Кой не знае Красимир Гергов, кой не е чувал за него. Монополист в рекламния бизнес, собственик на рекламни агенции, има участие в над 30 фирми с различна дейност, с много бивши и настоящи съдружия, не може да им се хване края в какво участва последно. Бивш шеф и настоящ зам.-шеф на асоциация по рекламата и пиара, шеф на голф-асоциация, бивш собственик на голф комплекси край морето, за които разкопаха девствена природа в защитен район, миноритарен акционер и консултант в бТВ. Бивш служител на УБО отпреди 1989 г. (Управление за безопасност и охрана, V управление на ДС). Явява се понякога и като политически брокер – преговарял е от името на Бойко Борисов с политици. И т. н.
Красимир Гергов е и издател. Бивш, настоящ, не може да му се хване края. Няколко пъти е участвал в различни издания. Който разбира от тази материя се сеща какво е да имаш рекламни агенции и медии едновременно. Как може да обясниш на чуждия рекламодател, че твоите списания са най-фърст и топ.
Оказва се, че Красимир Гергов е и обикновен Пеевски.
Няколко негови лъскави списания са печатани с отсрочени плащания, натрупали са дълг към печатницата „Ропринт” за 710 000 лв. и после фирмата е закрита, а печатницата излъгана, че ще й плати. С лихвите и неустойките по договор сумата със сигурност стига над 1 млн. лева. Оказва се, че преди това същият издател е завлякъл и печатница „Дедракс” с 1,25 млн. лева. С лихвите и неустойките – сигурно към 2 млн. лева.
Читателят ще каже – абе, те завлякоха от банки милиони и милиарди, вие тука за едни 700 хил. лева, милион или два. Да, ама за една печатница това са много пари, тя е стигнала на ръба на фалита и се е спасявала със заеми и кредитиране от доставчици.
Да не помисли някой, че става дума за някакво недоразумение, частно-правен спор, заплетен казус. Не. Случаят чисто и просто е завличане, нагло, демонстративно. И с рецидив.
Става дума за списания, издавани по лиценз на Би Би Си, „Икономист”, „Шпрингер” и др. световни издателства. Сумата е натрупана за печат в печатница „Ропринт” през 2015 г. на списанията „BBC TopGear”, “BBC Знание”, „BBC GoodFood”, „HELLO!”, „Glamour”, „Moda”, спряното вече „Life” и за част от броевете на „Auto Bild България”. Дългът е над 710 000 лева. Някой може да каже – е той Гергов не ги е завлякъл тия пари лично. Има си директор тази фирма, и други съдружници, и т. н.
Да, ама основният собственик на печатницата Емил Петков казва, че е разговарял лично с Красимир Гергов и е получил обещания, че ще се издължат. После …нищо. Гергов спрял да вдига телефона.
Фирмата издател се казва „S Media Team” („ЕС Медия тийм” – виж тук). Според Търговския регистър 90% от капитала се държат от Красимир Гергов и съдружника му Евгени Райчев през тяхната фирма „Мобил рент”, а останалите 10% – от изпълнителния директор Любомир Станиславов, който е подписал договора с печатницата „Ропринт”.
Като голям клиент, който печата много списания, печатница „Ропринт” му е дала отстъпки, да изплаща фактурите си до 90 дни след изпълнение на поръчката. Издателят започва непрекъснато да бави плащанията, да изплаща по-малки суми. Водени са преговори многократно, издателят дава серия обещания. И накрая през декември 2015 г. закрива фирмата, прехвърля списанията в нова фирма „S Media” („Ес Медиа”). От името изпада само една дума и новата фирма започва да издава списанията. И си намира нова печатница. Една врътка и се отървават от 710 хил. лева дълг. С неустойки и лихви към днешна дата – над 1 млн. лв.
Новото дружество има същото седалище и адрес на управление като предшественика си: София, р-н „Триадица”, НДК – основна сграда, ет. 6.
Разликата между стария и новия издател е в това, че сп. „Life” е спряно, а на негово място започва да излиза български вариант на „Икономист”. Всичките останали списания излизат както преди.
Кой е собственик и шеф в новата фирма „S Media” („Ес Медиа”)? С 25% е акционер директорът и съдружник в предишната фирма Любомир Станиславов, който е подписал и последния договор с печатницата „Ропринт” от януари 2015 г. Останалите три четвърти от капитала са на едноличната фирма „Фрий медиа груп” ЕООД, която пък е собственост на чужда фирма. Според публикация в „Капитал” крайни собственици на издателството са Оля Маркез (в миналото пресаташе на Милен Велчев като финансов министър, собственик на рекламна и PR агенция) и Шай Щрикс (бивш спортен директор на “Еврохолд Балканска лига”).
Тази практика клиенти да завличат чрез различни юридически и финансови трикове печатници е голям проблем в целия бранш. Не е изпържена само „Ропринт”, нито Гергов е единственият издател с такива похвати. Затова с декларации за този случай излизат Съюзът на печатарската индустрия и Съюзът на българските журналисти. Не трогват никого. Ощетеният изпраща писма на издателската група на „Би Би Си списания”, „Икономист”, „Шпрингер”, „Hello” и др. Те са дали лиценз за тези списания, поне да знаят как ги издават в България техните партньори. Никой не се трогва.
За куриоз, като директор на „S Media” се появява Борис Илиев-Касиков (познат и като репортера „Тежко ми е, Касиков” от „Господари на ефира”). Човекът, който разобличава измами…
Хората от „Ропринт” смятат, че поведението на старите-нови издатели подсказва, че планът „да се изпържи” печатницата е замислен по-рано. Затова и задълженията към „Ропринт” започват да се трупат целенасочено от средата на 2015 г. През тези месеци те обясняват на печатницата, че в издателството предстои да влязат нови инвеститори, и старите задължения ще бъдат изчистени. Опитите от страна на „Ропринт” да договори и след това схеми за погасяване удрят на камък. Намеренията стават окончателно ясни от прехвърлянето на всички издания в пловдивска печатница веднага, след като е излязла регистрацията на новата фирма.
Има още един парадокс: освен че фирмата „S Media Team” е завлякла печатницата, тя е „дръпнала” още 120 000 лева ДДС (данъчен кредит), който печатницата е изплатила след издаването на фактурите през 2015 г.
Нормално е в бизнеса една фирма да задлъжнее и да фалира. Но за какво става дума тук? Фирма натрупва дългове и е ликвидирана съзнателно. Трупат се дългове и се сменя печатницата…
А издателите се надуват с лъскави списания и демонстрират престиж.
На обикновен език това се нарича завличане. Кражба. Има и други синоними.
Та като стана дума за Красимир Гергов. Неотдавна продаваха на търг за трети път негов 8-етажен хотел на ул. „Солунска”. Писано е в куп издания, най-подробно в „Капитал”, обяснявано е коя фирма на Гергов е собственик, длъжник и т. н. Хотелът или части от него са ипотекирани няколко пъти, да се чуди човек как става тоя номер. Най-големият дълг е към „Уникредит Булбанк”. Съдии изпълнители се надцакват кой да вземе пръв. Първо го продаваха за 20 млн., накрая слязоха на 11 млн. И с тия пари не могат да покрият дълговете. Нещо звучи познато?
Понеже Красимир Гергов не вдига телефона и на пишещия тези редове, ако има да каже свое становище, ще го публикуваме отделно (бел. авт. - след като вече този текст беше пуснат, и неколкократно позвъняване на Гергов на двата му телефона, самият той се обади, попита за какво става дума, обясних му, че негова фирма така и така, че искам да чуя мнението му, от печатницата вече са ми дали информация, той каза кратко “да, чао” и затвори. Ако все пак изпрати писмен отговор, ще го публикуваме).
Но някак се натрапва едно впечатление, че българския бизнес се развива по модела на един много масивен бизнесмен, който купува, продава, фалира фирми, банки, завлича, превърта, не плаща наеми, води дела в съда, докато източи каквото може. Такива са честните частници на прехода.
Материалът е на Иван Бакалов и е публикуван в e-vestnik.bg.