Дървесината е един материалите, имащи свойството най-бързо да поглъщат или отделят вода от и в околното пространство. При поемане на влага при нея се получава набъбване и дървените детайли увеличават размерите си., Лакираният паркет по-малко се влияе от промените в околната властоПри изпаряването на вода от дървесината се получава съсъхване и намаляване на размерите на детайлите. Раздуването и свиването на дървените елементи е различно взависимост от ориентацията на дървесните влакна в паркета. По дължина на паркета то е минимално не повече от 0,2 %. По ширина обаче намаляването (увеличаването) на размерите може да достигне и до 12% т.е. едно парче паркет с ширина от 50 мм може да се стане по-тясно с цели 6 мм. При значително намаляване на влагата в дървесината се получава отваряне на фуги между два паркетни детайла и цялостно разхлабване на подовата настилка. За да се предпазим от тези силно неприятни дефекти, необходимо е да се спазват
няколко основни изисквания
Монтирането на подовата настилка да се извършва върху основа, в която да няма или количеството на влагата да бъде ограничено. При ново строителство, основата трябва да бъде напълно суха (при железобетонна плоча). Има случаи, когато по различни причини собственикът на жилището много бърза да се монтира паркетът. В такъв случаи се използват специални грундове, които запечатват замазката и не позволяват влагата от нея да отива в дървената настилка. По време на поредното изложение "Стройко 2000" в НДК шведска фирма представи грунд за циментова замазка с по-висока влажност. Има обаче и рискове при използване на подобни експресни методи. Това е влагата от пода да премине в стените.
Ако няма големи и резки изменения в температурата и влажността на въздуха, дървесината достига до състояние, наречено равновесна или устойчива влажност. Промените в температурата довеждат до незначителни промени във влажността на дървесината, докато промените в относителната влажност, даже и в малки граници, изменят забележимо влажността й. Влажността на паркета в момента на неговото полагане трябва да бъде с 1-2% по-ниска от експлоатационната или най-много равна на нея. Почти всички фирми-производители и доставчици препоръчват готовият паркет да престоява най-малко 2-3 седмици в помещението, където ще се монтира. По този начин влагата в паркета се изравнява, доближава се до експлоатационната, намаляват се вътрешните напрежения в дървесината.
Температурно-влажностните
условия са променливи
и зависят от типа на жилището, начина на отопление, годишния сезон, климатичните условия на района, типа на основата, наличието на климатична инсталация и др.
Жилищата с централно отопление се характеризират със сравнително постоянна висока температура и ниска относителна влажност на въздуха. Температурата се изменя от 20 до 300С, а относителната влажност на въздуха - от 20 до 50%. Експлоатационната влажност на подовите настилки се променя от 5,2 до 9,2%;
Там, където има локално отопление температурата на въздуха се изменя от 15 до 250С, а относителната влажност на въздуха - от 30 до 80%. Експлоатационната влажност на дървесината в това жилище варира от 6,5 до 16,2%;
В помещения без или с частично (периодично) отопление температурата на въздуха се изменя от 0 до 300С, а относителната влажност - от 30 до 80%. При тези условия влажността на дървесината се изменя от 7,3 до 17%. В условията на подово отопление влажността на паркета се движи в минималните си стойности 5-8%.
От особена важност за качеството на монтирания паркет е състоянието на замазката под него.
Необходимо е тя да бъде устойчива
Якостта й се установява с помощта на един тест, при който със закален стоманен шифт се правят кръстообразно няколко драскотини по повърхността на замазката на разстояние 5-10 мм във формата на решетка. Въпреки усилието драскотината не бива да прониква дълбоко, а получаващите се квадрати трябва да бъдат възможно с по-остри ръбове. В никакъв случай при това горният край на малките квадрати не бива да се отлепва. Точките на пресичане трябва също да са остроръбести.
Най-често паркетите се монтират върху
циментова основа
Времето й за съхнене е не по-малко от 6 седмици. При започване поставянето на настилката влажността на замазката не бива де по-голяма от 2%. Преимуществата й са, че могат да се използват всички видове лепила и не е необходима предварителна замазка. Недостатъци са дългото време за съхнене, нуждата от фуги срещу разкъсване (при площи над 30 кв. м) и склонността към образуване на пукнатини и изкорубване.
Анхидритните замазки
се използват все повече и често. Техен минус е, че повърхността е или твърде корава, или твърде мека и кредирана, което изисква да се шлифова машинно или да се почисти с четка и да се изсмуче. При големи площи не са необходими фуги срещу предвидено разкъсване. Времето за съхнене на анхидритната замазка е не по-малко от 4 седмици.
Битумната
замазка се изпълнява много бързо и е подходяща за полагане на настилки от дърво. Много кратко време след полагането й върху нея може да се монтира паркет. Недостатъците й са, че има склонност на неравности по горната повърхност и повдигане в ъглите. При здрави строителни елементи са необходими и широки разширителни фуги. Технологията е стара и неекологична.
Магнезиевата замазка
няма преимущества за монтаж на паркет. Съхненето трае не по-малко от 4 седмици. Свойствата на якост и огъване са нищожни. Препоръчва се полагане на паркет само с фиксатори на влагата и междинно поставяне на плочи от дървени стърготини.
Васил ТАШЕВСКИ
nanchev@sof.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.