На 9 септември се навършват 71 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество. За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на комунистическото общество. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
По традиция през последните години на тази дата има две чествания. Едното е на Братската могила, а другото - до параклиса и черната стена край НДК, тази година ще е пред Кръста в кв. „Лозенец”.
Какво показва историята?
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г.
Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
На 9-и септември - иска ли някой да реабилитира комунизма?
„Лично аз, през всичките тези години на т. нар. „социализъм” изживявах свободата като клаустрофобия, като усещане за непоносимост. На мен ми е странно, че някакви хора изпитват носталгия по този период”, коментира историкът Михаил Неделчев.
„Не се е стигало до този момент да се убиват поети, деца. Първите години дори Никола Петков възторжено приветства антифашизма. Такова е било времето и момента, натрупване на беден и изстрадал народ, че времето е изисквало такива действия. За съжаление и днес имаме виждане за двойни стандарти, включително и Европа, към която се стремим. Повече хора в България не вярват в общата ни ценностна система в Европейския съюз”, на мнение е Борис Цветков – председател на градската организация на Българския антифашистки съюз.
Относно наплива на бежанци към Западна Европа, историкът Михаил Неделчев заяви: „Не е възможно целия Близък изток да дойде тук, защото това означава промяна на цялостната социална система на Европа”.