Днес посолство на Украйна, Софийският университет „Св.Климент Охридски“, Държавната агенция „Архиви“ откриват фотоизложба, посветена на творчество на видния украински скулптор Пихайло Парашчук, посветил своя живот на България.
На откриването ще присъстват Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, Директорът на ДА «Архиви» проф, д-р Михаил Груев и Посланикът на Украйна госпожа Олеся Илашчук.
Загубата на украинската независимост през лятото на 1921 г. сварва Михайло Парашчук в България. Тя ще стане неговата втора родина. Става лидер на многобройна украинска емиграция у нас през втората половина на 1920-те, впоследствие е назначен за тукашен представител на задграничното правителство на Украинска Народна Република. На него украинците в София и в някои по-големи наши градове (Варна, Русе, Сливен) дължат организирането на културно-просветните дружества “Громада”, на украински библиотеки, читални, самодейни хорове и други колективи.
В София талантливият скулптор бързо се вписва в художествения живот. Запознат отлично с художествените стилове, със занаята на старите австрийски и немски майстори в художествената архитектурна украса, художникът става партньор на видни български архитекти в строежа на емблематични сгради в София и страната: сградата на БНБ, на БАН, ректората на СУ, Народната библиотека, Военната академия, Съдебната палата и много други. Така Парашчук става основателят на българската архитектурна скулптура и създава цяла школа от свои ученици.
Прави бюстове от натура на: Цанко Церковски, Стилиян Чилингиров, Рад Дедев, Йордан Пекарев, Данаил Крапчев, акд. Михаил Арнаудов и др.; моделира образа на видния украински учен, тясно свързан с България, Михайло Драгоманов, на Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Христо Ботев, Стефан Караджа, барелефа на Алеко Константинов за паметника му в Пазарджик.
Талантливият скулптор минава през различни периоди, от успех и признание до репресии и гонения. След 9 септември 1944 г. Михайло Парашчук е изключен от Съюза на художниците на България със забрана да работи. Успява да възстанови своето добро име, но през 1957 г. повторно е изключен от съюза със забрана да участва в конкурси в областта на монументално-декоративната скулптура.
Почива през 1963 г. и е погребан в Централното софийско гробище до видния украински учен Михайло Драгоманов. Посмъртно (1967) е награден с орден „Кирил и Методий“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Боруна Лом
06:30 18.11.2024
2 Т. Панчев
06:41 18.11.2024
3 Верно
06:56 18.11.2024
4 Македонския космонавт
06:57 18.11.2024
5 към украинския посланик
2 Българинът Александър Николов – мирен протестиращ разстрелян в Одеса на 2 май 2014
3. Опожареният Български културен дом в Одеса на 2 май 2014
4. Разкъсаните 15 български знамена в Киев на 7 юли 2015 пред посещението на Българския Президент
5. Оскверненият пред 3 март Паметник на българските опълченци 1877-1878 в Болград – поруганите им имена омазани с украинска жълна и синя боя на 29 февруари 2017 и написаната на него закана към местните българи „чемодан – вокзал – София“
6. Българинът Василий Кащи – публично жестоко пребит при залата на общинския съвет и зялят в очите с антисептична течност в Белгород на 30 мвй 2017
7. Първият акт на преварата в 2014г. – отмяната на законите гарантиращи права на българския език.
8. Прекрояването на Болградските общини в 2020 за да изгубят българите мнозинстното си в тях, международно осъдено с Декларация на Народното събрание на България от 20 май 2020 г.
9. „Закона за коренните народи“ от 1 юли 2021 г. грубо дискириминиращ живеещите от векове там българи.
07:03 18.11.2024
6 към автора за коментар 5
07:06 18.11.2024
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Сандо
08:34 18.11.2024
10 Софиянец
Дали не е видял за какво става дума и да си е бил камшиците с кеф!
08:45 18.11.2024
11 Историк
Крайна 1991-2025, запомнете го!
08:48 18.11.2024
12 Сериозно?!
Та Михайло Парасчук е изключен от СБХ не защото е незнам какъв си, а защото е бил беглец от болшевишката революция. А такива в България е имало много. Като дете само на наща улица, помня имаше две такива семейства. Нека да назоваме нещата такива, каквито са. Без полит. агитация. Или както е модерно и "правилно" да казваме на "правилния" език - феър плей.
11:23 18.11.2024
13 Историк
07:36 19.11.2024
14 Ами тази простотия написана.
17:17 19.11.2024