Франция винаги е била духовна родина на луксозния автомобил. Доста преди Чарлз Ройс да срещне Хенри Ролс Panhard&Levassor вече се слави като производител на най-престижните возила в света. Галското наследство се допълва от Delahaye, Delage, Talbot-Lago и, разбира се, Bugatti. Самите франсета имат собствен термин за голям шикозен автомобил. Под "Grand routiere" те разбират лимузина със свръхелегантна външност, безсрамно висока мощност и потенциал да измине разстоянието между два града преди пътниците да са усетили кога е станало това.
Прът в колелата на тази отколешна традиция слага Втората световна война, която и бездруго съсипва националното самочувствие на петлите. След края є някогашните велики марки агонизират, притиснати от разрухата, завещана от германците, и зловещата данъчна политика на собственото си правителство.
Колкото и странно да звучи, надежда за възраждането на някогашната слава на френския суперлуксозен автомобил обаче намира фирма, която никога преди това не се е занимавала с производство на коли. За периода между 1954 и 1964 г. Forges et Ateliers de Construction d'' Eure-et-Loirе или FACEL връща на галите тяхната Grande routiere, пък било то и с американско сърце.
Амбициите на Данино обаче се простират доста по-далеч и през 1954 г. дебютира първият собствен суперлуксозен модел на марката Vega FVC, чийто дизайн изненадва и впечатлява не по-малко от съдържанието на моторния отсек - 4.5-литров V-осмак De Soto Firedome със 180 к.с. Мнозина смятат FVC за прекалено претенциозен, тежък и грандомански, но каросерията от неръждаема стомана и разкошното оборудване привличат клиенти.
Моделът има успех и утвърждава концепция, която позволява на компанията да се задържи на гребена на вълната още десетилетие. Формулата "Френски стил, американски мускули" намира доста почитатели с дълбоки джобове. При цена от $7 000 през 1954 г. броят им не е умопомрачителен, но дава самочувствие на Facel да се ориентира към все по-мощни и луксозни модели, задвижвани от легендарния Chrysler Hemi V8 - Exellence (''58, 355 к.с.), HK500 (''59, 360 к.с.)...
Делата на компанията вървят прекрасно, докато Данино не допуска голямата си грешка Facellia. Идеята да продава по-малък масов модел срива имиджа на марката, а катастрофалният опит на бившия конструктор на Panhard Карло Маркети да разработи собствен 1.6-литров двигател довежда компанията до ръба на фалита.
През Ноември 1961 г. Facel Vega представя последната си Grand routiere - Facel II. С над 390 коня под капака, четири дискови спирачки, сервоволан, всевъзможни атрибути на лукса и цена $12 800 френското купе кара публиката и специалистите да си глътнат езика. Продажбите обаче така и не успяват да компенсират финансовите загуби от авантюрата Facellia и Данино обявава банкрут. За 10-те години на съществуването си Facel Vega привлича клиенти като Ава Гарднър и Ринго Стар. На 4 Януари 1960 г. пък по пътя Сан - Париж близо до Пти-Вилблевен със 140 км/ч в дърво се удря чисто нов HK500. Единият от загиналите на място във Facel-а се казва Албер Камю...
|
Технически характеристики
|
|
Двигател: осемицилиндров, V-образен, OHV, два клапана на цилиндър, полусферични горивни камери, водно охлаждане, Chrysler Hemi Диаметър на цилиндъра/ход на буталото: 107.95/85.85 мм Работен обем: 6 286 см3 Обем на цилиндъра: 785.75 см3 Горивна система: два четирикамерни карбуратора Carter Степен на стъстяване: 10.00:1 Максимална мощност (SAE): 291 (261*) кВт / 396 (355*) к.с. при 5 400 об./мин. Максимален въртящ момент: n/a Специфична мощност: 62 к.с. на литър Габарити, дължина/широчина/височина: 4 750/1 760/1 280 мм База: 2 660 мм Предна/задна колея: 1 420/1 422 мм Клиренс: 180 мм Диаметър на завой: 10.4 м Трансмисия: четиристепенна, автоматична/тристепенна автоматична Chrysler Torqueflight, задвижване на задните колела Маса: 1650 кг Специфична маса: 236.6 к.с на тон Спирачки отпред/отзад: дискови/дискови Максимална скорост: 240 (214*) км/ч Ускорение от 0 до 100 км/ч: 7.0 (8.3*) сек. Ускорение от 0 до 160 км/ч: 16.5 (18.0*) сек. Четвърт миля със старт от място: 15.0 (16.5*) сек. * - с автоматична трансмисия |