След 11 месеца война - няма победители, но има жертви и разрушения. Прогнозата е кратка и бих казал неутешителна. Още война и повече война. За съжаление, това което наблюдаваме в момента е по-скоро ескалация, отколкото стремеж към нейното прекратяване. Доста експерти твърдят, че войната досега е била нискотехнологична, а сега се наблюдават все повече технологични ресурси. Вървим към една ескалация. Най-тежката прогноза която чух беше, че войната ще приключи, когато страните изчерпят своите ресурси – не само военни, а и човешки. Това заяви в студиото на „Добро утро, Европа“ бившият заместник министър на външните работи Любомир Кючуков.
„Досега винаги в част от страните членки на НАТО е имало известна предпазливост тази война да не прерасне в глобален конфликт. Опасността да прерасне е наистина много голяма. Засега не се вижда възможността за победа. Ние не си дадохме сметка колко близко бяхме до ръба на глобалния конфликт. Когато паднаха украинските ракети в Полша – само бързата и персонална ангажираност на Байдън попречи на активирането на чл. 5 на НАТО. Страни като Полша, Прибалтика, Великобритания, САЩ – те снабдяват Украйна с оръжия, което да осигури победата, а страни като Франция и Германия снабдяват Украйна с оръжия, които да ги спаси да не загубят. Тук е разликата“, продължи той.
Кючуков засегна и темата с българската помощ към Украйна: „Публична тайна беше, че България снабдява от началото Украйна с оръжия, макар и индиректно. Проблемът не е в това, а в това, че се е правило съзнателно и тайно. Тогавашното българско правителство е действало в нарушение на решението на българския парламент, което вече е сериозен проблем не за Украйна, а за България“.
Той говори и за Северна Македония, и продължаващото нарастващо напрежение между България и съседната страна. „Ако в центъра на София спрат няколко автобуса с младежи от друга държава, развявайки знамена и техният лидер заяви, че България не трябва да съществува.. когато има подобен тип действия, няма как да няма реакция. Мисля, че България правилно реагира на случая в Охрид, но въпросът е каква е дългосрочната политика. Ние за 4 години постигнахме това, което Македония и Югославия не успяха за десетилетия. Ние превърнахме македонизма от държавна доктрина в национално верую. Той е идеология, борави със съзнанието на хората, а ние мислим за Македония преди всичко като за територия, и ако искаме македонизмът да не бъде водещата идеология, ние трябва да заложим нашата политика, да премахнем бариерите.“