В норвежкия град Ларвик, разположен на 130 км. Южно от Осло, беше построено експериментално жилище по проект на архитектурното бюро Snohetta и Центъра за изследване на строителството с нулеви емисии – ZEB (Zero Emission Buildings). Особеното на сградата е, че сама произвежда необходимата за нормалното й функциониране енергия и също така може да компенсира 100% произвеждания обем парникови газове, които са отделени при направата на материалите, от които е изградена постройката.
Къщата, чиято разгъната застроена площ е 220 кв.м., е с наклон на покрива 19 градуса. Това е оптималният градус за събиране на слънчева енергия и в същото време удобен, за да се получи добро вътрешно разпределение. На покрива има слънчеви панели и слънчев колектор.
Авторите на проекта са изчислили, че панелите и колекторът, заедно с геотермичните помпи, не само ще осигурят нужната електроенергия, но и ще генерират допълнителни мощности за снабдяване с ток на електрониката на къщата за една година.
От югозападната страната на сградата има тухлен атриум, който осветява партерния етаж и дефакто дневната е под един вид „открито небе”. Едната от стените на атриума е обърната към слънцето и се явява важен елемент от пасивния дизайн. Тя е с висока термична маса и през деня акумулира топлина, а след залез слънце постепенно я отдава в помещенията и по този начин се поддържа постоянна температура.
Архитектите са успели да създадат не само високотехнологичен, но също така и уютен дом. За целта е използван много дървен материал и стари тухли. А в двора има и малка градина.