Съдът остави за постоянно в ареста хакера Теодор Илиев, представящ се с псевдонима „Емил Кюлев”. За него обвинението твърди, че през годините е успявал да „пробие“ базите данни на десетки държавни институции, банки, застрахователни компании и други дружества. Според прокуратурата, той е прониквал в информационните масиви на институции и фирми, копирал ги е и ги е използвал, за да ги изнудва за пари. Миналата година 21-годишният мъж обяви, че е източил данни и от системата на застрахователната компания, за която се твърдеше, че е контролирана от Алексей Петров.
Според защитата на Теодор Илиев няма преки доказателства, че хакерът "Емил Кюлев" и Теодор Илиев са един и същи човек. По думите на адвоката на Илиев предвиденото наказание за такова престъпление не е достатъчно високо, за да се иска задържане под стража. Защитата на хакера посочи, че органите на реда са направили връзката между личността на Илиев и хакера Емил Кюлев на база интернет публикации, вътрешно усещане и слухове.
Освен това в документите по досъдебното производство било написано, че е бил извършен оглед на интернет пространството, като не ставало ясно как точно е бил извършен той. Освен това Теодор Илиев е с чисто съдебно минало, като това в комбинация с липсата, по думите на защитата, на материали, доказващи, че хакерът "Емил Кюлев" е Теодор Илиев - доказват, че няма нужда от мярка за неотклонение. Самият Илиев твърди, че не разбира обвинението.
Съдът обясни, че в протокола за претърсване на жилището на Тодор Илиев е написано, че са иззети флашки, мобилен телефон и други устройства, но те не са собственост на Илиев, а на жена, с която се предполага, че стой съжителства. Освен това част от свидетелите са двама служители на ГДБОП, които видели падащ от втория етаж предмет, който се оказал лаптоп. Счупен преносим компютър бил намерен и до контейнер в близост до жилищния блок, в който живеел Илиев.
Служителите на ГДБОП видели и отворен прозорец на втория етаж. Сега трябва да се установи дали този прозорец е на жилището на Тодор Илиев.
Съдът обяви, че свидетелите се делят на две групи. Първата група са хора, които са били привлечени, за да се установяват факти и обстоятелства около личността на Илиев. Другата група са лица, които твърдят, че са комуникирали с хакера "Емил Кюлев" и на базата на такива показания се прави обосновано предположение, че хакерът "Кюлев" е Тодор Илиев.
Стефан Чолаков е името на свидетеля, дал показанията, на базата на които стъпва обвинението. Разпитани са и свидетели, които са работили в хакнатите фирми и институции, които са получавали мейли от хакер с псевдоним "Емил Кюлев", който искал да му се прехвърлят средства и активи, за да бъде върната чувствителна информация, която е била открадната от базите им с данни. Грешката на хакера "Емил Кюлев" била, че допуснал да бъде записан разговор между него и свидетел в момент, в който не е бил включен модулаторът на гласа му. Записът обаче е без направена експертиза.
Съдът счете за важно мярката на Тодор Илиев да позволи той да участва в досъдебното производство, тъй като делото се занимава с много сложна юридическа и технологична материя. Освен това в кратки срокове ще се иска запориране на криптоактивите на Илиев в трансграничните юридически лица, които той използвал за съхранение на криптовалутата.
Истинското име на смятания за хакера с псевдоним "Емил Кюлев" е Теодор Илиев. Той не е осъждан и е роден през 2003 година. Твърди, че е безработен със средно образование. Обвиненията срещу него са за период от 4 години, което означава, че по време на потенциалното извършване на престъпленията, той е бил малолетен.
След получаване на откупите Илиев прехвърлял средствата към други юридически лица. Информацията по думите на прокурора е била "записана в блокчейн системата на биткойн", което доказало пътя на парите. Държавното обвинение твърди, че има наличие на опасност Теодор Илиев да се укрие или да извърши друго престъпление. По време на съдебното заседание Теодор Илиев не изглеждаше притеснен или под емоционален афект.