На 17 февруари 2023 год. в сградата на Световния съвет на църквите в Женева, Швейцария, се проведе тържествена церемония по встъпване в длъжност на новоизбрания Генерален секретар на организацията –преподобният протестантския пастор проф. д-р Джери Пилей от Претория, Южна Африка.
Проф. Пилей е роден в Южна Африка през 1965 год. Неговите родители са индийци. До момента на избора си през лятото на 2022 год. проф. Джери Пилей е заемал длъжността Декан на Факултета по богословие и религия в университета на Претория. Освен това неговите връзки със Световния съвет на църквите през годините се базират на богатия му икуменически опит, в битността му на председател на Световното общение на реформираните църкви.
При встъпването си в длъжност, в словото си, озаглавено „Църквата на кръстопът“, пастор Пилей по емоционален начин се обърна към присъстващите, като подчерта, че в акта на своето избиране той вижда Божият промисъл.
Акцент в неговата реч беше отношението на църквата към правата на човека. Подчертана беше ролята на всички известни световни документи върху които стъпва обществената съвест в процеса на защитата на тези права – Магна харта (Великата харта на свободите) от 1215 год.; Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 год.; Световната декларация за правата на човека, обявена от ООН през 1948 год. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950 год.), позната и като Европейското съглашение от Рим, влязло в сила от 3 септември 1953 год.
Той сподели тревогите си, като изтъкна: „Ние стоим на кръстопътя на Новия световен ред – икономическото разделение между бедни и богати, липсата на морал, проявите на необуздан расизъм, бедността, синдрома на придобитата имунна недостатъчност, секуларизацията, религиозния фундаментализъм, политическата корупция, малтретирането и насилието върху жени и деца … и листа продължава.
Как Църквата ще отговори на всичко това?
От къде ние трябва да започнем и накъде ще продължим?
Сигурно би било по лесно да бъдем люшкани от политическите сили, от икономическите ползи, от славата и популярността, но по този начин ние ще загубим нашата основна цел – да бъдем Църквата на нашия свят!“
В момента Българската православна църква не е член на Световния съвет на църквите, въпреки, че в него членуват няколко православни европейски църкви. Независимо от този факт могат да се посочат доста светли страници от общуването на България с тази Световна организация. В основата на това общение стои големия български учен и общественик проф. Тодор Събев.
Тодор Събев (1928-2008) е известен православен богослов и изследовател на историята на религиите. Той е автор на повече от 400 статии, книги и монографии, екуменически активист от световен мащаб. Проф. Събев е бил Заместник генерален секретар на Световния съвет на църквите.
През целия си съзнателен живот Тодор Събев е бил ангажиран с т.н. мека дипломация за сближаването между народите на Швейцария и България и в по широк аспект между Изтока и Запада. В тази връзка са показателни неговите лични контакти с първия Президент на Кипър – Архиепископ Макариус, с Нелсън Мандела, с Папа Йоан Павел II и много други световни политици и знаменитости.
На вчерашната Церемония като официален гост присъстваше г-н Венцеслав Събев - син на проф. Тодор Събев. Г-н Събев (младши) е Заместник генерален секретар на Женевския геополитически център и Вицепрезидент на Женевския духовен апел. Той е високо уважавана личност в Швейцария.
В Церемонията взе участие и известният български общественик проф. Стоян Денчев, Председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ и повече от 20 години член на Настоятелството на Патриаршеския Ставропигиален катедрален храм „Свети Александър Невски“.
Университетът по библиотекознание и информационни технологии в София е известен в световните богословски среди с провежданите ежегодни международни конференции под надслов „Хармония в различията“. В този университет под ръководството на проф. Жоржета Назърска и д-р Светла Шапкалова и с активното участие на представители от различни религиозни деноминации се преподават дисциплини, свързани с религиозни знания в неконфесионално естество. Това се прави на основата на задълбочени изследвани, с оглед да се отговори на потребностите на младите хора от базови религиозни знания в процеса на изучаване на културното наследство и във връзка с развитието на туризма.
Източник: Епицентър