Представете си началото на 60-те години. Това е времето, в което Ленин все още е светиня на изток от Виена, а споменаването на името на другаря Хрушчов в пикантен виц е съпроводено с неспокойни погледи и тих шепот, защото агентите на Партията са навсякъде. Тогава все още властва принципът за непогрешимост на Съветското ръководство, което “с любов и братска загриженост” управлява половин Европа, а подопечните граждани все още вярват в думите на Владимир Илич, че гнилата и паразитна капиталистическо-буржоазна система трябва да се громи по всички фронтове. Така в началото на 60-те, вслушвайки се в призива на Ленин, съветските конструктори от завода ГАЗ се захващат с разработването на автомобил, който да засенчи вражеските американски производители.
Отговорът на братушките е ГАЗ-13 Чайка
Макар че и до днес са малко хората в Съветската империя, които са готови да признаят ГАЗ-13 Чайка за “актуално” за времето си копие на Packard, това е самата истината. Разликата е само тази, че докато в САЩ подобен автомобил са можели да си купят всички обикновени простосмъртни с повечко пари, в СССР на ексклузивната машина са се возили само заслужили партийни функционери. И това не е учудващо при положение, че Чайка трябва да разкрие “новия размах на социалистическото съревнование и комунистическото отношение към труда”...
Социализацията на капиталиста в новото общество започва естествено с подмяна на неговата външност. Като начало руснаците основно преработват формата на стоповете, като им придават много по-внушителен и по социалистически “бодър” вид. По предната част на возилото конструкторите се задоволяват с по-малко - достатъчно е да се махне емблемата и да се замени с V-образното лого на Чайка. И комунистът вече е готов за действие. Освен това братушките разкарват и страничните огледала, защото те са първия белег на разточителната и неефективна капиталиситческа производствена схема...
Във вътрешността конструкторите дават истински “простор” на мисълта си, в резултат на което не остава много от оригиналния Packard. Американският обикновен салон никак не пасва на мегаломанското руско мислене и поради това братушките създават лукс и класа вече не за пет, а за седем пасажера, които разполагат с цяла плеяда от забавления за онова време и руските стандарти. Возилото е оборудвано с електрически стъкла, петдиапазонен радиоприемник и електрически запалки. Превключването на скоростите се извършва не от скоростен лост, а от специални копчета, които заместват конвенционалния метод.
Двигателят е с капиталистическа мощност
Никога руските автомобили не са се славели с особено голяма мощност. И тук обаче Чайка продължава с изключенията. Тоталитарното возило е оборудвано с осемцилиндрова редова бензинова хала. Но пък по подобие на враговете отвъд океана и в СССР бензинът не е кът и не струва скъпо, така че проблеми няма. Работният обем на агрегата е 5000 кубически сантиметра и осигурява мощност от 195 к.с. при 4400 об./мин. Максималната скорост е повече от впечатляваща - 196 км/ч допълнително подсилват усещането за величие сред съветската тоталитарна гилдия.
За това, че Чайка е удоволствие само за отбран кръг от хора говори цената - през 1960 година возилото струва 17 000 руски рубли. За сравнение най-скъпият руски автомобил от онова време - Волга, струва едва 5603 рубли....
Станислав Гавазов
gavazov@avto.bg