Бившата съдийка от Софийския градски съд Румяна Ченалова е напълно и окончателно оправдана, съобщават от lex.bg.
Това става ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС), който остави в сила присъдата на Софийския апелативен съд, с която Ченалова беше оправдана, показа проверка на „Лекс“. Преди това тя беше призната за виновна от закрития вече спецсъд само по обвинение за документно престъпление, но то беше прието за маловажен случай, а давността беше изтекла, тъй че и за него не беше наказана.
Така, седем години след началото на процеса срещу бившата съдийка, той завърши с пълното ѝ оправдаване. Проблемите на Ченалова започнаха през 2015 г., когато тогавашният френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан заговори за „гнилите ябълки“ в съдебната система на България. Тогава той обвини Ченалова в корупция във връзка с гледаното от нея дело за несъстоятелност на две дъщерни дружества на френския дистрибутор „Белведере“. За тези случаи тя също беше обвинена, но още през 2017 г. разследването беше прекратено и както „Лекс“ писа, Ченалова вече дори осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение.
До съд стигнаха само обвиненията за длъжностни и документни престъпления, докато е гледала дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“ ЕООД срещу НЕК. Ставаше дума за 14 отделни деяния, с които Ченалова се сочеше, че е нарушила Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с цел да набави облага за ОЕТ. Прокуратурата твърдеше, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лева. За НЕК настъпили вредни последици от наложени запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното престъпление е свързано със същото дело, тъй като Ченалова е обвинена, че е поправяла протокол по него, в който грешно допълнила, че ищецът ОЕТ е представил преводно нареждане и е констатирана идентичността му с приложено по делото копие от документа.
Бившата съдийка беше призната за виновна на първа инстанция само за документното престъпление за поправката на протокола, че е представено едно преводно нареждане от ОЕТ. Спецсъдът прие, че деянието е било умишлено, защото Ченалова не е уведомила съдебния секретар за поправката, който по традиция в такъв случай изслушвал записа от предходното заседание. Според съда обаче това невярно документиране е маловажен случай, защото не е довело до вреди – платежното нареждане не е било единствено доказателство за евентуалното уважаване на иска, тъй като по делото са извършени и експертизи, мотивира се съдът. В такъв случай наказанието е само до 1 година затвор или пробация, а за такова престъпление давността е само 4 години и половина и тя е изтекла.
Апелативните съдии обаче решиха, че Ченалова не е извършила престъпление и в този случай, а делото стигна до ВКС след протест на прокуратурата, който не е бил поддържан от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Съставът на ВКС с председател и докладчик Антоанета Данова пише на първо място, че самата конструкция на обвинението за длъжностно престъпление е неиздържана. Съдът отбелязва, че в обвинителния акт няма факти за връзката между действия на Ченалова и допуснати нарушения и неизпълнени задължения. За пример е посочено, че прокуратурата първо твърди, че съдийката е поела ангажимент да реши делото в полза на ОЕТ, а след това, че целта ѝ е била да набави облага на дружеството, като то не плати таксите по исковата и допълнителната към нея молба.
„Факти, обосноваващи тези две цели не са въведени в обстоятелствената част на обвинителния акт. А това е било от изключителна важност, защото ако при нарушаване или неизпълнение на служебните задължения деецът не е целял да набави за себе си или за другиго облага или да причини някому вреда, то макар и да са налични другите предпоставки на чл.282 от НК , няма да е налице престъпление по този престъпен състав (Р 263-75-II). Освен това липсват каквито и да е било факти в обстоятелствената част касателно настъпилите значителни вредни последици, като същите в диспозитива са заявени напълно декларативно“, пише ВКС и добавя, че според него тези недостатъци се дължат до голяма степен на „неблагополучното формулиране на обвинението“.
След това ВКС изрично отбелязва, че решаването на търговското дело в полза на ищеца, какъвто ангажимент твърди прокуратурата, че Ченалова е поела и това е била целта ѝ, не може да се обвърже с наличието или липсата на държавна такса, тъй като внасянето на таксата не се отразява на законосъобразността на решението по делото. В тази връзка съдът обяснява, че съдията може по всяко време на производството и в следващите инстанции да констатира неплатена такса, пропускът да бъде поправен и исковата молба пак ще е редовна.
„Освен това, длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси (чл.129 ал.6 ГПК), т.е предвидената отговорност е административно-наказателна“, припомня ВКС.
Върховните съдии приемат освен това, че държавната такса по първоначалния иск всъщност е била внесена от ищеца, а по допълнителната искова молба Ченалова е констатирала, че не е внесена и е дала указание на фирмата да го направи. Съдът не е установил антидатиране на резолюцията и пише, че от факта, че не е изпълнена от деловодителя на състава, подобен извод не може да се направи.
„След като подсъдимата Ченалова е могла да даде ход на делото и без внесена държавна такса по първоначалния иск, на още по-голямо основание е могла да го разгледа и без такава по допълнителната искова молба. Нещо повече, по делото не са налице безспорни доказателства, че тя е допуснала изменение на иска“, се казва в крайното решение.
На следващо място ВКС припомня, че престъплението по служба по чл. 282 от НК изисква на подсъдимия да бъдат „инкриминирани разпоредби“, които създават задължения на длъжностното лице да предприеме или се въздържи от определено поведение. В същото време обаче прокуратурата е обвинила Ченалова, че е нарушила общите разпоредби от Закона за съдебната власт в чл. 8, ал.1 (Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят) и чл. 9 от ГПК (Съдът прилага закона еднакво спрямо всички). Според ВКС и в този случай може магистрат да носи наказателна отговорност, ако се докаже, че целта му е била да набави за себе си или за другиго облага или да се причини вреда.
„Последното отнесено към настоящия казус, означава, че прокуратурата е следвало да докаже, че Румяна Ченалова умишлено е нарушила или не изпълнила визираните в инкриминираните ѝ правни норми от ГПК задължения и то с възведената специална цел, което обаче не се е случило“, пише ВКС.
В заключение върховните съдии отбелязват, че макар и да са били допуснати някои нарушения в процедурата по поправка и допълване на съдебен протокол, в който е било записано, че вместо представени платежни нареждания, трябва да се чете, че са „фактури“, не е установено това да е извършено умишлено, както и със специална цел. В решението си те казват, че поправките на протокол не са изключение в дейността на съда, особено когато се е налагало да се извършват констатации по множество документи.
„Разбирането на прокурора, че след като секретарят твърди, че е записвал всичко, което му е било диктувано и по начина, по който съдията му е диктувал, то допуснатата поправка на протокола е извършена в нарушение на закона, не държи сметка, че при диктовката съдията също е възможно да допусне неточности, които като такива да бъдат вписани в протокола от секретаря“, се казва в решението.
В него ВКС добавя също, че с извършената поправка в протокола е нямало как да се постигне и благоприятен за ищеца изход от делото, тъй като предявеният иск е бил по чл.55 от ЗЗД (Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне) и в негова тежест е да докаже единствено наличието на плащане, а това е могло да стане и с платежно нареждане, следователно поправката не е била в полза на ищеца.
Върховните съдии не намират и никакви нарушения в констатираната от апелативния съд несъставомерност на документното престъпление.
Румяна Ченалова беше окончателно освободена от съдебната система преди три години, след като Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Висшия съдебен съвет за уволнението ѝ от ноември 2015 г. Дисциплинарното производство срещу нея беше образувано по предложение на тогавашния правосъден министър Христо Иванов за забавяне на производство, нарушение на Етичния кодекс, накърняване на престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. Нарушенията бяха открити при проверката на дейността на синдика Панайот Велков. Той е бил назначен за временен синдик на няколко дружества, за които има образувани дела за несъстоятелност, по които докладчик е била Ченалова. Предложението за дисциплинарка се основаваше и на проверка по сигнал на ОББ по повод на действията на Ченалова по четири търговски дела.