През последните години политическите партии не издигат свои кандидатури за президент, а го правят неформално чрез инициативни комитети. Това от една страна дава възможност за увеличаване на вота чрез набиране на периферия, а от друга – намалява отговорността им по време на кампанията, заяви пред БНР политологът Ивайло Динев. В дългосрочен план това не е здравословно за политическата ни система, смята той. С новите двама сериозни кандидати президентската надпревара не само става по-интересна, но „ще вземе шоуто“, ще стане по-интересна от тази за парламента, посочи Ивайло Динев.
Това по думите му може да доведе до изкривяване на вота при партиите, а по-важното и за българите, изобщо за държавата е парламентът да бъде подреден според истинските предпочитания на хората.
Кандидатурата на Анастас Герджиков, подкрепена от ГЕРБ, политологът определи като странна, защото години наред според него Софийският университет е бил контрапункт на политики в сферата на висшето образование.
„Реално първите истински големи протести по времето на управлението на ГЕРБ бяха започнати именно в Софийския университет 2010-а година, три години преди окупацията. Протести срещу сериозно орязване на бюджета на висшето образование, конкретно на СУ…“
Една от целите вероятно е с кандидатурата на Анастас Герджиков да се привлече вот на либерално мислещи хора. От друга страна имаме кандидатурата на Лозан Панов, която би спряла донякъде „този теч от т.нар. градска, средна класа, либерално мислещи хора, които да отидат да гласуват за проф. Герджиков“, коментира Ивайло Динев в предаването „Преди всички“.
„Ако се стигне до втори тур, по-вероятно е вторият тур да бъде между сегашния президент и проф. Герджиков“, прогнозира той.
Може да се очаква сериозно преливане от ИТН към „Продължаваме промяната“ и то вече се вижда, както и от ДБ към ПП, отбеляза още в анализа си Динев.
„Аз продължавам да смятам, че мнозинство много трудно ще бъде създадено от т.нар. протестни партии.“
Нищо не се е променило от 4 април насам – продължаваме в една и съща линия да дълбаем, обобщи политологът.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.