Анализ на Института за развитие и управление на ресурсите /ИРУР/ показва, че механизма за компенсации на електрическа енергия за бизнеса, въведен преди година има нужда от спешни промени. По него до момента са изплатени над 8 млрд. лева от българския данъкоплатец. В четвъртък служебното правителство удължи програмата с нов индикативен бюджет в размер на 3,6 млрд. лв.
Достъп до компенсации имат около 633 хиляди частни стопански субекти, като с тези средства се подпомагат, както губещите, така и печелившите предприятия. Помощта, която представлява поемане от държавния бюджет на разликата между пазарната цена и наложения таван от 250 лв. / МВтч., не доведе до сваляне или задържане на крайните цени на стоките и услугите. Всъщност се оказва генератор на инфлация. Цената на живота продължава да се повишава без да има признаци за обръщане на тази тенденция в краткосрочен и средносрочен план.
Всеки месец Фонд сигурност на енергийната система /ФСЕС/ изплаща близо 1 млрд. лв. компенсации, които са директна дотация от българските домакинства. От тях се възползват печеливши бизнеси като например фармацевтичните компании, нефтопреработвателната рафинерия в Бургас, торовите заводи и металообработващата промишленост. В условията на агресивна инфлация, която наблюдаваме, не се забелязва предприятията в тези отрасли да изпълняват ангажиментите си по отношение на социално-корпоративната си отговорност към обществото.
ИРУР счита, че е целесъобразно помощта да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението подпомаганите предприятия да прилагат мерки за енергийна ефективност. Резултатът, към който трябва да се стремим, е намаляване на потреблението. В противен случай инфлацията ще продължи да се повишава. Трябва да бъде ясно дефинирано кой има нужда от помощ чрез компенсиране. Част от средствата също така следва да се пренасочат към мерки за предотвратяване на енергийната бедност сред населението.
В момента средствата за компенсиране се поемат от търговците на електроенергия, чиито разходи впоследствие се възстановяват от ФСЕС. Тази функция не е включена в лицензионната им дейност и води до значителни затруднения. Процесът на изплащане се забавя и утежнява, защото се извършват насрещни проверки на фактурите. Търговците на електроенергия са изложени на сериозен риск от липса на ликвидност и фалити, тъй като изплатените от тях средства се възстановяват с близо месец закъснение.
ИРУР предлага разплащателната функция да бъде поета от НАП. По този начин компенсирането ще се извършва по-бързо и ще спомогне за неутрализиране и осветяване на сивия сектор в икономиката. Данъчната агенция разполага с цялата необходима информация, касаеща приходите и разходите на юридическите лица. Ще се даде възможност държавата да събере и част от своите вземания от фирмите, които имат задължения към фиска.
Фондът за сигурност на енергийната система изпитва хроничен недостиг на средства за изплащане на компенсациите, защото единствените му приходи се генерират от печалбите на държавната АЕЦ „Козлодуй“. За да се гарантира устойчивост на дейността на ФСЕС и попълването му с достатъчно финансови средства, ИРУР предлага финансовата тежест да бъде споделена и от всички дотирани към момента ВЕИ производители, ползващи преференциални цени за изкупуване на произведената от тях енергия. Субсидираните до момента ВЕИ производители да правят вноска във ФСЕС равна на разликата между договорената в дългосрочните им договори преференциална цена и прогнозната цена на КЕВР за едногодишен регулаторен период. По този начин във ФСЕС ще се генерират допълнителни 150 млн. лева месечно. Предложението на ИРУР е в духа на действащите в редица държави мерки и насоките на ЕК от 09.09.2022г., целящи повишаване на ликвидността на комуналните предприятия, търговците на електрическа енергия, доставчиците на природен газ и балансиращи услуги. Това решение може да бъде взето от КЕВР или от действащ парламент.