Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“ се справя с набавянето на нови книги. „От четири години променихме системата на закупуване на книги, та дори и с намален бюджет успяваме да се справим. „„От години насам призоваваме бюджетът на Университетската библиотека, като национална институция, да бъде отделен от този на СУ, защото ние поддържаме със същата субсидия, която получават другите университети втората по големина библиотека у нас. Глас в пустиня“, казва ректорът на Алма Матер проф. Иван Илчев в ProИнтервю.
Преди няколко дни библиотекари и писатели се вдигнаха на протест с настояването да се отпуснат спешно пари за обновяването на книжни фонд на библиотеките у нас и за приемането на стандарт за подобряване на дейността им.
Това е национална библиотека у нас. „Абонираме в рамките на нашите възможности и за бази данни, а за наша радост правителството продължава да плаща един огромен абонамент за най-важните и скъпи база данни“, допълва Илчев.
„СУ е държавен университет - смисълът е, че държавата подкрепя тези университети в интерес на обществото. Ако сме частен университет, ще поддържаме само тези професионални направления, от които имаме финансова изгода“, казва още проф. Илчев.
Той признава за проблемите с материалната база: „Най-лошо е положението в Ректората - за съжаление, колеги от Ректората не искат лекциите им да бъдат прехвърляни в други кампуси. Предполагам, че до три години след завършването на огромната сграда на Цариградско шосе и ремонта на сградата, която получихме на "Опълченска", проблеми от този род ще останат в миналото“.
„Когато се завърнах за трети път от САЩ след преподаване в четири американски университета, колеги ми подариха войнишки орден за храброст - това заслужавал човек, който три пъти се връща в България“, разказа той.
„Ако нямаме упоритост да правим най-доброто от това, на което сме способни у нас, то нямаме надежда да достигнем най-добрите“, категоричен е ректорът на Алма Матер.
Проф. Илчев е категоричен, че се прави нужното, за да няма в най-стария университет у нас преподаватели, които не се интересуват от учебния процес. „Не сме ангели - и ние не сме безгрешни, но преди две години в Турция питах хората, с които се срещах защо не изпращат децата си при нас, а в други университети - отговорът най-често беше: "при вас трябва да се учи много", казва той.
Иван Илчев дава и своята оценка за поколенията: „Всяко поколение се обединява около две тенденции - да смята, че това, което се случва с него, е нещо напълно ново, неслучвало се до този момент (а обикновено се е случвало) и забелязва обикновено онова, което му показват в момента политиците. След петдесетина години често се оказва, че по-важни за обществото са се оказали някои трудно видими за съвременниците процеси“.
Цялото интервю в Probook.
Всеки може да зададе своя въпрос.