Има междинни изводи за медийната среда в България. Журналистиката в България не се различава кой знае колко от медийната среда в други държави, защото има едни доста ярки тенденции, които не са от вчера и от днес. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Лилия Райчева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет "Свети Климент Охридски" по време на представяне на проекта, част от визията Европа 2020 - " Хоризонт 2020“.
Райчева каза, че едната тенденция е свързана с медиатизацията на политиката, а другата с политизацията на медиите. „Ние сме точно сега в тази ситуация“, посочи тя и добави, че освен това особено голямо значение има и развитието на информационните и комуникационните технологии, защото то променя цялата парадигма на медиите. Райчева обясни, че проектът по програма "Хоризонт 2020" е стартирал миналата година и ще приключи през 2024г. „Участват учени с доста известни имена от 14 страни членки на ЕС. Активната работа започва утре и тя е в четири области – правна и регулаторна рамка, журналистика, журналистически стандарти, проблеми на потребителите и медийна компетентност“, подчерта тя и добави, че тази година Софийски университет "Свети Климент Охридски" е домакин на поредната работна среща. „Хубавото съвпадение е, че се провежда в годината на седемдесетилетието на журналистическото образование у нас“, заяви тя.
Райчева обясни, че има проблеми със свободата на изказ, достъпа на информация и е хубаво, че този проект се провежда по време на едно много голямо действие на ЕК, която отдавна гласи една нова директива, свързана с независимостта на медиите.
Проф. Даниел Халин, професор в университета в Сан Диего каза, че той е част от консултативния съвет по проекта. “Този проект е огромен и отнема време докато се откроят най-важните изводи, но е много важно да кажем, че има комбинация от рискове пред която сме изправени – политическа намеса, липса на автономия на медиите, както и липса на ресурси на медията или липса на време на самият журналист“, посочи Халин. Той каза, че някои от проблемите са стари, но има и нови такива, които могат да се дължат на огромната вълна от информация и проблемите, които хората срещат, когато трябва да определят коя информация е достоверна и коя не. „Научих много за Европа вследствие на програмата, някои от нещата са ми познати от преди, защото съм чел много, но детайлно какво се случва в различните държави е ново за мен“, обясни той.
Цел на проекта е да се разработи инструмент за политици, преподаватели, критични за медиите органи и институции, както и за медийни експерти и журналисти, който да дава възможност за изготвяне на множество сценарии за рискове и възможности за европейския медиен пейзаж като цяло, както и за развитието на медийния пейзаж в отделните държави.