Серията RF/RT на Rover може да се смята за последното издихание на знаменитата британска марка. С леки промени моделът се произвежда чак до края на 2007 г. под индексите 25 и 45 съответно за хечбека и седана. В основата си тези автомобили обаче бяха просто модернизирани версии на третото поколение 200/400, дебютирало през 1995 г. То пък, от своя страна, бе последният плод от сътрудничеството между Rover и Honda и до голяма степен представлява британски прочит по темата Civic.
Макар да минава по-скоро за екзотика заради произхода си, 200/400 всъщност се среща сравнително често по улиците и на вторичния пазар. Привлича купувачи най-вече с ниската си цена, която категорично не отговаря на класа, оборудването и достойнствата на модела. Компактният Rover съвсем не е лишен от недостатъци, но те в никакъв случай не са толкова сериозни, колкото предполагат цифрите в обявите за продажба. Проблем за автомобил с такава биография представлява по-скоро снабдяването с резервни части, каквито вече се намират трудно дори в самата Великобритания. Тъй като в механично отношение 200/400 не се отличава от Honda Civic VI, недостигът се усеща най-остро по отношение на компоненти за
каросерията
Както при японския му първообраз, при британския модел тя не е поцинкована. Дължи нелошата си устойчивост на корозия на други техники като полимерни филми и качествено лаково покритие. Ръжда по правило се среща само по пантите на капака на багажника при хечбековете, но ако колата е удряна, неприятности с корозията са почти гарантирани.
За да спестят средства, при проектирането на третото поколение 200/400 инженерите на Rover прибягват до някои хитрини. Структурата на предницата, вентилационната и кормилната система и предното окачване са взети наготово от предходната генерация. За жалост статистиките отчитат най-много дефекти именно там, където британците са преработвали оригиналната конструкция на Civic. Не може обаче да се отрече, че са компенсирали чисто технологичните си слабости с това, което умеят най-добре. Като дизайн, настройки и оформление на вътрешното пространство 200/400 определено превъзхожда оригинала на Honda. Британският подход си личи от пръв поглед в
салона
на колата. Материалите не само изглеждат добре. Декорациите например не просто имитират дърво, а са от такова. Просторът на предните седалки създава нужния комфорт, а макар и не в излишък, мястото отзад е достатъчно. Моделът вече има доста натрупани годинки, но качеството на изработката все още се усеща. Неприятни паразитни шумове тормозят само собствениците на най-амортизираните екземпляри. Добро впечатление оставя богатото оборудване, което в повечето случаи включва ABS, усилител на волана, два еърбега и делима задна седалка. Правилото гласи, че колкото повече екстри има на борда, толкова по-високи са шансовете за повреда на някоя от тях. Дали заради японската ДНК, или защото винаги е бил позициониран като аристократ в компактния клас, 200/400 представлява приятно изключение и при огромна част от колите допълнителното оборудване работи безотказно независимо от пробега.
Не така стои въпросът със силовия тракт на британеца. Моделът се екипира с богата гама от
двигатели
Най-разпространени са модификациите 214 i и 216 i, като последните две цифри отбелязват ходовия обем в литри. Първообраз на базовия мотор е японският агрегат със същата кубатура. Произвежда се в две версии със 75 и 103 к.с., като във втория случай повишената мощност се дължи на намесата на британските инженери. Има различна 16-клапанова глава и повишена степен на сгъстяване, на които се дължи завишената му чувствителност към качеството на маслото и горивото. 1.6-литровите мотори са два - британски и японски. Различават се по мощността (111 срещу 113 к.с.) с явен превес на двигателя от Civic по отношение на надеждността, макар че при правилна експлоатация и английските мотори демонстрират достатъчен ресурс. Бензиновата гама се допълва също така от 1.8-литров мотор от серията К на Rover (145 к.с.), станал печално известен с калпавите гарнитури на главата и дефектните разпределителни валове. Най-рядко може да се попадне да двулитров двигател със 136 коня, за който се чуват предимно положителни оценки. V-образният шестак с обем 2.5 литра и 175 к.с. пък се смята за абсолютна екзотика и практически отсъства от вторичния пазар на континентална Европа. Общ проблем на цялата гама са капризните бензинови помпи и компонентите на охладителната система. Нейните тръби и маркучи показват ярка склонност към течове, заради която при покупка не е зле да се огледа за следи от прегряване.
Дизелите, монтирани на серията 200/400, са чисто британска разработка. Представляват две версии на турбомотора с обем 1994 см3, като по-мощната е снабдена с междинен охладител (105 срещу 86 к.с.). Тяговити са и пасват на компактния Rover, но не могат да се похвалят с особена безпроблемност. Течовете на масло и охладителна течност съвсем не са рядкост, а скъпите горивни помпи имат малък ресурс. Освен това не са добре познати по нашите ширини и с поддръжката могат да възникнат усложнения.
Повечето екземпляри 200/400 на вторичния пазар са оборудвани с петстепенна "ръчна"
трансмисия
многобройните варианти на чийто механизъм за превключване на предавките обясняват изключително променливото качество на работа. Средният им ресурс се изчерпва след 200 000 км, когато обикновено се налага смяна на лагери и синхронизатори. На другия полюс на надеждността се намират автоматът и безстепенният вариатор CVT, разработени от конструкторите на Honda. Те функционират безотказно, но пък ако случайно се повредят, разходите и нервите по ремонта могат да бъдат наистина неприятни.
Окачването
на 200/400 има по-скоро комфортни, отколкото спортни настройки. За разлика от задния мост, чиято конструкция се оказва практически неразрушима, предната ос периодически изисква инвестиции. Необходимост от профилактика обикновено назрява след около 50 000 км, но втулките на стабилизаторите на напречната устойчивост се предават и по-често. Оригиналните амортисьори издържат по 60-70 000 км. Донякъде утешително е обстоятелството, че почти всички компоненти имат японски аналог, който освен по-евтин се оказва и по-качествен.
Rover 200/400 представлява интересна и най-вече изгодна алтернатива на бестселърите в Голфовия сегмент. Моделът определено си има кусури, но притежава и достойнства, заради които не бива да бъде изключван от сметките. Въпреки по-сложната поддръжка и дефицита на някои резервни части, запазените екземпляри с малък километраж не са лош избор.
Димитър Димитров