Отидете към основна версия

3 071 34

Бъдещето на водородния електрически транспорт? Проф. Дария Владикова пред ФАКТИ

  • дария-
  • великова-
  • автобуси-
  • водород-
  • транспорт-
  • програма

Тези автобуси са с нулеви емисии, казва тя

Снимка: Факти.бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Дните на водородната електромобилност са организирани от най-големия европейски проект JIVE, който внедри 300 автобуса в 6 Европейски държави. Демонстрациите у нас започнаха от София, а до 20 юни, включително, всеки един столичанин или гост на града ще може да се вози на водородния автобус по тролейбусна линия № 9 от 12 до 20 часа - безплатно. Говорим за т.н. зелен водород, който се получава от електролиза на вода като се използва възобновяема енергия. Водородният автобус на горивна клетка работи с електромотор. Необходимата електроенергия идва от водорода, който в устройство (т.н. горивна клетка) на борда на автобуса генерира електроенергия чрез електрохимична реакция между подавания от резервоара водород и кислорода от въздуха, която захранва мотора. Отпадъчният продукт от тази електрохимична реакция е вода, т.е. енергийният цикъл следва естествения кръговрат на водата. По темата пред ФАКТИ говори проф. Дария Владикова - ръководител направление „Водородни технологии и енергийни системи“ в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет в Стара Загора и председател на Българската асоциация по водород, горивни клетки и съхранение на енергия.


- Проф. Владикова, вие сте ръководител направление „Водородни технологии и енергийни системи“ в Тракийския университет. Как се позиционира България, когато говорим за водород?
- В „Института за устойчив преход и развитие“ имаме много ясна визия за развитието на водородните технологии с акцент върху спецификата на региона предвид Енергийния комплекс Марица. През 2018 година създадохме Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия с цел да обедини усилията на наука, индустрия, политици, държавна и регионална администрация. Ще се радваме, ако България ускори приемането на концепцията за декарбонизация и чрез водород, подчертавам „и“, защото в енергийния микс нито една технология не бива да се абсолютизира, нито да се пренебрегва.

- Къде най-добре се развива водородната програма в Европа?
- Като цяло програмата за водород в транспорта на Европа се развива много добре в страните в западната част на континента. Може би Германия и Великобритания са водещи. Едни от първите водородни автобуси бяха закупени от кметството на Абърдийн, Шотландия, което оперира с водородни автобуси от 2014 година , а сега – и с коли за събиране на боклук. Говоря за комерсиален продукт, а не е за научно-приложно развитие и за наука. В Лондон - по време на предишните Олимпийски игри, имаше водородни таксита и водородни автобуси, такива имаше и в Япония - над 100 водородни електрически автобуса обслужваха Олимпийските игри. В Германия водородният градски електротранспорт е доста добре разпространен. Само в Кьолн има над 50 автобуса, така е в Нидерландия, Белгия и т.н.

- Каква е тенденцията, за да стигнат и до нас?
- Тенденцията е ясна, това е чист транспорт – с нулево замърсяване. Виждам, че хората го искат. Има възможности за закупуването на водородни автобуси за градския транспорт. Оперативните програми, Планът за Възстановяване и устойчивост трябва да се използват за това. В момента водородният електротранспорт не фигурира в тях. С дните на водородната електромобилност този вид транспорт дойде при хората, те виждат, че това е реалност, а не екзотика. Този транспорт вече го има в много европейски градове, защо да не го има и у нас, където въздухът е толкова замърсен? Този транспорт е не само реалност, той е необходимост.


- За да се движат тези превозни средства, трябва инфраструктура за зареждане с водород. Ние къде сме?
- В Германия вече има над 100 водородни зарядни станции. В България от един месец имаме първата водородна зарядна станция и тя е подвижна, което е много разумно, защото, когато сме в началото, е добре да сме мобилни. Например, сега станцията ще отиде в Стара Загора, където ще зарежда този водороден автобус, който показваме, защото целта на инициативата ни е да запознаем хората с водородната електромобилност- ще минем през няколко града. А сега ще ви разкажа нещо интересно. Идеята за подвижна зарядна водородна станция беше генерирана от професор Здравко Стойнов още през 2012 година. Той имаше прекрасно чувства за хумор и я наричаше „талигата“. Ние над 10 години се опитвахме да убедим националните научни програми, че това е иновация, която трябва да се финансира. Е, накрая успяхме. Но през 2016 година една европейска фирма (Еър Ликид) направи такава подвижна станция… А нашата идея бе от 2012-а. Ако ние бяхме започнали през 2012-а, щяхме вероятно да бъдем иноватори в Европа в една нова зона – водородна електромобилност. Ние – българите, сме невероятно иновативни, имаме идеи. Това, което искаме като учени, е да ни вярват, да ни подкрепят, особено политиците.

- И някой да ви чуе, разбира се…
- Да, разбира се, да ни чуят. А не, когато ние казваме нещо, то да попада някъде в небитието. Искаме да има малко повече вяра в учените. Сега една група български учени се занимаваме с разработване на Европейската политика по водород. Нашата асоциация в момента участва като един от 8-те Европейски партньори от Германия, Италия, Португалия, Белгия и Австрия в изграждането на Водородна работна група към Европейския стратегически план за енергийни технологии, т.н. СЕТ план, така че ние работим за водородната стратегия на европейско ниво, но преди всичко искаме да работим за България. Искаме да ни чуят.

- Колко струва един такъв автобус на водород?
- Около 600 000 евро. Но в проекта JIVE цената беше с 25% по-ниска. Просто трябва работа и институционална подкрепа, за да участваме в големи инфраструктурни проекти. Трябва да се разбере за програмата, да се прояви инициатива и да се работи с обединени усилия.

- С едно зареждане какво разстояние се изминава?
- Около 400 км.

- Къде се произвеждат автобусите?
- В Португалия. Там вече има сериозна база. Това е кооперация между Тойота и португалската Каетано.

- Значи в ЕС, а няма да ги внасяме от далеч?
- В Португалия вече е затворен кръгът, защото знаете, че автомобилната индустрия не е само да сглобяваш. Тя е комплексна, но производството е европейско.

Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 13 гласа.

Свързани новини