Цените на храните и разпределението на добавената стойност по веригата от производителя до магазина отново поставиха в спор производителите на плодове и зеленчуци и големите търговски вериги. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ и още две организации настояват за повече прозрачност, засилен контрол върху произхода и безопасността на храните и мерки в защита на българското производство.
Позицията им е свързана и с предложението на Сдружението за модерна търговия секторът да получи статут на критична инфраструктура. Производителите смятат, че ако се обсъжда подобна промяна, тя трябва да обхване не само търговията, но и напояването, съхранението, преработката, транспорта и логистиката на земеделската продукция.
Производителите искат прозрачност по цялата верига
В ефира на „Твоят ден“ Светлана Орманова от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ заяви, че трябва да се проследи как се формира крайната цена на храните. „Ние постоянно говорим, че трябва да има прозрачност по цялата верига на доставки, за да се види къде е добавената стойност и къде всъщност има спекула“, посочи тя пред Нова Нюз.
По думите ѝ най-малка част от крайната цена остава за земеделските стопани, докато продуктите се оскъпяват при преминаването през посредници и търговци. Орманова предупреди, че все повече производители се отказват от дейността си, а част от трайните насаждения се изкореняват.
Сред исканията на бранша са облекчения за създаване на земеделски кооперативи, решения на проблема с недостига на работна ръка и по-ефективен контрол върху вносните продукти. Според Орманова обединяването на производителите може да улесни достъпа им до големите търговски вериги, но за това са нужни законодателни промени, както и данъчни и осигурителни облекчения.
Конкуренцията и кооперативите като възможен изход
Изпълнителният директор на „Активни потребители“ Богомил Николов заяви, че продължаващият конфликт между производители и търговци измества вниманието от дългосрочните решения. „Решението на този проблем го знам отдавна. То се казва пазар и конкуренция. Пазете конкурентните механизми и всичко си идва на мястото“, каза той.
Според Николов проблемите са натрупвани в продължение на две десетилетия и са свързани с грешки в земеделската политика. Той посочи, че системата на субсидиране е насърчила част от производителите да се преориентират към зърнени култури за сметка на плодовете и зеленчуците. Това, по думите му, е увеличило зависимостта от внос.
Като възможно решение Николов открои кооперативите и по-късите вериги на доставка. Малките производители трудно осигуряват необходимите количества поотделно, но обединяването им може да ги превърне в по-голям партньор за търговските вериги.
Николов призова институциите да започнат да прилагат мерките, предложени в анализа на Комисията за защита на конкуренцията, вместо да разчитат само на санкции срещу търговците. Той посочи и че данните за цените в магазините се публикуват с еднодневно закъснение, което затруднява приложенията за сравнение на офертите.
По думите му потребителите също могат да влияят върху пазара чрез сравняване на цените и по-внимателен избор къде пазаруват. Николов обърна внимание и на хранителното разхищение, като цитира европейски данни, според които изхвърлените храни в България са на стойност около 300 евро годишно на човек.