Членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански коментира пред NOVA процедурата по изтеглянето на 1,4 милиарда евро от Българската банка за развитие (ББР) към държавния бюджет. В ефира на предаването „Твоят ден“ финансистът анализира безпрецедентния дефицит в хазната и очерта макроикономическите сценарии за развитието на България през следващите две години.
По повод решението на служебния кабинет да изтегли 1,4 милиарда евро неусвоен капитал от ББР като антикорупционна мярка и ресурс за национални разплащания, Каримански подчерта, че финансовата институция е била изключително ликвидна още преди вдигането на нейния капитал през изминалата година. Според финансиста връщането на тези средства в хазната може да бъде положителна стъпка за държавата, но тя изисква стриктно спазване на законовите механизми.
"Тези пари не могат да бъдат изтеглени просто така от капитала на Българската банка за развитие, без да се премине през законова процедура по намаляването му", категоричен бе членът на УС на БНБ. "Трябва да има мотиви защо се намалява капиталът и да се преминат всички технически стъпки. Иначе всеки ще прави произвол", допълни той.
Каримански изрази сериозно притеснение от факта, че само през март дупката в държавната хазна се е разширила с нови 1,77 милиарда евро. Официалните данни на Фискалния съвет потвърждават, че подобни негативни нива не са отчитани в страната ни от 2007 година насам. Според експерта следващата власт трябва да се фокусира незабавно върху оптимизирането на държавните разходи и премахването на дублиращите се процеси в администрацията.
"Разходи няма как да не се режат, за да се върви към балансиран бюджет в средносрочен план. Трябва да видим процесите в държавата – дублират ли се те в няколко администрации", посочи Каримански. Той направи паралел с Нидерландия, която има три пъти по-голямо население от България, но се управлява ефективно от общо 17 министерства, докато у нас те надхвърлят 20. По думите му излишната бюрокрация и постоянното изискване на едни и същи данни тежат изключително много на бизнеса.
Финансистът коментира и макроикономическите сценарии за 2026 година. Реалистичният вариант предвижда 2,5% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на България и 4,2% инфлация, докато силно песимистичният сценарий залага едва на 0,5% икономически ръст и 5% инфлация. Движението по тези финансови оси зависи пряко от външните фактори и геополитическата стабилност.
"Конфликтът в Близкия изток продължава и цената на петрола се връща на нива над 96-98 долара. Това оказва голямо влияние и води до каскадно увеличение на цените във всички сектори на икономиката", обясни Любомир Каримански.