Храненето с насекоми може да доведе до кръстосани алергични реакции. Това каза в интервю за БТА алергологът д-р Тихомир Мустаков.
След разрешение от Европейската комисия домашните щурци вече е възможно да се консумират замразени, сушени или на прах, както и да се използват ларви на брашнения бръмбар в храната. Подобни правила вече съществуват за мигриращите скакалци и ларвите на жълтия червей.
За нашия географски регион храненето с насекоми е екзотика, каза още той. По думите му, освен алергии, е възможно да зачестят случаите на алергенно замърсяване, което означава, че дори официално в определен продукт да липсва даденият алерген, е възможно той да попадне в поточната линия, по опаковките и т.н., което понякога наистина може да затрудни диагностиката и идентифицирането на алергена.
Консумирането на различни насекоми не е нова идея, освен това то е традиционно за някои райони на Земята, допълни лекарят. По-скоро това, което буни духовете, е дали трябва да ги ядем ние, които не сме свикнали с този тип храна, както и какво налага да ядем скакалци, каза още д-р Мустаков. Никак не е маловажен въпросът дали трябва да се променя традиционното хранене в различните части на планетата.
Тази храна, като алерген, провокира доста въпроси, тъй като насекомите съдържат алергени, които могат да доведат до кръстосани алергични реакции. Има установени алергени в множество насекоми и това, че ще започнат да се предлагат като масова храна, би разширило много контакта с тези алергени.
Кръстосана алергична реакция може да се получи у хора, които консумират някои от насекомите, но имащи алергия към домашно-праховите микрокърлежи, към скариди или към червени оцветители в колбасите, които се правят от ракообразни, посочи д-р Мустаков. По думите му това, на пръв поглед, са много различни алергени, но тъй като имат обща структура, предизвикват алергични реакции у едни и същи хора. Това са всъщност кръстосаните алергични реакции, уточни той и напомни, че те биха влошили и дихателните алергии. Може да се очаква повишаване на честотата на алергиите към такъв тип храна.
За нашия географски регион храненето с насекоми е екзотика. Консумацията на нетрадиционни продукти поставя имунната система пред изпитания, защото хората генетично се адаптират към храната, с която разполагат в региона. Доказано е, че промяната в типа хранене увеличава значително алергичните реакции, а в случая става дума точно за такъв тип промяна, добави д-р Мустаков.
Гените ни са „възпитани“ да не реагират на традиционните ни храни. Много рядко в страната ни се отчита алергия към чушки, но в някои други европейски популации са доста по-чести тези случаи. Това е пример как типът хранене модифицира възприемчивостта на имунната система и тя го разпознава като безвреден и го възприема без да създава имунен отговор. Когато за имунната система има нещо ново, въпреки че тя не знае дали е полезно или не, го възприема като чуждо и се опитва да го атакува.
Хората, които по принцип ядат насекоми, много по-рядко биха проявили някаква сензитивност, стигаща до поява на алергия. Там, където храната е традиционно приготвена и прясна, тя предизвиква много по-малко реакции, отколкото вносните варианти дори на същия продукт, добави той.
Насекомите съдържат хитин, но не е задължително той да провокира алергична реакция, каза още д-р Мустаков. Хората консумират скариди, които също съдържат хитин, припомни той. По думите му обаче скаридите са алерген, така че може да се очаква, че и други членестоноги ще бъдат също толкова алергизиращи. Хитинът не е единственото вещество, което би могло да отключи алергична реакция. Редица ензими от обмяната на насекомите също могат да бъдат алергени, посочи още лекарят.
Първата алергична реакция най-често е неочаквана, особено когато в семейството няма алергични хора. Признаците на алергия, които би трябвало да бъдат разпознати, са сърбящ обрив, отоци, суха кашлица, задух, чувство на стягане в гърлото или в гърдите, повръщане или силни коремни болки, в редки случаи може да се стигне и до шокова реакция, съпроводена със спадане на кръвното налягане, както и евентуално изпадане в безсъзнание. Това е спектърът на реакции, които биха могли да настъпят при хранителна алергия, посочи медикът. Според тежестта на оплакванията обикновено се използват антихистаминови препарати, кортизон, а в по-тежките случаи се прилага адреналин. По думите му евентуална алергична реакция след консумация на насекоми или брашно от тях би се овладяла с медикаментите, които и сега се използват като противоалергични.
В България не ми е известно да има тестове за диагностика на алергия към насекоми в храната, добави д-р Мустаков. По думите му в света вече има доста усъвършенствани тестове, които могат да идентифицират много малки количества от този алерген в храната.
Насърчавам хората да се хранят с възможно най-прясната и „локална храна“, произведена в рамките на около 300 километра т.е. тази, с която са свикнали най-много, каза още д-р Мустаков. Той посочи, че не е привърженик на екзотичните храни, дори и да не са скакалци. Необходимо е много добре да бъде обмислено в кои продукти ще се влагат скакалци, както и да се урегулира маркирането на храните, съдържащи брашно от насекоми. Проблемът е, че когато един продукт влезе в масова употреба, зачестяват и случаите на т.нар. алергенно замърсяване. Това означава, че дори официално даден алерген да липсва в определен продукт, е възможно той да попадне в поточната линия, по опаковките и т.н, а това понякога наистина може да затрудни диагностиката и идентифицирането на алергена.
Д-р Мустаков препоръча на производителите достатъчно ясно да посочват къде и по какъв начин ще се прилагат новите суровини, независимо дали са скакалци, водораси или каквито и да е други вещества, които не са характерни за традиционната ни кухня, за да може хората, които имат алергии, непоносимости или други проблеми, да се хранят безопасно.
С брашното от насекоми се набавя протеин, въпреки че насекомите не съдържат само протеин, но се предполага, че това би било евтин пълнител, заместващ протеина от месото, каза още д-р Мустаков. Това брашно може в някаква степен да замести протеина от месото, както се ползва сега и соевият протеин, допълни той. На практика почти цялата индустриално преработена храна съдържа соя и вероятно целта на ползването на брашно от насекоми е поевтиняване на продуктите, допълни д-р Мустаков.