Отидете към основна версия

485 11

Посланикът на Украйна открива изложба посветена на виден украински скулптор

  • украйна-
  • българия-
  • изложба-
  • скулптор-
  • михайло парашчук

България се превръща във втора родина за Михайло Парашчук

Днес посолство на Украйна, Софийският университет „Св.Климент Охридски“, Държавната агенция „Архиви“ откриват фотоизложба, посветена на творчество на видния украински скулптор Пихайло Парашчук, посветил своя живот на България.

На откриването ще присъстват Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, Директорът на ДА «Архиви» проф, д-р Михаил Груев и Посланикът на Украйна госпожа Олеся Илашчук.

Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. сварва Михайло Парашчук в България. Тя ще стане неговата втора родина. Става лидер на многобройна украинска емиграция у нас през втората половина на 1920-те, впоследствие е назначен за тукашен представител на задграничното правителство на Украинска Народна Република. На него украинците в София и в някои по-големи наши градове (Варна, Русе, Сливен) дължат организирането на културно-просветните дружества “Громада”, на украински библиотеки, читални, самодейни хорове и други колективи.

В София талантливият скулптор бързо се вписва в художествения живот. Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, художникът става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната: сградата на БНБ, на БАН, ректората на СУ, Народната библиотека, Военната академия, Съдебната палата и много други. Така Парашчук става основателят на българската архитектурна скулптура и създава цяла школа от свои ученици.

Прави бюстове от натура на: Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акд. Михаил Арнаудов и др.; моделира образа на видния украински учен, тясно свързан с България, Михайло Драгоманов, на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа, барелефа на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.

Талантливият скулптор минава през различни периоди, от успех и признание до репресии и гонения. След 9 септември 1944 г. Михайло Парашчук е изключен от Съюза на художниците на България със забрана да работи. Успява да възстанови своето добро име, но през 1957 г. повторно е изключен от съюза със забрана да участва в конкурси в областта на монументално-декоративната скулптура.

Почива през 1963 г. и е погребан в Централното софийско гробище до видния украински учен Михайло Драгоманов. Посмъртно (1967) е награден с орден „Кирил и Методий“.

Поставете оценка:
Оценка 3 от 10 гласа.

Свързани новини