Поредната сграда - паметник на културата замина в небитието в почивен ден. Това пише в профила си във Фейсбук Весислава Танчева.
Домът на ген. Рачо Петров, който се намира на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Бенковски", в София вече не съществува.
Тази смърт беше дори по-предизвестена от разрушаването на тютюневите складове в Пловдив и разчистването на паркинга на Киро Японеца от ненужни архитектурни забележителности.
Живея на две пресечки от този ъгъл, само за десетте години откак съм в този квартал къщата на генерала, министър и премиер на България горя два пъти! Това припомня Весислава Танчева.
Впрочем, намира се на 100 метра от Министерски съвет и Президентството, на около 500 метра от кметството на София и на 70-80 метра от бъдещия парламент (и бивш партиен дом!). Трудно може да се намери локация, по-точно вписваща се в описанието "в сърцето на града и на държавата"...
Щом наглеците не се притесняват да ударят там, нищо не може ги спре...
Факти.бг пита - дали не се гаврим с паметта на великите българи?
Припомняме, че ген. Рачо Петров е един от героите в Сръбско-българската война.
Той заема редица постове в българската армия, а след уволнението си през 1896 г. се занимава с политическа дейност. Два пъти е министър-председател на България – първият път оглавява временното 21-во правителство от 25 януари 1901 г. до 4 март 1901 г., а вторият – 26-тото правителство от 19 май 1903 г. до 4 ноември 1906 г.
Скоро след като излиза от политиката, през 1908 г., генерал Рачо Петров основава и оглавява до 1911 г. Съюза на запасните офицери.
През Балканската война е назначен за съветник в свитата на престолонаследника Борис. В края на октомври 1912 г. преговаря с гърците за допускане на Седма Рилска дивизия в превзетия от тях Солун.
На 20 юни 1913 г. – дни след избухването на Междусъюзническата война, Рачо Петров е назначен начело на разположената около Цариброд и Трън Трета армия. През следващите дни ръководи безуспешните операции за овладяване на Враня и Пирот. Напредването на поверената му армия към Южна Морава е спряно от сърбите при възвишението Букова глава, а атаката към Пирот е спряна от главното командване, поради необходимостта от прехвърляне на подкрепления за разбитите български войски в Македония. След края на войната, на 2 август 1913 г., Рачо Петров е повишен от генерал-майор в чин генерал-лейтенант.
През декември 1915 г., по време на Първата световна война, генерал Петров става началник на новосъздадената Македонска военноинспекционна област. Заема длъжността до октомври 1916 г. Зачислен е към щаба на действащата армия. През 1917 г. излиза в запас по собствено желание.
При правителството на Александър Стамболийски той е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след което пада правителството на Стамболийски и е амнистиран през 1924 г. На 6 май 1936 г. лично цар Борис III го удостоява с най-високото звание генерал от пехотата.
Генерал от пехотата Рачо Петров умира на 22 януари 1942 г. в гара Белово – Пазарджишко.