Националният исторически музей (НИМ) се е отказал да реставрира средновековната църква "Свети Петър и Павел" в с. Беренде, община Драгоман, паметник от национално значение заради стенописите си. При оглед, извършен от Божидар Димитров преди пенсионирането му през ноември 2017 г. било установено, че че най-ценните стенописи, включително и образът на цар Иван Асен II /1218-1241 г./, са "изрязани от иманяри и са отнесени неизвестно къде". Поради това храмът вече не представлява интерес, казаха от институцията пред "Дневник".
За окаяното състояние на църквата, оцеляла 700 години, се разбра именно благодарение на Божидар Димитров в края на миналия август. Тогава директорът на НИМ я сравни с Боянската и бе готов дори да организира първото в България цялостно преместване на паметник на културата. Разбра се и друго - че местните жители се опитват да я спасят от години, но се въртят в омагьосан кръг от бюрокрация и безразличие. След отпор от всички страни Димитров обяви, че музеят ще я реставрира на място. Месеци по-късно той е пенсионер, а "Св. Петър и Павел" все така се руши Проф. Димитров изпълни обещанието си и направи оглед с реставраторите на Боянската църква, каза пред "Дневник" зам.-кметът на Драгоман Лидия Банкова, за която отказът на НИМ е новина отскоро. Тя обясни, че в очакване на реставрацията миналата седмица общинският съвет е отпуснал 25 хиляди лева за очакъляване на пътя към църквата, а благодарение на директора на Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет и Софийска митрополия са събрани около 10 хиляди лева за ремонт на покрива.
"Повече няма откъде да извадим, ние сме бедна община и нямаме необходимите 60-70 хиляди лева за реставрацията", каза Банкова, според която ако държавата се отметне от поетия ангажимент до година църквата "ще изчезне" .
На теория "Свети Петър и Павел" би могла да кандидатства за средства към Министерството на културата на годишната сесия през април. На практика обаче тя няма документи за собственост, което спира всякакви процедури. Общината е инициирала издаването на нотариален акт, но по думите на Банкова църквата няма да го дочака - само извеждането й от горския фонд може да трае 3-4 години. Според заместник-кметицата единственото спасение е държавата намери спешен шорткът през бюрокрацията и да отпусне целево финансиране.
Обяснението на НИМ е озадачаващо, тъй като стенопис с образа на Иван Асен II липсваше още когато Божидар Димитров обяви намеренията си да мести храма, видя "Дневник" на място. Повечето източници по темата споменават надпис с неговото име, липсвал още през 1976 г. "Свети Петър и Павел" обаче продължава да е сред единиците в България със стенописи от XIII-XIV век, и то с почти цялостен ансамбъл. "Уникална живопис, безценна в сравнение с нещата, които се реставрират в момента коментира пред "Дневник" Стефко Аенски от Асоциацията на реставраторите, работила над проект за храма. "Липсват два квадратни метра с фрагменти на царското семейство - вероятно някога са свалени и отнесени в някой музей, но заради това не бива да бъде изоставян един перфектен обект."
Аенски уточни, че познава храма основно от фотографии, но наличните стенописи изглеждат напълно спасяеми. По думите му същинските пречки за съхраняването на "Свети Петър и Павел" са бюрократични, инфраструктурни и финансови. "Започне ли да се работи, вероятно ще се открие археология. Необходим е цял екип специалисти. За "Свети Стефан" в Истанбул дадоха 4 милиона, нашият бюджет за е 500 хиляди годишно за всички реставрационни дейности... Тепърва реставрираме в Рила стенописи, разкрити преди 15 години", даде за пример той.