След като българската армия овладява Пирот и разбива сръбските сили в поредица от сражения, натискът на Великите сили спира нейното настъпление. На 16 ноември 1885 г. княз Александър I Батенберг приема ултиматума, предаден от австро-унгарския дипломат Рудолф Кевенхюлер-Меч от името на Австро-Унгария, Русия и Германия. Предупреждението е, че при продължаване на военните действия България може да се изправи и срещу австро-унгарска намеса.
До този момент ходът на войната се развива в полза на България. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е обявено на 6 септември 1885 г., а Сърбия обявява война на 2 ноември по стар стил, съответстващ на 14 ноември по нов стил. Сръбската страна представя конфликта като реакция срещу нарушеното балканско равновесие и настоява за териториална компенсация.
От 5 до 7 ноември българските войски удържат победа при Сливница. Следва контранастъпление на запад. На 10 ноември български части разбиват сръбските войски при Драгоман, а на 11 и 12 ноември водят боеве при Цариброд и Нешков връх. На 14 и 15 ноември сръбската отбрана при Пирот е преодоляна и градът е овладян. Според Националния военноисторически музей българските сили принуждават Нишавската армия да отстъпи към Ниш, а пътят към сръбската вътрешност е открит.
Ултиматумът прекъсва победното настъпление
Именно в този момент Кевенхюлер-Меч пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот. Регионалният исторически музей – София посочва, че под натиска на австро-унгарския представител княз Александър I прекратява по-нататъшното настъпление на 16 ноември. Националният военноисторически музей също свързва намесата на дипломата с прекратяването на бойните действия.
Българските войски са принудени да се изтеглят от Пирот, въпреки сведенията за призиви на местни жители градът да бъде присъединен към България. Така военната победа не води до териториално разширение. Спряно е настъплението към Ниш, а българската армия трябва да освободи завзетата сръбска територия.
„Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество.“Това е формулировката в Букурещкия мирен договор, цитирана от Националния военноисторически музей. Преди подписването му преговорите за примирие приключват на 9 декември 1885 г. в Пирот. Договореностите предвиждат сръбските войски първи да напуснат българската територия, след което българските части да се изтеглят от Пиротско, да бъде създадена неутрална зона и да започне размяна на военнопленници.
Мирът запазва резултата от Съединението
Сръбско-българската война приключва с договора, подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г. по стар стил. Споразумението възстановява мира и довоенното положение между двете държави, без България да получи териториални придобивки. Военната победа обаче укрепва международното положение на Княжество България и създава условия Съединението да бъде признато.
На 24 март 1886 г. Топханенският акт урежда въпроса чрез лична уния между Княжество България и Източна Румелия. Така ултиматумът на Кевенхюлер спира българското настъпление при Пирот, но не успява да върне страната към положението отпреди 6 септември 1885 г.
Източници: new.bnr.bg, bta.bg