Глоба от 80 до 300 лева ще могат да налагат служителите на НСО, ако някой не изпълни разпорежданията им във връзка с тяхната дейност. Актовете за установяването на нарушенията се издават от упълномощени за целта служители, а наказателните постановления от началника на НСО. Запознати с досегашната дейност на службата коментират, че от привилегията да глобавят шофьори ще се възползват почти всички ръководители на група, за да могат оперативно да налагат глоби. Не е ясно как те ще могат да се обжалват пред началника на НСО или съда.
Това предвижда проектът на Закон за Националната служба „Охрана” (НСО).
Той беше публикуван във вторник за обществено обсъждане на сайта на правителството. Той е част от законодателната инициатива на ГЕРБ след 20 години специалните служби да имат ясни закони, по които да работят. Повече от 20 години НСО работеше без закон, като дейността на службата беше уредена в правилник и с няколко текста в закона за отбраната. Текстовете бяха изработени през 1989 г. - 1990 г. и отразяваха тогавашния компромис между тогавашната БКП и опозицията за спецслужбите.
В проекта няма отделни хипотези на нарушенията, но според разпоредбите шофьор, който не отбие автомобила си при звуков и светлинен сигнал на минаващ кортеж на службата за охрана, би могъл да бъде санкциониран с глоба до 300 лева.
Колите на службата, особено през последните години, бяха забъркани в редица пътни инциденти и предизвикаха възмущението на гражданите.
Освен в случаите на въоръжено нападение, предотвратяване на отвличане и пресичане на терористичен акт, служителите на НСО ще могат да ползват оръжие, за да спрат транспортно средство, създаващо опасност за охраняваните или за защита от нападение на опасни животни.
Проектозаконът разписва случаите, в които гардовете могат да използват оръжие, физическа сила и дори да задържат лица, които създават опасност за охраняемите. Въпреки изричното уточнение, че работещите в службата нямат полицейски правомощия.
За първи път в специален закон разписват задълженията и статута на държавните гардове, като те ще получат официално правото да налагат санкции на лица и органи, които не съдействат на НСО.
Проектозаконът, който е публикуван за обществено обсъждане, разписва правото на офицерите и сержантите от НСО да изискват информация от публични органи, фирми или физически лица при изпълнение на дейността на службата. Органите и лицата, които не предоставят безвъзмедно информацията и не съдействат на гардовете от НСО могат да бъдат наказани с глоба до 200 лева. За онези, които пък противозаконно пречат на служител на НСО за изпълни функциите си, проектът предвижда наказание от 500 до 1000 лева, разкрива радио „Дарик“.
Двойно по-голяма - до 2000 лева е заложената глоба за шефовете на държавни органи и ведомства, местна администрация, фирми и граждани, които не изпълняват задълженията си по този закон.
Както и досега НСО ще пази плътно президент, председател на парламента и премиер. Главният прокурор и вицепрезидентът ще имат осигурена охрана по местоживеене и месторабота и специализиран транспорт. С коли на НСО според проекта ще се предвижват председател и членовете на Конституционния съд, зам.-председателите на Народното събрание, министрите, шефовете на Върховния касационен и на Върховния административен съд и кметът на София. Изненадващо от списъка на охраняваните от НСО лица отсъства омбудсмана, отбелязва радио „Дарик“.
НСО отбелязва на 12 септември 133-та годишнина от създаването си,
съобщиха от службата.
Във връзка с честването от 18.00 часа военнослужещите и цивилните служители на службата за охрана ще присъстват на ритуал по поднасяне на венец на Паметника на Незнайния воин. Празникът ще продължи с приветствие от Началника на службата и коктейл в резиденция "Лозенец".
НСО кани всички свои бивши служители да вземат участие в честването. Представителите на електронните и печатните медии, които проявяват интерес към отразяването на събитието ще разчитат на пълното съдействие от страна на Националната служба за охрана.
На 29.04. 1879 г. Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България.
С пристигането му на българска земя възниква необходимост от формиране на подразделение за лична охрана на княза и за отдаване на военни почести при официални и тържествени случаи.
Тази задача е възложена на Софийска Първа конна сотня с командир поручик Александър Мосолов, който е назначен за първи адютант на княза.