50% е вероятността Гърция да напусне Еврозоната и да изпадне в бездната на фалита, пореодена от неспособността на властта да се справи с дълговата криза.
Това смятат анализаторите от Citi. Според тях спасяваните гърци и техните спасители са уморени от буксуващите преговори. Вече все повече се поставя въпроса дали е необходимо това да се справи. По този начин вероятността Гърция да остане в Еврозоната в близките година-година и половина е вече на кантар.
Само до преди няколко месеца възможността се оценяваше между 20% и 30%.
Правителството на Лукас Пападимос трябва едновременно да се договори с международните кредитори за отписване на дълга, с партиите за подкрепата за рестриктивните мерки в икономиката и обществото и със собствения си протестиращ народ. Всичко това трябва да стане до седмица, за да може Атина да получи новия транш от 130 млрд. доларов спасителен пакет.
В същото време се чуват и нови аргументи в полза на тезата да се „изгони“ Гърция от Еврозоната. Излизането на Атина от единната европейска валута няма да струва скъпо. Брюксел вече договори вече стъпките за ограничаване на кризата. От друга страна Еврозоната я чака рецесия следващите две години, независимо от проблем с Атина. Излизането на Гърция ще влоши ситуацията с дълговата криза в Еврозоната, но за кракосрочен период.
Обсъжданата помощ за Атина с всеки ден расте, а местните власти явно демонстрират, че нямат политическата воля да се приложат дори и част от договорените рестриктивни мерки. И дума не може да става Атина да предприеме нужните реформи. Това показва, че има опасност да се влезе в кошмарен цикъл от преговорите. При тях Гърция ще иска все повече пари и ще отказва реформи, а Брюксел ще е изправен под натиск да ги даде на останалите, които показват, че имат политическата воля да се справят с дълговата криза.
Дебатите за преструктуриране на гръцкия дълг са ярака илюстрация за неспособността на ЕЦБ и ЕС да реши проблемите на Европа, коментира знаменитият икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц.
Според него част от проблема се крие в желанието на ЕЦБ да защити интересите на няколко големи банки, които не са застраховали гръцкия дълг, а се предпочели да спекулират с него. По този начин ЕЦБ поставяло интересите на корпоративни организации пред тези на европейците и Общността, нарушавайки духа на ЕС.
ЕЦБ ясно разбира, че няма достатъчна прозрачност, която реално да оцени риска от неконтролируем фалит предизвикан от ставащото в Гърция. Съществува реална опасност кризата с Лемън брадърс от 2008 да се повтори в Европа, предупреждава Стиглиц.