Археологът Методи Златков, който от години изследва теми, свързани с цар Самуил и епохата на българското Средновековие, продължава работата си. Връзката му с темата започва още през 2013 г., когато България подготвя отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил. Тогава е създаден организационен комитет, който подготвя редица събития, конференции и изложби.
„През 2013 година, когато се организираха дейностите по отбелязване на 1000 години от смъртта на цар Самуил, имаше организационен комитет, в който се подготвиха редица събития, конференции и изложби, свързани с отбелязването на тази годишнина. Аз бях секретар на организационния комитет и отговарях за подготовката на две изложби за отбелязването на тази годишнина“, разказва Златков.
По думите му работата по изложбите му дава възможност да проследи множество места, свързани с живота на Самуил и с борбите на българската държава срещу Византия.
„Много неща се казаха за Самуил, много верни неща се казаха. Той е действително един, за мен лично, най-героичният и изключителен владетел в нашата средновековна история. Много детайли могат да се кажат за различни обекти, които са свързани с него. Ние имахме тогава възможност и нашата изложба целеше да покаже местата, където е бил Самуил. Издадохме и една научнопопулярна книга, в която сме представили над 10 места, които са свързани пряко с неговия живот и с борбите от това време“, обяснява археологът.
Според Златков обаче значението на епохата на Самуил не се изчерпва само с военните поражения и загубата на държавността.
„Това, което със сигурност е може би най-важното, е, че това са едни 50 години на борба, която, въпреки че накрая е негативна за България и ние губим тази сериозна война, тези 50 години са дали голямо отражение върху цялата държава и върху народа. Според мен те дават и поставят такава бразда между нас и другите, че това довежда до укрепване на националното ни самосъзнание“, обясни ученият.
Златков определя периода като време на продължително противопоставяне, в което българската държава се изправя срещу една от най-мощните сили в тогавашния свят – Византийската империя. Според него трагичният край на Самуиловата държава е една от причините образът на владетеля да продължава да привлича вниманието на историци, археолози и изследователи.
„Самуил е шекспиров герой, защото ние знаем, че Шекспир използва елементи от драмата на Самуил в своята пиеса „Бурята“. Това е отдавна известен факт. Така че мисля, че не се концентрираме само върху трагедиите. Със сигурност ние се гордеем и със Симеон. Говорим и за нашите победи, и за Клокотница, и за другите ни големи победи, и за разширението на държавата.“
Но времето на Самуил е различно – това е период, в който България се изправя срещу Византия в момент на нейния възход.
„Времето на Самуил определено е тежко време, в което се противопоставяме на Византия, която тогава набира сила. Това е период на възход за един от най-значимите византийски императори – Василий II, смятан за един от най-добрите византийски императори. Той побеждава не само българите, с което премества границата на Византия за първи път от VII век отново на Дунав, но побеждава и в редица битки с арабите на изток“, отбелязва Златков.
Именно продължителната съпротива на българската държава според него прави периода значим не само за българската история. Археологът посочва, че значението на сблъсъка между България и Византия е било отбелязвано и от чуждестранни историци и философи на историята. След завръщането на тленните останки в България предстои нов етап от изследването им. Според Златков е важно да бъдат използвани съвременните научни методи, с които днес разполагат археологията и антропологията.
Методи Златков, археолог: „Антрополозите вече казаха, че има възможности за изследване на костите. Аз съм сигурен, че те са били изследвани внимателно от гръцките колеги, преди да бъдат върнати в България. Но сега се надявам да бъдат предприети всички възможни съвременни методи за изследване на костните останки и да имаме едно съвременно изследване на тях. Има много въпроси, които могат тепърва да бъдат изследвани. Има много обекти, които могат да бъдат проучвани – както в Гърция, така и в България.“
Златков определя връщането на останките и като важен жест в отношенията между България и Гърция.
„Това със сигурност е жест на добра воля и на решаване на един проблем, според мен. Сега, разбира се, може да има и има различни тълкувания. Някои от българите казват: защо дадохме някакви артефакти срещу това? Със сигурност има и гърци, които казват: ние взехме много малко срещу тази сделка. Но за мен тук имаме категории, които са различни.“
Според археолога не може да се поставя равен знак между материалните археологически ценности и човешките останки.
Методи Златков, археолог: „От една страна, останките на Самуил със сигурност са нещо, което няма цена, особено за нас. Защото той е единственият, реално единственият български средновековен владетел, за когото знаем и за когото имаме възможност да изследваме по този начин останките му. И отбелязването и съхраняването на неговата памет е много важен въпрос.“
На въпроса какво е значението на цар Самуил за днешните българи, Златков отговаря:
„Със сигурност цар Самуил е един от най-ярките образи в нашата средновековна история. И мисля, че няма българин, който да не знае за него.“
Историята на Самуиловото време съдържа не само военни сблъсъци и героизъм, но и вътрешни конфликти, политически борби и трагични събития.