„Всеки живот е представление. Всъщност две представления.
Първото се играе за другите, а второто за самия теб…“
Литературният критик и театровед Крум Гергицов представя „Защитата на Галилей“ от румънския писател Октавиан Палер, превод: Огнян Стамболиев.
Крум Гергицов:
През 2020 г. прочетох за първи път роман от известния румънски писател Октавиан Палер „Живот на една гара“. Това беше първо представяне на този автор в България, направено от известния преводач от румънски език Огнян Стамболиев. И ето че две години по-късно, в края на 2022 г., излезе втора книга от този писател „Защитата на Галилей“, отново в превод на Огнян Стамболиев. Само че този път Палер се представя не като талантлив белетрист, а в истинската си творческа същност – блестящ философ, есеист, публицист. В тази насока той е автор на много книги, създали му известност не само в Румъния, но и в чужбина – „ Музей в лабиринта“, „Пътища през паметта“, „Животът като корида“, „Дон Кихот на Изток“, „Сърдечни полемики“ – близо 20 книги с философска тематика, имащи голям успех в Румъния и преведени на много езици.
От многото такива творби на Октавиан Палер/1926 – 2007/ Огнян Стамболиев е подбрал есета и така се е получил сборник със заглавие „Защитата на Галилей“. Подборката е направена тематично с идеята да се покажат търсенията и откритията на автора в областта на философията, митологията и историята, от една страна, а от друга в пълна мяра да се разкрие същността на неговата писателска природа.
Понякога ние изразяваме възхищението си от една книга с фразата, че“ тя се чете на един дъх“. Но тъкмо така и аз прочетох есетата в книгата „Защитата на Галилей“. Макар че те са в сферата на философията и историята, те не са написани умозрително, академично,, терминологично обременено. Палер пише задъхано, страстно, дори емоционално-приповдигнато, използвайки средството на своя любим жанр „есето“. И тъй като и аз съм пристрастен към този вид критическо писане, открих сроден по душа автор.
В подбраните есета Октавиан Палер чрез силата на есеистично-философския размисъл страстно се впуска в размисли за фундаментални теми от литературата и гръцката митология. Митът за определени литературни образи, според него е затъмнен от традиционни-банални разсъждения, от повтаряни с години съждения, традиционни канонични постулати. И Октавиан Палер всъщност ни дава, нова емоционална настройка на тези образи. Същността на този му нов дързък поглед, е че той го пренася, „вмества“ в контекста на моралните стойности на нашето време, които са твърде объркани и без градивни ценности. Разсъждавайки върху митологизираните образи, той умишлено гради алюзия с нравите на съвременния човек, и по този начин обогатява асоциативно останалите положителните кълнове в неговата природа. В най-голяма степен се явява като интересен,, своеобразен адвокат на тези образи от литературата и историята. Ненапразно всяко негово есе започва като защитна адвокатска пледоария с обръщението „Дами и господа“ и след това следва изложението. Такъв патос на преоткриване на литературни герой има в есетата му, посветени на Дон Жуан, Дон Кихот, Едип, на философите Платон, Шопенхауер, Сократ и други велики личности. При други опуси изложението е като своеобразна реч на анализирания образ:“ Реч на Сократ след като беше осъден“, “Реч на Джордано Бруно пред съда на Инквизицѝята“. Въобще в неговите есета има голяма доза театрална поза на персонажите: те сякаш играят пред света, пред историята. Задъхаността, така присъща за стила на разсъжденията му, и патос на философските заключения го прави той да вплита в есеистичния си разказ богата палитра от много известни личности на изкуството и митологията. Те се врязват, „щъкат“ в големия му изобразяван свят на литературата и историята.
Централно есе, определено като „роман в диалози“ от автора, е за астронома Галилео Галилей и е озаглавено „Защитата на Галилей“ /написано през 1978 г./. То е и първото в сборника и така се явява програмно за философската насоченост на размисли на този забележителен автор – разказвач, философ и ерудит. То получава и награда на Румънската академия и е най-превежданото му произведение /. С това есе, или можем да го определим също и като студия, Октавиан Палер недвусмислено казва, че истината за едно деяние в живота няма категорично нравствено- заключение като присъда. Истината е релативно понятие, тя не е нито математическа формула, нито свещен канон. Всяко време си има свое определение за истината, за едно явление или една личност. Чрез отлично измисления като форма диалог между Писателя и Галилей, се разнищва един продължил векове спор „страхливец“ или „герой“ е този персонаж. Нека припомним, че и Големият немски драматург Бертолт Брехт написа специална пиеса върху тази тема. В този диалог победител излиза Галилей, който се обявява срещу безразсъдната смелост, срещу патетичната героика. Той приема компромиса в името на живота, в името на амбицията жив да продължи делото си, а не мъртъв, но с ореола на герой. По този начин Палер провокира размислите върху такива понятия като „свобода“, „бунтарство“, „компромис“, които днес са особено актуални. Именно в същия тон на полемичност са и споменатите други есета върху други личности и литературни герои. Полемиката идва от това, че той разрушава остарели и закостенели митове за герои и ги надарява с нов блясък, с нови послания и умишлено търсени провокативни тези за тях.
Октавиан Палер е известен в родината си и със страстното си увлечение по античната гръцка митология. Това при него не е само „хоби“ или увлечение: то е знания, информация, ерудиция. Голяма част от есетата са посветени на тази тема. И в тази материя авторът е развълнуван и провокативен тълкувател на герои и сюжети. И тук той съизмерва, прави алюзии с нашата действителност. Той буквално демитологилизира известни герои, за да им придаде земна чувствителност, деятелност- съчетание у тях на обикновени, човешки измерения на „добро и зло“ в тяхната душевност. В този дух са есетата му за личността на античния герой Парис, за мита около Нарцис/ едно много оригинално изследване за самоубийството като деяние!/, коментара му за Троянската война, разказва ни за един свой сън – среща с Пилат Понтийски, говори за Платон с мисълта за Федерико Гарсия Лорка… Въобще той използва есето, но при него то придобива различен оттенък, различна емоционална и интелектуална натовареност. Формата му получава различна тоналност според интерпретирания автор или тема.
Октавиан Палер плува спокойно във водите на литературната история и историята въобще, в историята на гръцката митология. В много от есетата той буквално от тези истории гради портрета на цял един народ, нация, вниква в техните критични исторически времена. Той изгражда драматичния миг на един свят.
Изкушавам се да цитирам само един епизод от размислите на Октавиан Палер, който, макар и малко, ще даде представа за неговия стил на излагане на тезите му:
„… Нито един друг философ не е толкова близък до романтиците като Хераклит с неговото „панта рей“/всичко тече!/, и нито е обяснил така точно извора на романтичната тъга и безпокойство. Идеята, че всичко „тече и отминава“, както не можеш да прекосиш два пъти една и съща река, защото във всеки миг тя става „друга“, за романтиците е нещо като злото в света.“
Да не забравяме и Диоген. По някакъв начин, всички романтици са минали през бъчвата му. Затова не се учудвам, че започнах да анализирам Античността. Стори ми се символичен фактът, че Одисей е издълбал сватбеното си легло в едно маслинено дърво“. Именно такава менлива, философски-метафорична, асоциативно-богата и най-вече емоционално-образна, е речта на Палер в неговите така интересни и провокативни философски опуси.
Преводачът Огнян Стамболиев е написал задълбочен предговор към книгата „Защитата на Галилей“. В него цитира мнение на редакторката на Палер от букурещкото издателство „Полиром“ г-жа Джорджета Димисиану:
“Чрез митологията Октавиан Палер изследваше и самия себе си. А той бе сложна, богата личност. При това зает със собственото си екзистенциално приключение…Той казваше:“Когато търсим митовете, които могат да ни обсебят, ние, всъщност търсим себе си“.
Срещата ми с философа и есеиста Октавиан Палер в книгата му „Защитата на Галилей“, в отличния превод на Огнян Стамболиев, е една от впечатляващите ми литературни срещи през последните години. Неговите есета те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи от световната литература и история. Бих казал, че той е блестящ техен адвокат.
АВТОР: Крум Гергицов, литературен критик и театровед
Източник: obache.bg