Отидете към основна версия

9 684 15

София е капан в случай на силно земетресение

  • земетресение-
  • софия-
  • опасност-
  • диков-
  • устойчивост-
  • сгради

Не е ясно какво е състоянието на повечето сгради в София и колко от тях ще издържат в случай на земетресение като това в Япония. Най-опасни са старите стоманобетонови сгради, чиито носещи стени и подпори са унищожени при ремонти. Опасни са и сградите от 90-те години, строени с некачествена стомана. Това заяви арх. Людмил Леонидов. Според него, рискът за панелните блокове е по-малък. Арх. Людмил Леонидов обясни: „Витошката яка - всичките тези селища, които там се народиха, те нямат канализация, там почвата се навлажнява, тя става хлъзгава. Това се потенциални свлачища.

При едно земетресение няма да ни помете цунами, но тази част ще слезе долу в София. София няма пътища за евакуация, ние имаме паркирани коли безобразно навсякъде в града. Не може да се евакуирате. Вътрешнокварталните пространства в старата, в централната част на града са с двуметрови зидове. Всеки се е оградил, като че ли ще води война със съседа. Няма къде да избягате, защото нашите улици в София са тесни. И е ясно какво е състоянието на повечето сгради в София и колко от тях ще издържат в случай на земетресение, като това в Япония", каза той.

Три неща определяли устойчивостта на сградите при земетръс

Сградите в София са така проектирани, че трябва да издържат на земетресение с магнитуд 7.4-7.5 по Рихтер, увери главният архитект на София Петър Диков. По думите му, обаче влияние би оказало самото качество на строителството. Диков поясни, че след промените е имало период от 7-8 година, когато е нямало стриктен контрол на качеството на строителството. „Аз обаче смятам, че включително и тези сгради са направени достатъчно коректно спрямо проектите, тъй като отговорността на проектанта и конструктора е много голяма по нашата нормативна уредба", допълни той.

Три неща определят устойчивостта и гаранциите на сградите при земетръс. Първото са нормите, по които се проектират сградите. Второто е качеството на самото строителство. И третото е организацията на обществото и на града при едно бедствие. По първа точка, според арх. Диков, нашите норми са изключително коректни, добре направени. Те са съобразени с европейските норми.

„Така че по отношение на качеството на самите проекти, аз мисля, че ние не трябва да имаме съмнения. Зонирането на България е направено коректно, спрямо нашата геоложка зона. То беше променено след земетресението във Вранча, при което се бяха срутили жилищни сгради в Свищов. Жилищните сгради, които паднаха, бяха строени по една система, която след земетресението беше забранена", каза още главният архитект.

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини