Когато го питат какво е красотата, Жан-Батист Андреа не започва с картина или стихотворение. Говори за кучето си, разходката в планината, звездното небе, мириса на гората, музиката и една хубава вечер с приятел. „Красотата е навсякъде“, казва френският писател, сценарист и режисьор в разговор за литературата, детството и вярата.
Андреа е в София, за да представи българското издание на дебютния си роман „Моята кралица“ по покана на издателство Orange Books. Авторът е носител на наградата „Гонкур“ за романа „Да бди над нея“, но разказва за успеха без самочувствието на човек, който смята, че е пристигнал на крайна спирка.
Мечтата започва на девет години
Още като дете Андреа е знаел, че иска да бъде писател. „Исках да стана писател още на девет години, а целият свят около мен ми повтаряше, че това не е истинска професия“, разказва той. По думите му никога не се е отказал от тази мечта и никога не е имал друга професия – винаги е писал или превеждал.
Разказването на истории е било част от него още от детството. „Обичам да разказвам истории на приятели. Правех го още като дете и мисля, че именно затова исках да стана писател“, казва Андреа. За него писането носи преди всичко радост, а книгата трябва да създава емоционална връзка с читателя.
Литературата не трябва да дава уроци
Андреа не приема литературата като назидание или политическа програма. Според него писателят може да изразява собственото си мнение, но книгата не бива да се превръща в урок към читателя.
„Не мисля, че литературата трябва да се опитва да дава уроци. Тя трябва да казва, да изразява факти“, заявява писателят.Той не се стреми да възпроизвежда постигнатото. Напротив – всяка следваща книга трябва да бъде различна. „Не се опитвам да дам на хората това, което очакват. Опитвам се да им дам това, което не очакват“, казва Андреа.
Пътят към божественото минава през изкуството
В разговора божественото не е абстрактна идея, отделена от всекидневието. Андреа го свързва с хората, които правят нещо значимо за другите, грижат се за животните и природата или създават изкуство.
„Мисля, че всеки може да се доближи. Според мен най-близо до божественото са хората, които правят велики неща за другите. Но изкуството също е път“, казва той.За писателя киното и литературата също са по-близки, отколкото изглежда. Той не мисли за кино, когато пише, но думите му пораждат образи. Именно това усещане за сливане между образ и език е умението, което е запазил от работата си като сценарист и режисьор.
„Моята кралица“ е риск за Андреа, защото главният герой е наивно дете – онази част от човека, за която, според него, рядко се говори. Самият автор определя себе си с една дума – оптимист. А на въпроса какво обича най-много, отговаря без колебание: „Живота“.
Източник: bTV Новините