Дни след като филма „Гунди – Легенда за любовта“ тръгна по кината у нас, съпругата на любимия български футболист Лита разказа пред NOVA повече за любовта на съпруга си – към нея, към семейството, към футбола и към родината.
„Когато гледах филма за първи път, имах чувството, че гледам живота на някой друг. След това изведнъж чувам мои думи в устата на едно красиво момиче. Чувството е много странно. По тази причина не си спомнях нищо от първото гледане. Само помня усещането, че всичко е много истинско. Благодарна съм на Бог, че ми е дал възможност да изживея такава любов. Защото това си беше любов. С всичките перипетии. Възходи, падения и прочие. Когато се запознахме, бяхме 16-годишни. Той беше волейболист. За първи път го видях на волейболната площадка. По онова време нямах особен интерес към момчетата. Имах много ангажименти – ходех на пиано, на уроци. Волейболът също много ме беше пленил. Но си спомням, когато го видях за първи път, една тръпчинка на лявата му буза. Бях го забелязала“, споделя Лита.
И допълва, че главният герой във филма „Гунди – легенда за любовта“ Павел Иванов прилича много на покойния ѝ съпруг. „Има моменти, когато като погледне косо от екрана, сякаш ме гледа Георги. За секунда ме пробожда в сърцето. Усещам, че сякаш Георги е жив. За мен всяка среща с него – на екран или в интервю, или на снимка, или разговор, който водя за него – е много приятен.“
Както е и във филма, Лита признава, че в началото с Гунди са искали да се венчаят тайно. „Издадоха ни от пощата в Пловдив – обадили се са в „Левски“, а оттам и на моите родители. Така започна нашата история… Но нямаше кой да ни спре.“
Лита споделя, че по онова време до първата брачна нощ любовта им е била само платонична. „Сега нещата са различни. По онова време от една страна си невежа в сексуалните отношения, но от друга страна, отдаването на любимия човек, е неповторимо.“ Относно ревността съпругата на Гунди признава, че не е била ревнива. Страшно ухажван беше. На вратата постоянно имаше букети, телефони. Имаше много почитателки, които не ме гледаха с добро око. Но не съм се чувствала неудобно. Аз си знаех, че съм неговата жена. Освен това ревността за мен означава да подценяваш себе си. Георги беше голям джентълмен. Умееше да ти достави удоволствие, да те изненада без повод.“
През призмата на времето Лита разбира защо родителите им с Гунди са били на мнение, че избързват със сватбата. „Мама ни командваше и двамата, докато живеехме при тях. Един ден се възпротивих остро насаме“, разказва Лита и пояснява, че майка ѝ не е имала против Гунди. По онова време е била несъгласна с решението на дъщеря си да прекъсне следването си, да отиде в Пловдив и да се ожени на тази ранна възраст.
„Впоследствие го оцени и бяха в чудесни отношения. Георги беше търпелив и възпитан. Неговото семейство му е дало възпитание, каквото всеки почтен човек трябва да има. Научили са го на доброта, на съпричастност, на честност. Но зная какво е усещането да те обичат толкова силно, че сякаш да те убият. През 1966 г., оперираха левия му крак след световното първенство в Англия. Спомням си обаче мач на „Милан“ в София имаше един футболист, който сякаш беше върху гърба му постоянно. Мислех си, че ще го изнесат на носилка. Оказа се обаче, че няма и драскотина.
По повод натиска от Държавна сигурност Лита споделя, че Георги е бил потиснат и че ситуацията не е била коментирана. „Имаше един случай, в който трябваше да пътуваме до Западна Германия. Преди това бяхме за седмица в Созопол и трябваше да заминем. Но на третия ден получи телеграма, че му се забранява да пътува. Той побесня. Отидохме на летището и ни качиха в пилотската кабина, защото нямаше билет и отлетяхме през нощта. Любовта към него беше толкова голяма и силна, че ние никога не сме били сами. Хората го наричаха Президента. Не смееха да го пипнат. Бил е хем символ, хем опасност за властта.“
За предложението, което Гунди получава от отбора на „Милан“
„Бяхме заедно на срещата, както е и във филма. От предложението, което му отправиха, ми се подкосиха краката. Можехме веднага да останем там. Предлагаха му 300 хиляди, което понастоящем би се равнявало на милиони. По онова време си купих супер луксозни обувки от Италия за 11 долара. По онова време у нас той изкарваше 150 лв. заплата. На победа им даваха 30 лв., от които 3 лв. бяха данък. Имахме и още 2 лв. ергенски данък, защото по онова време още нямахме дете. Той обаче отказа. Впоследствие съм го питала – ако бяхме останали в Италия, семействата ни тук в България, щяха да бъдат унищожени.“
Лита споделя, че не е усещала опасността за живота му. „Но сега се замислям, че той взимаше сина ни Андрей навсякъде. Още от 2-годишна възраст. Бяха навсякъде заедно. Не знам дали самият той подсъзнателно не е усещал, че няма да има достатъчно време с детето си. По телефона ми обясни за Враца, че не му се ходи, но ме попита дали да го вземе със себе си. Отвърнах, че е по негова преценка. Когато моите родители са чули ужасната вест, първата работа на брат ми е била да отиде в детската градина, за да провери дали Андрей е там. Оказва се, че човек може да свикне с болката, особено когато имаше дете, което те гледа в очите и си мисли: „Какво ще стане, ако и мама я няма?“. Тогава трябва да събереш сили да му обясниш, че това се случва на много хора и да живееш нормално. Андрей хареса много филма „Гунди – легенда за любовта“. Аз също.“