на март до средата на април на близо 1300 чуждестранни студенти и учени са им били отнети визите или са били заличени от SEVIS - правителствената база данни за студенти, които не са имигранти, или са в САЩ на студентски обмен.

"Няма никаква прозрачност относно основанията за тези отнемания или пък за обвиненията срещу студентите", отбелязва организацията в своя уебсайт.

Рисковете обаче не се ограничават само до отнемането на визи. Вече има няколко случая на задържани чуждестранни студенти. Сред тях са Махмуд Халил, студентски активист в Колумбийския университет, който организира пропалестински демонстрации. Същата съдба има и Румейса Йозтюрк, докторантка в университета "Тъфтс", задържана от агенти на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) за това, че в студентския си вестник е разкритикувала реакцията на университета относно нарушенията на човешките права в Газа.

"Искат да контролират как мислим"

Походът на администрацията на Тръмп срещу университетите предизвика загриженост и извън академичната общност. Бившият конгресмен от Демократическата партия Джамал Боуман, който подкрепи проведения на 4 април във Вашингтон студентски протест, казва за ДВ, че отношението на администрацията на Тръмп към образованието и учените изглежда е част от по-широка политическа стратегия.

"Колкото по-необразовани са хората, толкова повече могат да бъдат контролирани", казва Боуман. "Администрацията на Тръмп и инициативата "Проект 2025" ... искат да контролират какво четем, как мислим, как се организираме, защото това им дава повече власт, а на нас ни я отнема."

Когато ДВ поиска от Белия дом да отговорят на обвиненията на Боумън, пресслужбата напомни със съответната снимка за случай, в който бившият конгресмен е задействал пожарната аларма преди гласуването на законопроект. При повторно запитване те отговарят: "Боумън не е сериозен човек. Той не заслужава сериозен отговор."

Боуман насърчава студентите да излязат на улицата и да потърсят отговорност от властимащите: "Имаме нужда нашите млади хора да се организират в цялата страна", казва демократът. "Виждаме как млади хора биват вземани направо от улиците и изчезват само защото упражняват правата си по Първата поправка. Това е неприемливо. И е необходимо всички да отвърнем на удара с всяка клетка в тялото си, защото нашата демокрация и нашата човечност са подложени на атака."

Автор: Оливия Джилианд