Къде са ни книгите? Въпросът задават български писатели, които утре ще излязат на протест, за да залеят със слова площада между президентството и Министерски съвет. Настояването на гилдията е спешно да се отпуснат средства за обновяване на книжния фонд на библиотеките у нас, както и за приемане на стандарт за библиотечно-информационното обслужване. Оказва се, че 90% от нашите библиотеки не са закупили нови книги в последните три години. Ударени от финансови проблеми и обидно ниска посещаемост, библиотеките имат нужда от стратегия, която да ги превърне от тъмен и прашен склад за книги в модерни културно-информационни центрове.
Визия за бъдещето
Библиотеките имат нужда не само от нови книги, но и от компютри, мултимедия, културни инициативи, образователни възможности, обясни на пресконференция Александър Кьосев от СУ „Св. Климент Охридски“. Той е категоричен, че е крайно време нашите библиотеки да влязат в 21 век. А за целта трябват средства.
Според книжните и писателски организации са нужди поне 20 млн. лв.
„Библиотеките, освен да бъдат богати на книги и информация, трябва да работят за своя имидж – да бъдат място, в което искаш да отидеш. Сега те са се превърнали в маргинално място и не са интересни на никого“, заяви писателят Калин Терзийски, който наскоро бе отличен с европейска награда за литература.
Това е протест ЗА – за Възраждане, за книгите, за културата, заяви на пресконференция Ели Попова, директор на Българската библиотечно-информационна асоциацията. Акцията е от 11.00 часа утре. С нея гилдията се надява да привлече вниманието към сериозните проблеми, които заплашват не са съществуването на библиотеките, но и шанса за образование и култура, който могат да дадат на много хора.
Интересът почти го няма
Читателската посещаемост в България е едва 10%, което ни отрежда да опашката в ЕС. За сравнение във Великобритания е 60%, а в скандинавските страни – 70-80%. Българинът си купува средно по една книга за две години, а средният европеец – по 11 годишно. Хората на перото признават, че няма какво да задържи хората в библиотеките – книгите са стари и не са достатъчно.
Липсват книги и за университетите в чужбина, в които се преподава български език, както в културните ни центрове в чужбина, допълни писателят Георги Господинов.
„Ние сме в състояние на ново варварство“, коментира Михаил Неделчев, председател на Сдружението на българските писатели.
Мрачна картина – празни зали и стари книги
5000 библиотеки са изчезнали. Тези, които не са, залиняват и не осъществяват почти никаква дейност, обобщи проф. Димитър Димчев от СУ „Св. Климент Охридски“. Парите, които библиотеките получават, отиват първо за заплати и издръжка, след което остатъците се разпределят за нови книги. Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий е закупила едва 29 книги за миналата година, което удря и на международните й контакти.
Особено трагична е картината в малките населени места. Александър Кьосев заяви, че едва 2% от ромите и 3% от турците са активни читателите. Освен малцинствата, най-уязвими са бедните и малцинствата. Той е категоричен, че културата политиката е пред провал, а междувременно ресорният министър Вежди Рашидов залага на две неща – музеи и археология. „Докато акцентът е руините да се превърнат в туристически продукт, всичко останало се превръща в руини – сценични изкуства, театър, литература“, допълни той.
Какво се случва?
Финансирането на библиотеките не трябва да е спорадично, категорична е Ели Попова. Тази година за регионалните и общински библиотеки са отпуснати 500 000 лв., както и 600 000 лв. за читалищата. Според експерти са нужни минимум 20 млн. лв. на година само за обновяване на книжния фонд.
Кампанията за възраждане на библиотеките „Къде са ни книгите“ продължава вече месец. Има петиция в интернет и група във „Фейсбук“ в нейна подкрепа. Зад каузата застава и Мис България 2011 Ваня Пенева.