Много мъже желаят техният автомобил да е едновременно бърз, с агресивен вид и в същото време да предлага комфорт и функционалност. Съгласете се, че това съчетание се среща сравнително рядко, но все пак има изключения. Когато заговорим за марката BMW, независимо за кой модел, няма начин да не споменем думички като: динамика, скорост, агресивен вид и т.н. Баварският колос отдавна е доказал, че е един от лидерите в създаването на “резачки” от различен калибър. В нашия случай иде реч за солиден седан с четири врати и ясно изразен багажник, който е с марка BMW и просто няма как да не изглежда “злобно”. Настъпите ли педала на газта до край “петицата” би могла да покачи доста нивото на адреналин в кръвта Ви. Не случайно доскоро, този автомобил бе визитната картичка на т. нар. “мутри”. Въпреки лошия (за някои) имидж BMW 5 /E34/ е популярна лимузина на нашенския пазар за употребявани автомобили. Мнението на повечето специалисти е, че моделът, произвеждащ се от 1988 до 1995 година, представлява надежден, стилен и сравнително функционален спортен седан. Цената му също е в рамките на приличието, въпреки че с поддръжката нещата не стоят така. “Петицата” никога не е претендирала за признанието “the best”, но това в никакъв случай не намалява достойнствата є. Моделът отдавна е в раздела “употребявани автомобили”, но и до днес си остава една от най-добрите алтернативи в този клас. Естествено и той си има недостатъци, за които следва да ви разкажем. А дали те са повече от положителните качества, трябва да прецените сами.
Каросерия
Ламарината на петата серия на BMW е устойчива срещу корозия. Всички панели са добре укрепени, което е особено важно при евентуален удар. Ръждата обхваща най-бързо ауспухната система, което е и основна причина за честата є смяна. Багажното пространство е доста голямо, но салонът въпреки че изглежда просторен, не предлага перфектен комфорт. Все пак зависи какви са изискванията Ви.
Двигатели
Основно версиите на “петицата” са оборудвани с шестцилиндрови редови двигатели. Именно те са най-удачни за тежичкото купе. Особено сполучливи са вариантите, внедрени в производство в средата на 1990 година. Те са снабдени с по четири клапана на цилиндър, което повишава мощността на 150 и 192 к.с., респективно за модификациите 520i и 525i. Тези мотори са белязани с фабричен индекс М50, а заради специфичната си форма са познати в разговорния език като “плочи”. Баварецът се среща и с четирицилиндров агрегат (518i), който обаче се оказва слабичък. Освен, че е посредствен, 1.8-литровият мотор не харчи по-малко, а и поддръжката му в никакъв случай не е по-евтина. Дизеловите варианти са сравнително лесни за поддръжка, като по-удачен е 525 TDS. При другия “дизелак” 525 TD често се получава разхерметизиране на съединенията за охладителна течност, намиращи се между радиатора и цилиндровата глава. Внимание заслужават “петиците” с индекс “Х”. Перманентното им предаване е подходящо за зимата, особено като се има предвид, че автомобилите с марка BMW са със задно предаване. Към днешен ден обаче покупката на BMW 525iX не е оправдана. Вериантът е произведен в ограничена серия и трудно ще намерите резервни части. За хората искащи повече “кончета” под капака са предназначени V8 версиите 535i и 540i. Те са надеждни, но също са свързани с доста разходи по текущото сервизиране. Най-наточените версии, традиционно за марката, са с обозначение “М”. Нашият съвет е: ако не сте маниак на тема скорост, не прибягвайте до този вариант. Прекалено скъп е за поддръжка и не се заблуждавайте, че досега е каран от пенсионер или жена. На повечето подобни екземпляри просто им е взета “душицата”. Най-рядко срещаният вариант на “петицата” е “расовата бегачка” Alpina B10 Biturbo. Ако успеете да намерите подобен екземпляр ще можете да ускорявате от 0 до 100 за не повече от 5 секунди. Подобен автомобил не може да бъде подържан в България.
Допълнителни възли и агрегати
Проблемите с “петицата” идват от прекалено многото електроника. Докато бордкомпютърът, например, работи, всичко е наред, създава удобства и се чувствате щаслив от информацията която получавате. Дефектира ли обаче (което не е рядко срещано явление особено при по-старите екземпляри) започват големите неприятности - грешна информация към инжекциона, честа и безразборна смяна на оборотите, трудно палене и т.н. Ремонтът му е много скъп, а и не винаги е успешен. Алтернативата е да се смени с нов, което няма да е по джоба на всеки. Освен този недостатък трябва да се отбележат и прекалено честите проблеми с водната помпа. В общи линии това са най-сериозните недостатъци, свързани с най-много главоболия и средства. Към по-незначителните минуси на модела се числи честото запушване на клапана на капачката, затваряща охладителната течност в системата. Вследствие на това налягането се увеличава и са възможни спуквания най-вече на гумените съединения. Окачването на “петицата” е изключително здраво и надеждно, особено за нашите пътища. Най-бързо се износват втулките на кормилните щанги. Също така се разбиват “чашките” за които се залавят предните амортисьори в горната си част. Спирачната система е без забележки. При моделите, произведени преди 1991 година се срещат дефекти в алтернатора. Проблемът започва с лек шум, който постепенно се усилва и е следствие от разбит лагер на ремъчната ролка. При модификациите с четирицилиндров двигател липсва термична защита в гнездото на акумулатора, което е причина за по-бързото му изтощаване, но това едва ли може да се нарече недостатък. Друг фабричен недъг е опасното (при удар) разположение на резервоара. Често се срещат и различни проблеми в предните и задни светлини, но те се отстраняват лесно и едва ли ще са причина да не си купите “петицата”.
Цена
Моделът Е34 се радва на доволно голямо търсене и респективно държи прилична цена и обезценяването му е сравнително малко. Факт е, че производството на въпросната “петица” започва преди 15 години, а на пазара за употребявани автомобили не се среща под 5 000 лв. В резюме може да се каже, че автомобилът е здрав и надежден, но обслужването му и резервните части са по-скъпи от средното за класа ниво.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg